Зовът на кукувицата

– Може и друго да е било – поясни Страйк. – Споменала си по време на следствието, че Лула е изразила намерение да остави всичко на брат си, нали така?

– Да, точно така – потвърди сериозно Киара и кимна. – Ето какво стана. Ги беше изпратил на Лула от онези приказни чанти от новата колекция. Знаех, че на мен няма да ми прати, макар и аз да бях в рекламата. Така или иначе разопаковах бялата, беше „Кашил“, истинска красота. Имаше подвижна копринена подплата и той я беше десенирал специално за нея с изумителна африканска шарка. Казах ей тъй, на шега: „Лули, ще ми я дадеш ли тази?“ А тя отвърна извънредно сериозно: „Оставям всичко на брат си, но съм сигурна, че той би ти дал каквото поискаш да имаш.“

Страйк наблюдаваше и се ослушваше, за да долови някакъв знак, че тя лъже или преувеличава, ала думите прозвучаха непринудено и искрено.

– Това е много странно изказване, не мислиш ли? – коментира той.

– Да, може би. Но Лули си беше такава, понякога ставаше мрачна и драматична. Ги често ѝ казваше: „Не го раздавай чак толкова куку, Кукувице.“ Така или иначе – въздъхна Киара – тя не пое намека за чантата „Кашил“. Надявах се просто да ми я даде, та тя имаше цели четири.

– Можехте ли да се наречете близки двете с Лула?

– О, да, абсолютно, тя ми казваше всичко.

– Няколко души споменаха, че не се доверявала лесно. Бояла се, че с доверието ѝ може да се злоупотреби пред пресата. Чух, че изпитвала хората, за да е сигурна дали да им вярва.

– О, да, на моменти ставаше малко параноична. Особено след като истинската ѝ майка започна да продава истории на пресата. Ако щеш вярвай, попита ме – заяви Киара, като размаха цигарата си – дали съм казала на някого, че отново се е събрала с Еван. Хайде де. Такова нещо не можеше да остане в тайна. Всички за това приказваха. Уверявах я: „Лули, има нещо по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.“ Това е Оскар Уайлд – добави тя любезно. – Но Лули не харесваше тази страна на славата.

– Ги Соме смята, че Лула не би се събрала отново с Дъфийлд, ако той не е бил извън страната.

– Типично за Ги да го каже. Той постоянно се стремеше да закриля Лули. Обожаваше я, истински я обичаше. Смяташе, че Еван е нещастие за Лули, ала той не познава истинския Еван. Може да е много сбъркан, но е добър човек. Неотдавна отиде да посети лейди Бристоу. Попитах го: „Защо ти трябваше да се подлагаш на това, Еван?“ Не знам дали си наясно, но нейното семейство го мрази. Знаеш ли какво ми отговори? „Просто исках да поговоря с някого, на когото му е мъчно колкото на мен, че нея я няма вече.“ Не е ли адски тъжно, а?

Страйк прочисти гърлото си.

– Пресата е направо безпощадна към Еван, толкова е несправедливо. Каквото и да стори, в техните очи все е сбъркал.

– Дъфийлд е дошъл при теб в нощта, когато тя е умряла, нали?

– Господи, да. Ето и ти сега – възкликна негодуващо Киара. – Изкараха го, сякаш сме се чукали или кой знае какво! Нямал пари, а шофьорът му изчезнал и той прекосил Лондон пеша, за да дойде да преспи у дома. Спа на дивана. Така че бяхме заедно, когато чухме новините. – Тя вдигна цигарата към плътните си устни и всмукна силно с поглед, закован в пода. – Беше ужасно. Не можеш да си представиш. Ужасно. Еван беше... господи. А после – промълви тя едва чуто – всички гракнаха, че е бил той. След като Танзи Чилингъм обяви, че чула караница, медиите направо полудяха. Беше кошмарно.

Тя вдигна поглед към Страйк и отмести с ръка косата от лицето си. Острата светлина от тавана изтъкваше съвършената ѝ костна структура.

– Не си се виждал с Еван, нали?

– Не.

– Искаш ли да се запознаеш с него? Можеш да дойдеш с мен сега. Каза, че тази вечер ще е в „Узи“.

– Би било чудесно.

– Супер. Почакай.

Тя скочи и извика през отворената врата:

– Ги, сладурче, може ли да нося роклята тази вечер? Хайде, съгласи се, ще ходя в „Узи“.

Соме влезе в малката стая. Зад очилата изражението му бе уморено.

– Добре. Гледай да те снимат. Но само смей да я съсипеш, ще те дам под съд.

– Няма да я съсипя. Ще водя Корморан да го запозная с Еван.

Тя напъха цигарите в огромната си чанта, в която бяха и дневните ѝ дрехи, и я метна през рамо. С високите си токове беше само един пръст по-ниска от детектива. Соме погледна Страйк с присвити очи.

– Погрижи се да изпотиш малката гадинка.

– Ги! – нацупи се Киара. – Не бъди ужасен.

– И умната, млади господарю Рокъби – с обичайната си нотка злоба добави Соме. – Киара е голяма мръсница, нали, драга моя? При това също като мен си пада по едрите.

– Ги! – изписка Киара, престорено скандализирана. – Хайде, Корморан, отвън ме чака шофьор.

8

Тъй като вече беше предупреден, Страйк не беше толкова изненадан, като видя Кийрън Коловас-Джоунс, колкото шофьорът се смая, като видя него. Коловас-Джоунс държеше отворена лявата врата за пътническата седалка слабо осветен от лампата в колата, ала Страйк забеляза мигновената промяна в изражението му, като видя кой придружава Киара.

– Добър вечер – поздрави го Страйк, като заобиколи колата, за да си отвори вратата и да седне до Киара.