Жестокият месец

Оливие редовно се изненадваше от хрумванията на Габри. От неочакваната му мъдрост и от дълбоката му глупост. Поклати глава и се върна в леглото, сигурен, че на заранта и злите духове, и кроасаните ще са изчезнали.

12 Нгайо Марш (1895–1982) – писателка от Нова Зеландия, смятана за една от четирите кралици на криминалната проза редом с Агата Кристи, Дороти Сайърс и Марджъри Алингам. – б. р.

13 Игра на думи. На английски gay означава както „весел“, така и „хомосексуален“. – б. р.

ГЛАВА СЕДМА

Посрещнаха Велика неделя със сиво небе, но все пак имаше надежда, че дъждът ще се забави, докато мине търсенето на яйцата. По време на църковната служба родителите не внимаваха в думите на свещеника, а постоянно се ослушваха за барабанене на капки по покрива на „Свети Тома“.

В храма ухаеше на момина сълза. На всяка пейка имаше оставени китки от миниатюрните бели камбанки с яркозелени листа. Беше истинска наслада.

Поне докато Полет Лего запрати букет по Тими Бенсън. Тогава настъпи истински ад. Свещеникът, разбира се, се преструваше, че не забелязва.

Децата търчаха напред-назад между пейките, някои родители се опитваха да ги усмирят, а други се правеха, че не ги виждат. И в двата случая резултатът беше същият. Най-сетне вярващите казаха „амин“ и всички хукнаха навън.

Обядът бе организиран от женското дружество към англиканската църква начело с Габри и на градския площад бяха наредени пластмасови масички с червени карирани покривки.

– Приятно търсене на яйца! – извика свещеникът, докато колата му се отдалечаваше нагоре по улица „Мулен“ на път за съседната енория. Беше почти сигурен, че кратката му проповед не е спасила нито една душа. Но пък и не беше погубила никоя, което пак беше добре.

Рут стоеше на върха на църковното стълбище, понесла чиния с дебели сандвичи с пушена шунка и все още топъл хляб от хлебарницата на Сара, домашна картофена салата с яйца и майонеза и огромно парче сладкиш. Мирна се приближи с дъска, отрупана с книги, цветя и шоколадови бонбони, която крепеше на главата си. Хората се разхождаха наоколо или седяха около масите: жени с пищни великденски бонета и мъже, които се преструваха, че не забелязват абсурдните им шапки.

Мирна – също с чиния, която изнемогваше под купчина храна – застана до Рут и двете започнаха да наблюдават лова. Децата тичаха из цялото село и надаваха радостни писъци, щом откриеха дървено яйце. Малката Роуз Трембли падна в езерото, бутната от един от братята си, а Тими Бенсън спря, за да ѝ помогне да излезе. Докато мадам Трембли се караше на сина си, Полет зашлеви Тими. „Сигурен признак на любов“ – помисли си Мирна, радостна, че отдавна не е на десет.

– Искаш ли да седнем заедно? – попита.

– Не, не искам – сопна ѝ се Рут. – Трябва да се прибирам.

– Как са пиленцата? – продължи Мирна. Не се обиждаше на Рут (обратното би означавало постоянно да се чувства обидена).

– Не са пиленца, а патенца.

– Откъде можем да получим истински яйца? – попита Роуз Трембли Рут. Стискаше три изящни дървени яйца в пухкавите си розови ръчички и приличаше на малката Синди Лу, застанала пред пред Гринч14.

Незнайно защо децата от Трите бора се събираха винаги около Рут като нощни пеперуди около лампа.

– Аз откъде да знам?

– Нали вие сте госпожата с яйцата?

Опакована в мокро одеяло, Роуз малко напомняше на скъпоценните патешки яйца на Рут, завити с фланелена кърпа.

– Моите яйца са си у дома, на топло, а ти би трябвало да последваш примера им. – Рут посочи с бастуна си Клара, която се опитваше да се добере до маса с храна. – Но ако настояваш на това безумие, иди да поискаш от нея.

– Ама Клара няма нищо общо с раздаването на шоколадови яйца! – възкликна Мирна, когато малката Роуз хукна към художничката и извика другите деца. След секунди Клара като че ли бе попаднала в центъра на торнадо.

– Знам – изсмя се Рут и закуцука надолу по стълбите. Когато стигна до долу, се обърна и пак погледна дебелата негърка, която тъкмо поднасяше сандвич към устата си. – Ще ходиш ли довечера?

– На вечерята у Клара и Питър ли? Всички отиваме, нали?

– Знаеш, че нямам предвид вечерята. – Старата поетеса не погледна към имението „Хадли“, но Мирна знаеше, че тъкмо него има предвид. – Не го правете.

– Защо? Аз постоянно извършвам такива ритуали. Спомни си как след смъртта на Джейн всички жени се събрахме и извършихме ритуала за пречистване. Включително и ти.

Мирна никога нямаше да забрави как всички жени обикаляха селския площад с китки градински чай, за да прогонят с дима страха и подозренията, обхванали Трите бора.

– Сега е друго, Мирна Ландърс.

Мирна не подозираше, че Рут знае фамилното ѝ име. И дори малкото ѝ име всъщност. През повечето време възрастната поетеса просто посочваше и командваше.

– Това не е ритуал. А съзнателно предизвикване на злото. Няма нищо общо с бог или богиня, с духове или духовност. Тук става въпрос за отмъщение.

Аз бях обесена, защото сама живеех,

защото имам сини очи и загоряла кожа,