Зовът на кукувицата

– Боже, не мога да повярвам, че си син на Рокърс! – задъхано рече тя с разширени очи и полуотворени пълни устни. – Колко невероятно странно! Познавам го, той покани мен и Лули на рекламното си парти за диска с най-големите хитове миналата година! Познавам и братята ти Ал и Еди. Те ми казаха, че имат по-голям брат в армията. Боже. Направо е щуро. Приключи ли, Брайъни? – попита Киара натъртено.

Гримьорката очевидно бавеше прекомерно прибирането на занаятчийските си инструменти. Сега, когато пушейки, Киара мълчаливо я наблюдаваше, тя видимо се забърза.

– Да, приключих – отговори най-сетне по-ведро Брайъни, като преметна една тежка кутия през рамо и награби другите в ръце. – До скоро, Киара. Довиждане – добави тя към Страйк и си тръгна.

– Навсякъде си вре носа, голяма клюкарка е – съобщи Киара на Страйк. Отметна назад дългата си, почти бяла коса, направи разместване в позата на изящните си крака и попита:

– Виждаш ли се често с Ал и Еди?

– Не – отвърна Страйк.

– Ами майка ти – продължи без смущение тя, като издуха дим от ъгъла на устата си. – Че тя направо е легенда. Баз Кармайкъл направи цяла колекция преди два сезона, наречена „Супергрупарка“, вдъхновена от Биби Буел и майка ти. Макси поли, ризи без копчета и ботуши.

– Не знаех – каза Страйк.

– О, беше... Знаеш го този страхотен цитат за роклите на Оси Кларк как мъжете ги харесвали, защото можели лесно да ги разтворят и да изчукат момичетата. Това е бил духът на ерата на майка ти.

Тя отново тръсна глава, за да отметне косата от очите си, и се вгледа в него не със смразяващата и презрителна преценка на Танзи Бестигуи, а с откровена и открита почуда. Трудно му беше да реши дали е искрена, или разиграва своя си роля, красотата ѝ беше пречка – като плътна паяжина, през която му бе трудно да я види ясно.

– Ако не възразяваш, искам да ти задам въпроси за Лула.

– Господи, да. Да. Не, наистина искам да помогна. Когато чух, че някой води разследване, казах си: хубаво. Най-сетне.

– Сериозно ли?

– Ами да. Цялата история беше толкова шокираща. Не можех да повярвам. Тя още е в телефона ми, погледни.

Взе да рови в огромната си чанта и най-накрая извади бял айфон. Започна да щрака по списъка с контакти, после се наведе към него и му показа името „Лули“. Парфюмът ѝ бе сладък и остър.

– Все очаквам тя да ми се обади – промълви Киара, помръкнала за миг, и отново пъхна телефона в чантата си. – Не мога да я изтрия. Все се каня да го направя и винаги нещо ме спира.

Тя се изправи неспокойно, подви под себе си единия си крак, седна върху него и пуши мълчаливо в продължение на няколко секунди.

– Била си с нея през по-голямата част от последния ѝ ден, нали? – попита Страйк.

– Не ми припомняй, дявол го взел – промърмори Киара и затвори очи. – Премисляла съм го поне милион пъти. Опитвах се да проумея как така от напълно щастливо момиче само за часове се превърна в покойница.

– Била е напълно щастлива?

– По-щастлива, отколкото я бях виждала през цялата последна седмица. Върнахме се от работна сесия в Антигуа за „Воуг“, двамата с Еван се събраха, устроиха си церемония за обвързване. Всичко в живота ѝ се нареждаше фантастично, беше на седмото небе.

– Ти присъства ли на тази церемония за обвързване?

– О, да – отвърна Киара и пусна угарката си в кутийка от кока-кола, където тя угасна с леко съскане. – Господи, беше невероятно романтично. Еван ѝ го сервира изневиделица в дома на Дики Карбъри. Нали го знаеш Дики Карбъри, ресторантьора? Той има абсолютно прекрасна вила в Котсуолдс и всички бяхме там за уикенда. Еван беше купил за двама им еднакви халки на Фъргюс Кийн, направо върховни, от оксидирано сребро. Подкара ни всички към езерото в студа и насред снега ѝ рецитира стихотворение, което бе написал за нея, след което постави халката на пръста ѝ. Лули се заливаше от смях, а после и тя му рецитира стихотворение на Уолт Уитман. Беше толкова впечатляващо – промълви Киара, внезапно станала сериозна, – че съвсем спонтанно каза наизуст стихотворение, което беше съвършеното за случая. А хората си мислят, че моделите са тъпи. – Тя отново отметна коса назад, предложи на Страйк цигара и сама си взе нова. – Уморих се да обяснявам, че в Кеймбридж ме чака преподавателско място по английска литература.

– Нима? – попита Страйк, неуспял да скрие изненадата в гласа си.

– Да – отвърна тя и с красива гримаса издуха дима, – но кариерата ми на модел се развива толкова успешно, че реших да ѝ дам още една година. Все пак тя ми отваря много врати.

– Значи тази церемония за обвързване се е провела седмица, преди Лула да умре?

– Да – потвърди Киара, – предишната събота.

– И се състоеше само в размяна на стихотворения и халки? Без обети и нещо официално?

– Не, нямаше юридическа сила, беше просто един прелестен, един перфектен момент. Като се изключи Фреди Бестигуи, той се държа като абсолютен досадник. Поне проклетата му жена я нямаше – заяви Киара и дръпна силно от цигарата си.

– Танзи?