Зовът на кукувицата

Беше с дрехите, с все още прикрепена протеза и лежеше върху спалния чувал, сякаш бе паднал върху него. Връхлетяха го откъслечни спомени, прорязващи като нож слепоочията му: как убеждава бармана, че още една пинта е добра идея, как Робин му се усмихва през масата. Възможно ли бе да е ял шиш-кебап в онова си състояние? Припомни си как в някакъв момент се бореше да си разкопчае панталоните в отчаяна нужда да се изпикае, но неспособен да измъкне края на ризата, заклещил се в ципа. Плъзна длан под себе си – дори това леко движение породи у него желание да простене или да повърне – и получи бегло удовлетворение от факта, че ципът му беше затворен.

Бавно, сякаш крепеше чуплив товар на раменете си, Страйк се надигна до седнало положение и примижа в ярко осветената от слънцето стая, без да има никаква представа колко ли може да е часът или кой ден е.

Вътрешната врата между офисите беше затворена и той не чуваше никакво движение в съседното помещение. Може би временната секретарка го беше напуснала завинаги. После видя бял лист на пода, очевидно плъзнат под вратата. Страйк тромаво пропълзя до него на колене и лакти и установи, че е бележка от Робин.

Драги Корморан (явно нямаше вече шанс за връщане към „господин Страйк“), Прочетох списъка ти от пунктове, които предстоят да бъдат разследвани, поставен в началото на досието. Реших, че мога да проуча първите два (Ейджиман и хотел „Малмезон“). Ако предпочиташ да съм в офиса, потърси ме на мобилния ми телефон.

Нагласих будилника на два часа следобед и го поставих пред вратата ти, та да имаш достатъчно време да се подготвиш за срещата си в пет на Арлингтън Плейс номер едно, за да разговаряш с Киара Портър и Брайъни Радфорд.

На бюрото отвън има вода, парацетамол и алка-зелцер.

Робин

П. П. Моля те не се чувствай неловко заради снощи. Не каза и не направи нищо, за което да се разкайваш.

Той седя на походното си легло пет минути с бележката в ръце в колебание дали да повърне, но усещането на топлите слънчеви лъчи по гърба му беше приятно.

Четири парацетамола и чаша с разтворена таблетка алка-зелцер почти разрешиха дилемата му с повръщането и бяха последвани от петнайсет минути в окаяната тоалетна с резултат, гаден и за обонянието, и за слуха; ала през цялото време го крепеше чувството на дълбока благодарност за отсъствието на Робин. Когато се върна във външния офис, изпи още две бутилки вода и изключи алармата на будилника, която накара пулсиращият му мозък да се блъска в черепа. След известен размисъл избра чисти дрехи, взе душгел, дезодорант, бръсначка, крем за бръснене и хавлиена кърпа от войнишката торба, измъкна плувки от дъното на един от кашоните на стълбищната площадка, както и чифт сиви метални патерици и закуцука надолу по стълбите със спортен сак през рамо и с патериците в другата ръка.

На път към Малет Стрийт си купи голямо блокче шоколад. Бърни Коулман, негов познат от армейския медицински корпус, веднъж бе обяснил на Страйк, че повечето симптоми, свързани с махмурлука, се дължат на дехидратация и хипогликемия, неизбежни резултати от продължителното повръщане. Страйк се залови да гризе от шоколада със стиснати под мишница патерици; всяка стъпка разклащаше главата му, която сякаш бе напъхана в стегнати жици.

Ала смеещият се бог на пиянството не го бе напуснал още. Приятно откъснат от реалността и от другите човешки създания, той заслиза по стъпалата към басейна на Студентския съюз с неподправено чувство за нещо, което му се полага по право, и както обикновено, никой не го спря, не го заговори дори единственият друг човек в съблекалнята, който след един поглед на въздържан интерес към протезата, която Страйк сваляше, любезно държеше очите си отместени встрани. Протезата беше тикната в шкафче заедно с дрехите от предишния ден и след като остави вратата му отключена, защото нямаше дребни, Страйк отиде под душовете, като се придвижваше на патериците, а шкембето му преливаше над гащетата.

Докато се сапунисваше, установи, че шоколадът и парацетамолът започваха да облекчават чувството му за гадене и главоболието. И ето че за пръв път пристъпи до ръба на големия басейн. В него имаше само двама студенти, и двамата в първия коридор и с очила за плуване, съсредоточени единствено върху скоростта и стила си. Страйк отиде до далечния край, остави внимателно патериците край стъпалата и се плъзна в бавния коридор.