– В различните култури появата на тези детски духове в родния дом е по-честа, отколкото си мислим. В Япония например ги наричат
– Ти винаги ми помагаш, само че си мислех нещо и... не, сега не мога да ти обясня, но ще ти звънна след половин час.
Затвори и отново влезе в кабинета, където двамата мъже прекъснаха разговора си.
– Сядайте – каза й комисарят. – Докторе, кажете й какво ми обяснявахте...
– Да, казвах на комисаря, че трябва да се вземат предвид някои аспекти. Вие сте от селище с малко жители. Не знам колко са били преди сто и петдесет години, но със сигурност не са били много, пък и обществото не е било толкова подвижно, колкото е днес. Искам да кажа, че в една малобройна общност е нормално да се наблюдават частични съвпадения на общи алели у няколко семейства, защото не е невъзможно по някакъв начин, сега или в миналото, тези семейства да са били сродени.
Амая обмисли това и го отхвърли.
– Не вярвам в случайностите – заяви тя категорично.
Комисарят се съгласи с нея.
– Аз също.
– Подхвърлил ги е там заради мен, за да ме предизвика, знаел е, че ще открием съвпадението, и с това ми праща послание.
– За бога, Саласар – оплака се комисарят, – съжалявам, че по този начин се оказвате замесена. Провокацията от страна на престъпник винаги е предизвикателство за един полицай... но какво ви се върти в главата?
Амая помълча няколко секунди, за да подреди мислите си, и отговори:
– Мисля, че във всичко това няма нищо случайно, мисля, че оскверняванията на църквата в Арискун са инсценирани единствено с цел да привлекат вниманието ми. Ако случаят не ми беше поверен, щяхте да ми го поверите сега, след откриването на ДНК съвпадението при костите. Привлича вниманието ми, защото съм шеф на „Убийства“ и водех случая с
Комисарят се съгласи.
– Ще уведомя комисаря в Бастан и инспектор Ириарте. Ще започнем паралелно разследване, за да установим произхода на костите и гроба или гробовете на вашето семейство, откъдето са били взети.
– Не си правете труда, това е
Изчака да излезе от управлението, за да се обади пак. Погледна часовника си, наближаваше осем вечерта. Джеймс и Ибай много й липсваха, цял ден не се беше прибирала, а до Елисондо имаше още половин час път или дори малко повече. Снегът беше спрял и студът от следобеда, преминал преди часове в нощ, я накара да потрепери, но допринесе за проясняването на мозъка й, помогна й да затвори някъде херметически чутото току-що в управлението и да си състави работен план. Спря до вратата на колата, набра номера на лейтенант Падуа от жандармерията и му обясни какво й трябва.
– Сдобих се с две ДНК мостри от жертви на случаи, идентични с тези на Йоана Маркес, Лусия Агире и убийството от Логроньо. Нужен ми е достъп до костите, открити в пещерата, за да ги сравним.
– Знаете, че ако не са събрани от експерти, нямат стойност в съда.
– Съдебната им стойност не ме притеснява, официално нямаме никакъв случай, а ако се наложи, ще набавя още; имам преки роднини. Това, от което имам нужда сега, е да направя сравнение с костите, открити в пещерата: ако се получи съвпадение, ще докажем, че си имаме работа със сериен убиец, и лесно ще получа заповед за ексхумиране на телата. Засега ампутациите се приписват на съпрузите. Ако не успея да установя връзка между жертвите и костите от Бастан, ще остана с празни ръце.
– Госпожо инспектор, знаете, че искам да ви помогна, аз самият ви въвлякох в това, но вие сте съвсем наясно с проблема около компетенциите на различните видове полиция. Без съдебна заповед няма да ви ги предоставят.
Амая затвори и остана загледана в телефона, сякаш се колебаеше дали да позвъни, или да го запокити далече от себе си.
– По дяволите – изсумтя, докато набираше личния номер на съдия Маркина.
От другия край отвърна мъжественият и възпитан глас на Негова Светлост.
– Добър вечер, госпожо инспектор – поздрави я той.
Чувайки гласа му, Амая изведнъж се смути и с изненада установи, че мисли за устата му, за ясно очертаните му плътни и влажни устни. Прииска й се да затвори телефона като засрамена ученичка.
– Добър вечер – успя все пак да смотолеви.