Зовът на кукувицата

Бяха стигнали до тапицирана врата, пазена от плешив охранител, който се ухили на Киара, разкривайки два златни зъба, и после ги пропусна през скрития в стената вход.

Влязоха в по-тихия, но не и по-малко населен сектор на бара, очевидно резервиран за прочутите и техните приятели. Страйк забеляза телевизионна водеща с минипола, актьор от сапунени сериали, комик, прочут предимно със сексуалния си апетит, а накрая в един далечен ъгъл – Еван Дъфийлд.

Носеше шал с десен на черепи и прилепнали черни джинси, седеше точно на мястото, където се съединяваха две кожени канапета, сред натъпкана около него компания, състояща се главно от жени, и бе протегнал ръце встрани върху облегалките. Тъмната му и дълга до раменете коса сега беше изрусена; лицето му бе бледо и кокалесто, а яркотюркоазените му очи бяха гримирани в тъмнолилаво.

Групата около Дъфийлд излъчваше почти магнетична сила. Страйк го виждаше по прокрадващите се коси погледи на останалите присъстващи; личеше си и по почетното празно пространство, оставено около тях, по-широка окръжност от тази, с която разполагаха другите. Непринудеността на Дъфийлд и на кохортата му бе разпозната от Страйк като плод на изкусна преструвка; той долови у всички тях напрегната готовност и небрежна арогантност, типична за хищни животни. В преобърнатата наопаки хранителна верига на славата големите животни бяха подложени на дебнене и преследване и те приемаха дължимото.

Дъфийлд разговаряше със секси брюнетка. Устните ѝ бяха леко разтворени и го слушаше с направо нелепа вглъбеност. Когато Страйк и Киара се приближиха, Страйк забеляза как за част от секундата Дъфийлд отклони погледа си от брюнетката и обхвана бара и останалата част от помещението, за да провери за евентуални други възможности.

– Киара! – извика той дрезгаво.

Брюнетката мигом клюмна, когато Дъфийлд скочи пъргаво на крака; слаб, но с добре оформени мускули, той се плъзна иззад масата, за да прегърне Киара, която в обувките си с платформи беше петнайсет сантиметра по-висока от него; тя пусна ръката на Страйк, за да отвърне на прегръдката. В няколко мига целият бар ги гледаше, после хората се осъзнаха и се върнаха към разговорите и питиетата си.

– Еван, това е Корморан Страйк – представи го Киара. Тя приближи уста до ухото на Дъфийлд и Страйк по-скоро видя, отколкото чу как му казва: – Син е на Джони Рокъби.

– Здравей, приятел – рече Дъфийлд и протегна ръката си, която Страйк разтърси.

Както и други заклети женкари, които Страйк бе срещал, гласът и маниерите на Дъфийлд бяха леко престорени. Може би такива мъже се феминизираха от постоянното си женско обкръжение или пък това бе начин да обезоръжат плячката си. С плавен жест на ръката Дъфийлд даде знак на останалите да се сместят, та Киара да може да седне. Брюнетката изглеждаше съкрушена. Страйк бе оставен сам да си намери табуретка, да я дотътри до масата и да попита Киара какво иска да пие.

– Вземи ми бузи-узи – отвърна тя – и плати с моите пари, сладурче.

Коктейлът ѝ силно лъхаше на перно. Страйк взе за себе си вода и се върна на масата. Киара и Дъфийлд вече почти бяха допрели носове и си говореха, ала когато Страйк остави питиетата на масата, Дъфийлд се обърна към него.

– И тъй къде се подвизаваш, Корморан? В музикалния бизнес ли?

– Не – отвърна Страйк. – Детектив съм.

– Хайде бе – подхвърли Дъфийлд. – Кого мислят, че съм убил този път?

Групичката около него си позволи кисели или нервни усмивки, но Киара отсече:

– Без такива шеги, Еван.

– Не се шегувам, Киара. Ще забележиш, когато го правя, защото съм адски забавен.

Брюнетката се изкиска.

– Казах, че не се шегувам – тросна ѝ се Дъфийлд.

Брюнетката трепна, сякаш я бе зашлевил. Останалите едва доловимо се отдръпнаха въпреки теснотията. Подхванаха свой разговор, като за момента изключиха Киара, Страйк и Дъфийлд.

– Еван, това не беше хубаво – смъмри го Киара, ала упрекът ѝ прозвуча повече като милувка и Страйк забеляза, че погледът ѝ, хвърлен към брюнетката, не съдържа съчувствие.

Дъфийлд забарабани с пръсти по ръба на масата.

– И що за детектив си, Корморан?

– Частен.

– Еван, скъпи, Корморан е нает от брата на Лула...

Ала Дъфийлд явно бе забелязал при бара някого или нещо в негов интерес, защото скочи и изчезна сред хората, струпани там.

– Винаги е бил малко импулсивен – извинително обясни Киара. – Плюс, че още е много чувствителен на тема Лули. Така е – настоя тя едновременно сърдито и развеселено, когато Страйк вдигна вежди и отправи красноречив поглед към пищната брюнетка, която седеше намусена и крепеше празна чаша от мохито. – Имаш нещо на елегантното си сако – добави Киара и се наведе да изчисти прашинките, които Страйк подозираше, че са трохи от пица. Силно го лъхна сладкият ѝ наситен парфюм. Сребристата материя на роклята ѝ беше толкова корава, че седеше като броня, щръкнала встрани от тялото ѝ, така че той получи пряка видимост към малките ѝ бели гърди с розови като вътрешността на мида зърна.

– Какъв парфюм си сложила?

– Новия на Ги – отвърна тя. – Казва се „Еприз“, в превод от френски „завладяваща“.

– Знам – каза той.