Златното рандеву

Старият Булен беше потресен. Опита се да не го покаже, но беше потресен. Страшно. Разбрах го веднага, щом се обърна към Томи Уилсън.

— На мостика, мистър Уилсън! Двойна вахта, докато стигнем до Насау! — Той погледна Макилрой. — — Ако се доберем до Насау! Сигналист да стои при Олдис през целия ден! Спомагателните флагове да бъдат готови на нока! Радарна кабина: ако за миг отделят очите си от екрана, ще ги сваля на сушата! Каквото и незначително примигване да доловят, на каквото и да е разстояние, веднага да докладват на мостика!

— Ще се обърнем към тях за помощ ли, сър?

— Идиот с идиот! — изръмжа Булен. — Бягаме да си спасим живота в обратната посока. Да не искаш да се изправим пред чакащите оръдия на някой миноносец? — Безспорно Булен беше излязъл от релсите: противоречивият елемент в нарежданията му го издаваше напълно.

— Значи вярвате на главния, сър? — запитах го аз.

— Не зная какво да вярвам — изръмжа Булен. — Просто не искам да рискувам.

Когато Уилсън излезе, аз казах:

— Може би главният е прав. Може и Уилсън да е прав. Двамата се покриват — въоръжено нападение на „Кампари“, с привличане на някои от членовете на екипажа му за съучастници.

— Но ти все още не го вярваш — рече тихо Макилрой.

— Аз съм като капитана. Не зная на какво да вярвам. Но в едно съм сигурен. Радиоприемникът, уловил известието и който не можахме да открием, за мен е ключът към всичко.

— И то ключът, който ще търсим. — Булен се надигна на крака. — Главни, ще се радвам, ако дойдеш с мен. Лично ще претърсим за това радио. Започваме с моето помещение, после твоето, после помещенията на всички членове от екипажа на „Кампари“. После ще търсим навред, където би могъл да бъде скрит извън помещенията. Ти идваш с нас, Макдоналд!

Старецът се бе разпалил не на шега. Ако радиоприемникът беше в помещенията на екипажа, той щеше да го открие, фактът, че бе предложил да започнат претърсването от собствените му помещения, беше достатъчна гаранция за това. Той продължи:

— Мистър Картър, мисля, че е твоята вахта.

— Да, сър. Но Джемисън може да ме смени за един час. Разрешавате ли да претърся пасажерските помещения?

— Уилсън беше прав за бръмбара в твоята глава, мистър. — Това идваше да покаже колко е разстроен Булен: обикновено, когато обстоятелствата налагаха, той беше възможно най-педантичен от всекиго и, в присъствието на боцмана, никога не би говорил за Уилсън и мен по този начин. Изгледа ме кръвнишки и излезе.

Не ми даде разрешение, но и не ми отказа. Погледнах Къмингс: той кимна и стана.

На мен и ковчежникът ни провървя при претърсването. Не се наложи да измъкваме никого от каютата му: всички бяха празни. Радиосъобщенията от утринната смяна съобщаваха за рязко влошаване на времето на югоизток и предупреждаваха за промяна на атмосферните условия; слънчевите палуби бяха отрупани с пасажери, решени да използват ведрото небе, преди да се е развалило времето. Дори и старият Сердан беше на палубата, подкрепян от двете старателни сестри — високата с плетивото си, заета да върти куките, и другата, зачела се в куп списания. Човек добиваше впечатлението, както при всички добри медицински сестри, че по-малко от половината им ум бе зает с това, което вършеха: без да се помръдват от шезлонгите, те сякаш кръжеха около стария Сердан като двойка насадени квачки. Имах чувството, че щом Сердан им плаща да кръжат, ще иска те да си заслужат парите. Той беше в своя стол-количка, с разкошно одеяло върху кокалестите си колене. Добре огледах одеялото на минаване, но само си губех времето: то беше увито така плътно около мършавите му крака, че не би могъл да скрие и кибритена кутия под него, камо ли радио.

С двама стюарди на пост преровихме грижливо помещенията на палуби „А“ и „В“. Носех със себе си мегер, — който да ми послужи за оправдание, ако се наложеше, уж че търсим някакво прекъсване на електрическия кабел. Обаче никой пасажер с гузна съвест нямаше да се хване на въдицата, ако ни откриеше в каютата си, затова бяхме взели стюардите.

Всъщност, нямаше нужда от радиоприемник в пасажерските каюти. Всяка пасажерска каюта на кораба, с присъщата за „Кампари“ екстравагантност, бе снабдена не с една, а с две приставки, захранвани от батерийни радиоапарати в телеграфния салон. Осем различни станции можеха да се избират просто с натискане на осем бутона. Всичко това беше обяснено в брошурата, така че никой да не се грижи да си взема радио.