Жестокият месец

защото нося дрипави поли със копчета откъснати,

във ферма буренясала живея

и безотказен лек срещу брадавици забърквам.

О, да, и заради гърди налети

и сладка круша, в тялото ми скрита.

Когато демони се търсят,

така избират изкупителните жертви.

– Не го прави, Мирна Ландърс. Ти знаеш каква е разликата между ритуал и мъст. И това, което обитава имението, също я знае.

– Мислиш, че го правят за отмъщение? – попита смаяно Мирна.

– Разбира се. Оставете го на мира. Оставете онова, което обитава къщата, на спокойствие.

Старицата размаха бастуна си към имението. Ако беше магически жезъл, сигурно щеше да избълва мълнии и да унищожи мрачната къща на хълма, помисли си Мирна. После Рут се обърна и закуцука към къщи. За да се върне при яйцата си. При живота си.

Мирна остана със спомена за острите сини очи на поетесата, за вечно загорялата ѝ от слънцето кожа, опърпаните поли и липсващите копчета. Проследи с поглед възрастната жена, която се отдалечаваше към къщата си, буренясала с треви и думи.

* * *

Дъждът се забави и Велика неделя препускаше като заек. Тими Бенсън намери най-много яйца и получи за награда огромен шоколадов заек, пълен с играчки. Полет Лего му го открадна, но мосю Беливо я накара да му го върне и да се извини. Тими предвиди какво ще последва, затова отвори кутията, счупи ушите на заека и даде останалото на Полет, която го удари с юмрук.

Вечерта Питър и Клара организираха традиционна великденска вечеря. Жил и Одил донесоха франзели и сирена. Мирна пристигна с пищна подаръчна кошница и я остави по средата на чамовата маса в кухнята. Медиумът Жана Шове донесе китка диви цветя, които бе набрала по поляните около Трите бора.

Софи Смит също беше там – дойде с майка си Хейзъл и Мадлен. Беше пристигнала предния ден с малка синя кола, пълна с мръсни дрехи. Сега си приказваше с другите гости, докато Хейзъл и Мадлен предлагаха поднос със скариди.

– Значи вие сте медиумът – отбеляза Софи, като взе няколко скариди от майка си и ги натопи в сос.

– Казвам се Жана.

– Като Жана д’Арк – засмя се Софи с не много приятен глас. – Внимавайте. Нали знаете какво се е случило с нея.

Висока и стройна, Софи имаше добра стойка, макар да бе леко прегърбена. Косата ѝ беше мръсноруса и стигаше до раменете. Всъщност беше доста привлекателна. И все пак у нея имаше нещо, което накара Жана леко да се отдръпне.

В този момент мосю Беливо дойде с боровинкови сладкиши от пекарната на Сара.

Къщата ухаеше на печено агнешко с чесън и розмарин, пресни картофи, кремсупа от праз и още нещо.

– За бога, консервиран грах?! – възкликна Клара, като погледна манджата, която бяха донесли Габри и Оливие.

– Хубаво, от консерва е, какъв е проблемът? – попита Оливие.

– Погледни го! Ужасен е.

– Ако бях на ваше място, бих го приел като лично оскърбление – каза Габри на мосю Беливо, който се приближи с чаша вино и филийка от франзела с парче размекнато бри отгоре. – Купихме консервата от неговия магазин.

– Мадам – заяви сериозно Беливо, – това е най-хубавият консервиран грах, който може да се намери. Доколкото знам, дори ги отглеждат така, направо в кутията. Само военните могат да изобретят абсурден хибрид като граха в шушулка. Нелепо. Отвратително!

Изказването на Мосю Беливо прозвуча толкова искрено, че ако не беше игривата искрица в очите на бакалина, Клара почти щеше да му повярва.

Скоро чиниите бяха препълнени с печено агнешко, ментов сос и зеленчуци. На масата имаше панерчета с топли питки, масло и сирена. Художничката стенеше под апетитния товар, както и гостите. Огромната подаръчна кошница на Мирна беше по средата, протегнала към тавана напъпили вейки. Ябълкови клонки, котенца, форзиция с едва показали се нежни жълти цветчета, яркорозови кичести лалета.

– Et voilà! – каза Мирна. Бръкна в кошницата и извади шоколадово яйце. – Достатъчно за всички ни.

– Възкресение – заяви Клара.

– Но преди това трябва да има смърт – отбеляза Софи, като се огледа с престорена невинност. – Не е ли така? – Момичето се настани между Мадлен и мосю Беливо. Зае стола точно когато бакалинът посягаше към него. После взе шоколадовото яйце и го постави пред себе си. – Раждане, смърт, прераждане – изрече тържествено, сякаш споделяше някаква мъдра мисъл чак от университета „Куинс“.

В Софи Смит имаше нещо обаятелно, помисли си Клара. Отдавна го бе забелязала. Връщаше се от университета ту руса, ту яркорижава, понякога пълничка, понякога стройна, с обеци или без. Човек никога не знаеше какво да очаква. Но едно беше постоянно, каза си художничката, като гледаше младата жена с яйцето пред нея. Софи винаги получаваше онова, което желаеше. Но какво ли искаше сега? Защото очевидно не беше само великденското яйце.

* * *