Златното рандеву

— Не зная, сър, не съм сигурен. — Той поклати глава, после бавно продължи: — Извинете, сър, спомних си. Мистър Сердан и сестрите му, разбира се. Семейство Хурнос. Мис Харкърт. Мистър и мисис Пайпър.

— Както каза мистър Картър — промърмори Макилрой.

— Да — кимна Булен. — Сега, Уайт, внимавай! Напускал ли е помещението си по което и да е време някой от споменатите пасажери? По което и да е време? Дори за минутка?

— Не, сър. Определено не. Най-малкото на моята палуба. Хурносови са на палуба „В“. Но никой от другите не е влизал, нито излизал от помещенията: само стюарди с подноси. Мога да се закълна в това, сър. От моето кътче… т.е. това на мистър Бенсън, виждам всяка врата в коридора.

— Така е — съгласи се Булен. Запита за името на главния стюард на палуба „В“, говори накратко по телефона и окачи слушалката. — Добре, Уайт, можеш да вървиш. Но дръж очите и ушите си отворени и веднага ми докладвай, ако се натъкнеш на нещо, което ти се стори необикновено. И не говори за това с никой. — Уайт бързо се надигна и излезе. Стори го с удоволствие.

— Ето ти на — заяви тежко Булен. — Всички — искам да кажа всички от пасажерите — са чисти. Започвам да мисля, че в края на краищата си прав, мистър Уилсън. — Той ме погледна замислено. — Какво ще кажеш сега, мистър Картър?

Погледнах първо него, после Уилсън и казах:

— Изглежда, че мистър Уилсън е единственият от нас с разумни идеи. Казаното от него е логично, напълно приемливо и съвпада с фактите. Премного логично, премного приемливо. Просто не вярвам.

— Защо не? — настоя Булен. — Защото не можеш да повярваш, че някой член от екипажа на „Кампари“ може да бъде подкупен? Или защото подкопава всичките ти любими теории?

— Не мога да ви дам никакво „защо“ или „защо не“, сър. Просто имам някакво предчувствие.

Капитан Булен изръмжа, но получих неочаквана подкрепа от главния механик:

— Съгласен съм с мистър Картър. Изправени сме пред много, много умни хора — ако това са хора. — Той замълча, после изведнъж добави: — Платили ли са си таксата Карерас и синът му?

— Какво общо, дявол го взел, има това с всичко? — попита Булен?

— Платена ли е? — повтори Макилрой. Той загледа ковчежника.

— Платена е — каза тихо Къмингс. Той все още не можеше да преживее болката от убийството на неговия приятел Бенсън.

— В каква валута?

— Туристически чекове. Платими от една нюйоркска банка.

— Долари, а? Е, капитан Булен, считам това за особено интересно. Платено в долари. Още през май миналата година генералисимусът обяви, че е подсъдно да се притежава каквато и да било чужда валута. Чудя се откъде нашите приятели са се сдобили с валута. И защо са им позволили да я притежават? Вместо да бъдат натикани в някой затвор из джунглата?

— За какво намекваш, Главни?

— Нищо! — призна си Макилрой. — Дяволска работа.

— Просто не виждам как може да се свържат нещата. Просто смятам, че това е много странно, а всяко странно нещо при сегашните обстоятелства трябва да се провери. — Той поседя смълчан за миг, после добави разсеяно:

— Предполагам знаете, че нашият приятел генералисимусът получи напоследък един подарък от чужбина. Един миноносец и две фрегати? С един удар удвои военноморската си мощ. Предполагам знаете, че генералисимусът изпитва страхотна нужда от пари. Режимът му страшно се нуждае от пари и затова именно станаха кървавите метежи от миналата седмица. Знаете, че на борда имаме дузина хора, които струват, господ знае, колко пари като откуп? И ако фрегатата се покаже ненадейно на хоризонта и ни заповяда да спрем… е, как бихме могли да сигнализираме за помощ, след като всичките ни предаватели са унищожени?

— Никога в живота си не съм чувал такива смешни догадки — каза тежко Булен. Но дали са смешни или не, капитан Булен, помислих си аз, здраво сте се замислили върху тях. — Да насочваш предположенията си точно в тази посока. Как би могъл да ни намери даден плавателен съд? Къде ще ни търси? Снощи сменихме курса и сме на сто мили от мястото, където предполагат, че сме — дори и да имат някаква представа за къде сме се насочили?

— Бих подкрепил аргументите на главния механик, сър — вмъкнах аз. Нямаше смисъл да споменавам, че смятах мислите на Макилрой за толкова несъстоятелни, колкото ги смяташе и капитанът. — Всяко лице с радиоприемник може да има и радиопредавател — сам Мигел Карерас ми спомена, че някога е командвал собствени кораби. Навигацията по слънцето и звездите не би го затруднила. Вероятно той знае местоположението ни до десет мили разлика.

— И известията, дошли по радиото — продължи Макилрой. — Известие или известия. Толкова дяволски важно известие, че причинява смъртта на двама души; и вероятността, че може би е дошло и друго подобно известие, причинило смъртта на трети човек. Какво е това известие, капитане, какво толкова страхотно важно има в това известие? Предупреждения: откъде, от кого, не зная. — Предупреждения, капитан Булен. Вести, които в наши ръце биха провалили нечии грижливо организирани планове, за мащабите на които можете да съдите по факта, че трима души загинаха, за да не стигнат известията до нас.