Зовът на кукувицата

– Не, не помня да имаше хартии. Не. – Тя отметна косата от лицето си. – Може и да е имало нещо такова, а да не съм го забелязала.

Стаята беше мрачна. Може би само му се стори, че лицето ѝ смени цвета си, но в никакъв случай не беше плод на въображението фактът, че изви десния крак в коляното си и заразглежда подметката на балетната си пантофка, на която нямаше нищо.

– Шофьорът на Лула, Кийрън Коловас-Джоунс...

– О, онова много сладко момче! – прекъсна го Брайъни. – Все я занасяхме за Кийрън, той много си падаше по нея. Мисля, че сега Киара го използва понякога. – Брайъни се изкиска многозначително. – Тя има репутацията на момиче, дето винаги си търси добро прекарване. Няма как да не я харесваш, но...

– Коловас-Джоунс каза, че Лула е писала нещо върху син лист хартия на задната седалка на колата му, когато си е тръгнала от дома на майка си...

– Говори ли вече с майката на Лула? Тя е малко особена.

– ...и искам да разбера какво е било.

Брайъни изхвърли угарката от цигарата си през отворената врата и се размърда неспокойно на бюрото.

– Всичко може да е било. – Той изчака неизбежното предположение и не беше разочарован. – Списък за пазаруване или нещо такова.

– Да, възможно е, но просто в името на спора... ако е било предсмъртно писмо на самоубиец...

– Но не беше... Искам да кажа, това е глупаво, как е възможно да е било такова? Кой би написал предсмъртно писмо толкова отрано, а после да се гримира и да отиде на танци? Няма съвършено никаква логика!

– Съгласен съм, не изглежда правдоподобно, но добре би било да се разбере какво е било.

– Може би няма нищо общо със смъртта ѝ. Може да е било писмо до Еван, в което да му казва колко е ядосана.

– Изглежда му се е ядосала чак по-късно същия ден. А и защо да му пише писмо, след като е имала номера му, а и е щяла да го види същата вечер?

– Не знам – нервно отвърна Брайъни. – Просто казвам, че може да е било нещо без връзка.

– И си сигурна, че не си го видяла?

– Да, съвсем сигурна съм – каза тя и вече нямаше съмнение, че е изчервена. – Там бях да свърша работа, не да ѝ оглеждам нещата. Това ли беше всичко?

– Да, това е всичко, което имах да те питам за онзи следобед – каза Страйк. – Но можеш да ми помогнеш за нещо друго. Познаваш ли Танзи Бестигуи?

– Не – отвърна Брайъни. – Познавам само сестра ѝ Ърсула. Нае ме няколко пъти за големи партита. Тя е ужасна.

– В какъв смисъл?

– Просто разглезена богаташка – отвърна Брайъни и сви устни. – Само дето не е чак толкова богата, колкото ѝ се ще. И двете сестри Чилингъм се омъжиха за по-възрастни мъже с куп пари, те са едни златотърсачки, яхнали реактивни метли. Ърсула си мислеше, че е ударила джакпота, като улови Сайприън Мей, ала той няма достатъчно голямо състояние за нея. Вече е почти на четирийсет, възможностите ѝ не са като някога. Не ѝ се отваря парашутът вече.

После, очевидно почувствала, че тонът ѝ има нужда от пояснение, продължи:

– Съжалявам, но тя ме обвини, че съм прослушала съобщенията в гласовата ѝ поща. – Гримьорката скръсти ръце на гърдите си и очите ѝ засвяткаха гневно. – Ама на какво прилича това? Тя ми натика мобилния си телефон и ми поръча да ѝ повикам такси, без да каже едно „моля“ или „благодаря“. Аз страдам от дислексия. Натиснах погрешен бутон и не щеш ли, тя взе да ми крещи колкото ѝ глас държи.

– Защо се е ядосала толкова според теб?

– Защото чух как мъж, за когото не е омъжена, ѝ описва как лежи в хотелска стая и си фантазира, че прави любов с нея – невъзмутимо съобщи Брайъни.

– Значи все пак ѝ се отваря парашутът – изтъкна Страйк.

– Ама не където тя иска – възрази Брайъни и побърза да добави: – Доста компрометиращо съобщение. А сега трябва да се връщам там, че Гай ще побеснее.

Страйк я пусна да си върви. След като тя си тръгна, изписа две страници с бележки. Брайъни Радфорд се бе показала като крайно ненадежден свидетел, беше податлива на внушения и неискрена, но пък му беше казала много повече, отколкото подозираше.

7

Снимките продължиха още три часа. Страйк чакаше в градината, пушеше и докато падна здрач, изпи още една бутилирана вода. От време на време влизаше вътре в къщата да провери как напредват, а това се случваше невероятно бавно. Понякога зърваше или чуваше Соме, чието търпение явно се бе поизчерпало и затова често изджафкваше команди към фотографа или към някого от облечените в черно потръчковци, сгушили се между стойките с дрехи. Накрая, чак към девет часа, след като Страйк бе изял няколко парчета пица, поръчани от намусената и изтощена асистентка на моделиера, Киара Портър слезе по стълбите от мястото, където позираше с двете си колежки, и отиде при Страйк в гримьорната; там Брайъни бе заета да си събира гримовете.

Киара още носеше коравата сребриста минирокля, в която беше позирала за последните снимки. Тънка и ъгловата, с млечнобяла кожа и почти толкова светла руса коса, с бледосини раздалечени очи, тя протегна безкрайно дългите си крака в обувки с платформа, вързани с дълги сребристи панделки, и запали цигара „Марлборо лайт“.