Златното рандеву

— Вчера следобед. — Това беше дори преди да ми бе направила предложението за работа. — Но ще се стигне и до това, момчето ми, ще се стигне.

— Няма да стигна! — Не знаех откога е застанала, но сега беше тук, с бурен глас, отговарящ на мятащите светкавици очи. — Никога няма да стигна до това. Трябва да съм била безумна, срамувам се от себе си дори при мисълта за това. Чух го, татко. Бях там нощес с другите в лазарета, когато той каза на Карерас, че най-добрият начин да спре „Тикондерога“ бил…

Дълго пронизително изсвирване доведе разказа за пъзливостта на Картър до благоприятен край. Веднага зеленоризците започнаха да се събират от всички краища на „Тикондерога“, от мостика и машинното отделение, където са били на стража по време на прехвърлянето, което вече бе приключило; с изключение на една последна каса. Забелязах, че двама от въоръжените мъже са облечени в сини униформи на търговския флот; изглежда това бяха радистите, които Карерас бе вмъкнал на „Тикондерога“. Погледнах си часовника. Шест и двайсет и пет. Карерас режеше достатъчно изкъсо.

Ето че самият Карерас скочи на задната палуба на „Тикондерога“. Каза нещо на капитан Брейс — не можах да чуя точно какво, но видях Брейс, с остро и мрачно лице, да кима неохотно. Карерас уреждаше прехвърлянето на ковчезите. По обратния път към перилата той се спря до мен.

— Виждате, че капитан Мигел Карерас държи на думата си, Всички са прехвърлени на сигурно място. — Погледна си часовника. — Все още се нуждая от един лейтенант.

— Сбогом, Карерас!

Той кимна, завъртя се на пети и ни остави, когато хората му докараха ковчезите на задната палуба на „Тикондерога“. Носеха ги действително с голямо старание и страхопочитание, боравеха деликатно, което означаваше, че са запознати със съдържанието им. Не можеше веднага да се разбере, че това са ковчези: с финален жест на ненадминатата си артистична игра той ги бе увил с три флага на Съединените щати. Познавайки Карерас, бях сигурен, че ги носи чак от Карибите.

Капитан Брейс се наведе, повдигна единия ъгъл на знамето, метнато върху най-близкия до него ковчег, и се загледа в месинговата табелка с името на сенатор Хоскинс на нея. Долових рязко вдишване, видях Сюзън Биърсфорд да се взира с ококорени очи, сетих се — вероятно още е под впечатлението за намиращата се вътре Въртележка, пресегнах и я сграбчих за глезена. Сграбчих я здраво.

— Кротувайте! — прошепнах и яростно аз. — За бога, млъкнете!

Тя ме чу. Замълча. Чу ме и старецът и, но и той замълча, което сигурно не му струваше малко, като съгледа ръката ми около глезена на дъщеря си. Но способността да сдържаш емоциите и изражението си скрити изглежда беше сред най-елементарните правила за обучение на един истински мултимилионер.

Последният от хората на Карерас си замина. Карерас — с тях. Той не си губи времето да ни пожелава „приятно пътуване“ или нещо от тоя род, просто заповяда да се откачат въжетата и бързо изчезна от мостика. Минута по-късно „Кампари“ беше на път с наредени в безпорядък сандъци на задната палуба, обърна се и се насочи на изток.

— Е — каза Булен сред гробната тишина, — ето че убиецът си отива. С моя кораб, прокълни, боже, душата му!

— Няма да е за дълго — казах аз. — Няма дори и половин час. Капитан Брейс, съветвам ви…

— Ще минем и без твоя съвет, мистър. — Гласът на капитан Булен беше поредица от цинични нечленоразделни срички, а сините му очи бяха същински лед.

— Спешно е, сър. Наложително е, капитан Брейс…

— Дадох ти пряка заповед, мистър Картър. Ще се подчиниш…

— Бихте ли замълчали, капитан Булен, моля? — почтително раздразнен бях, но повече раздразнение, отколкото почит.

— Мисля, че е по-добре да го послушате, сър — обади се боцманът, сериозно развълнуван. — Мистър Картър не се е шлял нощес, освен ако не греша.

— Благодаря, боцмане. — Пак се обърнах към капитан Брейс. — Телефонирайте На дежурния офицер. Право на запад, на 180° от „Кампари“, с пълна скорост. Не, с критична скорост. Веднага, капитан Брейс!

Настойчивостта в глася ми го преобрази. За човек, загубил току-що сто и петдесет милиона долара в злато, Брейс реагира изненадващо бързо и сравнително добре по отношение на този, който бе причина да ги загуби. Отправи няколко бързи думи, инструктирайки един младши офицер, после обърна студения си проучващ поглед към мен.

— Съображенията ви, сър?

— В трюм №4 на „Кампари“ Карерас носи заредена атомна бомба с действуващ часовников механизъм. Това е Въртележката, новата ракета, открадната от американците преди около една седмица. — Един поглед по напрегнатите недоверчиви лица на слушателите ми показа, че отлично знаят за какво говоря: той показваше ясно, че не ми вярваха. — Въртележката…

— Атомна бомба? — Гласът на Брейс беше рязък и много силен. — Какви дяволски глупости…

— Ще ме изслушате ли? Мис Биърсфорд, казвам ли истината?

— Казвате истината. — Гласът и беше нестабилен, зелените и очи неспокойни и все още приковани към ковчега. — Видях това, капитане, но…