Майка й обаче продължаваше да върви към нея, докато Амая на свой ред се завърташе, сякаш двете изпълняваха странен танц от разстояние, който водеше Амая към вътрешността на пещерата, все по-близо до мястото, където лежеше Ибай. Разстоянието помежду им оставаше непроменено, както при два магнита с еднакъв заряд, отблъскваше ги и не им позволяваше да се приближат повече една до друга. Както я държеше на прицел, Амая дебнеше и Берасатеги, който изглеждаше почти развеселен; в това време старицата стигна до входа на пещерата и изчезна. Тогава Амая се обърна към него, а той й се усмихна чаровно, вдигна ръце и направи стъпка към входа на пещерата.
– Не се самозалъгвай – каза тя много спокойно. – За теб ръката ми няма да трепне, още една крачка и си мъртъв.
Той спря с жест на примирение.
– До стената – нареди му тя.
Приближи се към него, без да сваля оръжието, и му подхвърли белезниците.
– Закопчай се.
Той се подчини все така усмихнат, после вдигна двете си ръце, за да покаже, че вече е готов.
– На пода, на колене.
Берасатеги изпълни новата заповед с гримаса, наподобяваща неохота, сякаш, вместо да го арестува, бе поискала от него нещо по-приятно.
Тогава Амая отиде до Ибай и го вдигна от земята, поваляйки няколко свещи, които паднаха, без да угаснат. Тя притисна детето към гърдите си, загърна го с дрехата си, като го целуваше и оглеждаше дали всичко му е наред.
– Госпожо инспектор – обади се Йонан отвън.
– Насам, Йонан – извика тя с облекчение, че чува гласа му. – Насам.
И през ум не й мина да тръгне да я преследва в бурята. Нямаше да остави ранения Йонан да пази задържания, нямаше да остави, разбира се, и Ибай. Провери телефона си и погледна към младши инспектора.
– Нямам покритие.
Той кимна с разбиране.
– На склона обаче имаше, поне това успях да направя. Вече идват.
Амая въздъхна облекчено.
Операцията по издирването бе приведена в действие незабавно с участието и на окръжната полиция, и на жандармерията. Докарано бе дори поделение с кучета от Сарагоса. След двайсет и четири часово търсене и когато неколцина доброволци откриха пухенката с качулка на Росарио, закачена за клоните на едно дърво почти два километра надолу по реката, Маркина огледа за няколко секунди състоянието на дрехата, по която имаше следи от безброй удари и драскотини, и нареди на командващите да прекратят операцията.
– При тази буйна вода, ако е паднала тук вчера, със сигурност вече е в морето. Ще пратим съобщение до всички селища и до патрулите по крайбрежието, но вчера видях как реката влачеше дънери, далеч по-дебели от човешко тяло, а водата ги подхвърляше като клечки за зъби – каза доброволецът от Гражданска защита.
Амая се прибра вкъщи, но без Енграси това беше просто къща и докато гледаше заспалия си син, се сгуши в Джеймс.
– Каквото и да говорят, аз знам, че Росарио не е мъртва.
Джеймс я притисна, без да й възразява, само попита:
– Защо мислиш така?
– Защото още чувствам заплахата й като въже, което ни свързва, убедена съм, че е някъде навън и че още не е приключила.
– Тя е стара и болна. Наистина ли вярваш, че се е измъкнала от гората и е намерила къде да се скрие?
– Убедена съм, че моят хищник дебне отнякъде, Джеймс. Йонан смята, че може да е съблякла пухенката, докато е бягала.
– Забрави това, Амая, моля те – и я прегърна още по-силно.
42
Влезе в стаята за разпити заедно с Ириарте. Като я видя, Берасатеги се усмихна. Беше виждала често по телевизията адвоката, който седеше до него. Той не стана, когато двамата с Ириарте влязоха, и внимателно опъна жилетката на скъпия си костюм, преди да заговори. Амая се питаше колко ли взима на час.
– Инспектор Саласар, моят клиент иска да ви благодари за всичко, което сте направили, за да го спасите. Без вас нещата е можело да се развият по съвсем друг начин.
Амая погледна към Ириарте и ако не беше толкова тъжна, щеше да й е почти забавно.
– Тази стратегия ли смятате да използвате? – запита Ириарте. – Ще се опитате да ни убедите, че той е чисто и просто жертва на обстоятелствата.
– Това не е стратегия – отвърна адвокатът. – Моят клиент е действал под заплахата на опасна душевноболна жена. Надявам се да ме извините – добави той, обръщайки се към Амая.
– Посещавал е Росарио в „Санта Мария де лас Ниевес“ с фалшиви документи, представяйки се за неин роднина – продължи Ириарте и сложи пред адвоката снимките от охранителните камери на клиниката.
– Да – съгласи се нахаканият адвокат. – Моят клиент може да бъде обвинен в прекалено голямо професионално усърдие. Случаят на Росарио силно го е привличал; сприятелил се с нея преди години, когато се запознали в друга болница, и много я е обичал. Позволени били само посещенията на близки роднини, затова клиентът ми се е представял за такъв без никакъв зъл умисъл.
– Използвал е фалшиви документи.
– Да, той не го отрича – каза помирително адвокатът, – убеден съм, че съдията ще забележи липсата на зъл умисъл. Най-много шест месеца.