Жестокият месец

След около час Питър, Рут и Оливие наблюдаваха как приятелите и любимите им хора се отдалечават в нощта – виждаха се единствено поклащащите се светлини на фенерчетата, които носеха. Отначало вървяха скупчени, но после на Питър му се стори, че светлините започнаха да се разделят все повече с приближаването към тъмното имение на хълма, което сякаш ги очакваше. Всеки ходеше отделно от другите.

„Не бъди такъв пъзльо! – каза си художникът. – Това е просто една глупава къща. Какво толкова би могло да се случи?“

Но Питър Мороу усещаше, когато нещо не е наред.

* * *

Клара не се бе чувствала така от дете, когато умишлено се плашеше до безумие, като гледаше „Заклинателят“15 или се возеше на влакчето на ужасите, където пищеше, лигавеше се и дори веднъж се подмокри.

Беше едновременно вълнуващо, ужасяващо и смайващо. Когато се приближиха към имението, художничката имаше усещането, че къщата идва към тях, а не те към нея. Вече не си спомняше защо го правят.

Чу шумолене и гласове зад себе си. За щастие, си спомни, че там са Мадлен и Одил. Двете изоставаха от групата. Клара си спомни също, че във филмите на ужасите първи умират изостаналите от групата. Но ако я задминеха, тя щеше да остане последна. Затова се забърза. След малко пак забави крачка, раздвоена между желанието си да оцелее и любопитството да чуе какво си приказват двете. След онова, което бе подслушала, докато криеше великденски яйца, предполагаше, че Одил не харесва Мад. Тогава за какво можеха да си говорят?

– Не е честно – заяви поетесата.

Другата жена отвърна нещо, но Клара не чу добре, а ако забавеше още повече крачка, фенерчето на Мад щеше да освети онова, което по принцип светлина не огрява.

– Беше ми необходима много смелост, за да го направя – заговори по-високо Одил.

– За бога, не говори глупости! – изрече Мадлен ясно и малко грубо. Клара не познаваше тази нейна страна.

Художничката така се бе съсредоточила в подслушването, че се сблъска с човек, който бе спрял пред нея в тъмното. Жил. Клара вдигна очи.

Бяха стигнали.

14 Герои от книгата на Доктор Сюс „Как Гринч открадна Коледа“ (1957). – б. р.

15 Филм на ужасите от 1973 г. – б. р.

ГЛАВА ОСМА

Скупчиха се в студа и мрака. Светлините на фенерчетата им подскачаха като обезумели по фасадата на порутената къща. Табелата „Продава се“ бе паднала и лежеше като надгробна плоча, забита в меката земя с единия си ъгъл. Клара премести фенерчето и освети още свидетелства на упадък. Знаеше, че имението е изоставено, но не беше подозирала, че постройките се превръщат в развалини толкова бързо. Няколко капака на прозорците бяха провиснали и се тряскаха в тухлената стена. Счупени стъкла стърчаха като хищни зъби. Клара забеляза нещо бяло, свито в основата на къщата, и сърцето ѝ примря. Нещо мъртво и одрано, може би?

Плахо се приближи по неравните разкривени павета на входната алея. След малко спря и погледна назад. Другите все още стояха скупчени на улицата.

– Елате.

– На нас ли говориш? – попита Мирна. Изглеждаше като вцепенена. Тя също наблюдаваше втренчено белия предмет до стената на къщата.

– Тук няма друг освен нас, пъзльовци! – каза Габри.

– Какво е това?

Мирна се приближи до Клара и посочи. Забеляза, че трепери. Дали тялото ѝ изпращаше сигнал? Морзов код? Ако бе така, тя се досещаше какво означава: БЯГАЙ!

Художничката отново се обърна към къщата, пое си дълбоко въздух, изрецитира наум „Отче наш“ и пое встрани от пътеката. Почвата беше мека и при всяка крачка като че ли съскаше под краката ѝ. Мирна не можеше да повярва, че приятелката ѝ го прави. Искаше ѝ се да изтича, да я хване, да я притисне силно и да ѝ каже повече да не постъпва така. Но вместо това остана на мястото си.

Клара се приближи до къщата и се наведе. После се изправи и бързо се върна на сравнително по-безопасно място – на пътеката при Мирна.

– Няма да повярвате, но е сняг.

– Не е възможно. Снегът отдавна се стопи.

– Не и тук. – Клара бръкна в джоба си и извади огромен старомоден ключ. Дълъг, дебел и тежък.

– А аз през цялото време си мислех, че просто се радваш да ме видиш.

Художничката се усмихна. Почувства се по-добре и беше радостна, че чувството за хумор не е изоставило Мирна на тъмната алея.

– Жената от агенцията за недвижими имоти с огромно удоволствие ми го даде. – обясни Клара. – Сигурно от месеци не е идвала тук.

– Какво ѝ каза? – попита Мадлен. (След като видяха, че Клара и Мирна са още живи, другите също се престрашиха да дойдат.)

– Обясних ѝ, че ще призовем всички демони и ще изчистим къщата от тях.

– И тя ти даде ключа?

– Буквално ми го хвърли.

Клара пъхна ключа в ключалката, но вратата се отвори сама. Пусна го и той изчезна в мрака заедно с бравата.

– Я пак ми напомнете защо го правим? – обади се Беливо.

– За забавление – отговори Софи.

– Не всички сме тук за това – уточни Жана и като ги заобиколи, дребната невзрачна женица смело влезе в къщата.

* * *