Зовът на кукувицата

– Танзи Чилингъм, да. Истинска кучка е. Нищо чудно, че се развеждат, тъй или иначе всеки си водеше свой живот, никога не ги виждаха заедно. Честно казано, Фреди не беше чак толкова досаден през този уикенд, предвид ужасната репутация, с която се ползва. Просто додяваше на Лули, но не беше толкова кошмарен, колкото разправят, че можел да бъде. Спомням си история за крайно наивно момиче, на което обещал незначителна роля във филм...

– Каза, че Фреди се държал като досадник. По какъв начин точно?

– Ами постоянно приклещваше Лули в някой ъгъл и ѝ разтягаше локуми колко великолепно щяла да стои на екрана и какъв невероятен човек бил баща ѝ.

– Сър Алек ли?

– Да, сър Алек, разбира се. О, боже мой – разшири очи Киара, – ако той бе познавал истинския ѝ баща, Лули щеше да превърти от радост! Да го открие беше мечтата на живота ѝ. Не, той просто каза, че познавал сър Алек преди много години, били от един и същ квартал в Ист Енд, така че тя трябвало да го приема за нещо като кръстник. Мисля, че се опитваше да бъде забавен, но не му се получаваше. А и беше ясно за всички, че я обработва само за да я вкара в някой свой филм. Държа се като пълен простак на церемонията. Подвикваше: „Аз ще предам булката!“ Беше пиян, лочи през време на цялата вечеря. Наложи се Дики да му каже да млъкне. А после, след церемонията, всички пихме шампанско в къщата и Фреди прибави още бутилка или две към вече изпитото. Не спираше да крещи на Лули как от нея щяло да излезе велика актриса, но тя не му обръщаше внимание. Беше се гушнала с Еван на канапето, бяха като... – Внезапно в силно гримираните очи на Киара заблестяха сълзи, тя се извърна и ги избърса с красивите си бели ръце. – ...като лудо влюбени. Никога не я бях виждала по-щастлива.

– Отново си видяла Фреди Бестигуи вечерта, преди Лула да умре, нали? Не го ли срещнахте двете във фоайето, когато тръгнахте да излизате?

– Да – отвърна Киара, като още бършеше очите си. – Откъде знаеш?

– От Уилсън, охранителя. Според него Бестигуи казал нещо на Лула и на нея не ѝ харесало.

– Да, прав е. Бях забравила. Фреди спомена нещо за Дийби Мак, как Лули сигурно се вълнувала от идването му и как той много искал да ги събере двамата във филм. Не си спомням точно как се изрази, но думите му прозвучаха някак мръснишки.

– Лула знаеше ли, че осиновителят ѝ и Бестигуи са били приятели?

– Каза ми, че за пръв път чувала. Не общуваше по съседски със семейство Бестигуи, никак не харесваше Танзи.

– Защо?

– О, просто Лули не я занимаваха теми като например чий съпруг има най-голямата яхта, не искаше да се замесва с този тип хора. Беше далеч по-стойностен човек от сестрите Чилингъм.

– Добре – каза Страйк, – би ли ми разказала за следобеда и вечерта, които прекара с нея?

Киара пусна и втората си угарка в кутийката от кока-кола и мигновено запали нова.

– Да. Добре, нека да помисля. Срещнахме се у тях. Брайъни дойде да се погрижи за веждите ѝ, а накрая направи и на двете ни маникюр. Прекарахме си един следобед по женски.

– Как изглеждаше тя?

– Беше... – Киара се поколеба. – Не ми се стори толкова щастлива, колкото предишната седмица. Но в никакъв случай не склонна към самоубийство.

– Шофьорът ѝ Кийрън каза, че му се видяла странна, като напуснала дома на майка си в Челси.

– О, боже мой, та как няма да бъде. Майка ѝ беше болна от рак.

– Лула говори ли ти за майка си, като се видяхте?

– Не много. Спомена, че поседяла при нея, защото била твърде отпаднала след операцията, но никой не си и помисляше, че лейди Бристоу ще умре. Предполагаше се, че след операцията ще е излекувана.

– Лула посочи ли друга причина, поради която се чувства не така щастлива както преди?

– Не – отговори Киара и бавно поклати глава, а бялорусата коса се разлюля около лицето ѝ. Тя отново я отметна назад и всмукна дълбоко от цигарата си. – Изглеждаше леко унила и разсеяна, но аз го отдадох на посещението у майка ѝ. Те имаха много странни взаимоотношения. Лейди Бристоу беше властна и я бранеше като орлица от всичко. Лули изпитваше известна клаустрофобия в нейно присъствие.

– Забеляза ли Лула да телефонира на някого, докато бяхте заедно?

– Не – отвърна Киара, след като помисли малко. – Знам, че често си поглеждаше телефона, но с никого не говори, доколкото си спомням. Ако е звъняла на някого, правила го е тихомълком. На няколко пъти излиза от стаята.

– Според Брайъни е била възбудена от пристигането на Дийби Мак.

– О, за бога – нетърпеливо изрече Киара. – Всички ние бяхме далеч по-възбудени, и Ги, и Брайъни, дори и аз мъничко – призна тя с умилителна честност. – Но Лули не чак толкова. Тя беше влюбена в Еван. Не вярвай на всичко, което Брайъни дрънка.

– Лула имаше ли лист хартия у себе си, спомняш ли си? Синьо листче, на което е писала?

– Не – поклати глава Киара. – Защо? Какво е било?

– Още не знам – каза Страйк и внезапно Киара зяпна поразена.

– Боже, да не ми казваш, че е оставила предсмъртно писмо? О, господи. Това вече би било наистина откачено. Но не! Би означавало, че вече е била решила да го направи.