– Жените правят такива работи – поясни Карвър. – Те и пикаят на стада.
– Използвайте главите си: тя е направила обаждането от телефона на Рошел – раздразнено обясни Страйк. – Била е подложила на изпитание всичките си познати, за да разбере кой говори за нея пред репортерите. Единствена Рошел е държала устата си затворена. Установила е, че може да има доверие на момичето, купила ѝ е мобилен телефон, регистрирала го е на името на Рошел, но тя е плащала сметките. Нейният собствен телефон е бил обект на хакерско проникване. Била е параноична, смятала е, че я подслушват, затова е купила „Нокия“, регистрирала я е на друг, за да има сигурно средство за комуникация, когато ѝ е било нужно. Признавам, това не изключва да се е обаждала на чичо си или на Дъфийлд, може би са имали уговорен помежду си сигнал с обаждане от друг номер. Или пък е използвала номера на Рошел да разговаря с друг човек, за когото не е искала медиите да узнават. Имам номера на мобилния телефон на Рошел. Разберете към коя компания е била и ще можете да проверите всичко това. Самият апарат е розова „Нокия“ с кристали по него, но няма да го откриете.
– Да, защото е на дъното на Темза – подхвърли Уордъл.
– Естествено, че не е – възрази Страйк. – Убиецът го е взел. Прибрал го е от нея, преди да я хвърли в реката.
– Я се гръмни! – присмя се Карвър, а Уордъл, който неволно се бе заинтригувал, поклати глава.
– Защо Ландри е искала Рошел да е там по време на обаждането? – повтори Страйк. – Защо да не позвъни от колата? Когато Рошел е била бездомна и напълно изпаднала, продала ли е сведения за Ландри? Предлагали са ѝ много пари за историята ѝ. Защо не ги е приела, след като Ландри вече е била мъртва и е нямало как да ѝ навреди?
– Заради почтеност, да речем – предложи Уордъл.
– Да, това е едната възможност – съгласи се Страйк. – Другата е, че е печелела достатъчно, като е изнудвала убиеца.
– Щуротии – изпъшка Карвър.
– Нима? Онова палто като на мис Пиги от „Мъпетите” струва един бон и половина.
Настана кратка пауза.
– Сигурно Ландри ѝ го е дала – отбеляза Уордъл.
– Не знам как би успяла, след като през януари все още не е било пуснато в продажба.
– Ландри е била модел, имала е вътрешни контакти, зарежи тия глупости – тросна се Карвър, вече раздразнен.
Страйк се приведе напред, облъхнат още по-силно от телесната воня на Карвър.
– Защо Лула Ландри е направила отклонение до магазина за някакви си петнайсет минути? – попита той.
– Бързала е.
– Защо изобщо е отишла?
– За да не разочарова момичето.
– Накарала е Рошел, една безпарична бездомница, да прекоси целия град, при положение че обикновено е пращала шофьора да я откара обратно с колата, замъкнала я е в някаква пробна, тръгнала си е петнайсет минути по-късно и я е оставила да се прибира сама.
– Била е разглезена кучка.
– Щом е била такава, защо изобщо се е появила? Защото си е струвало заради някаква нейна цел. А пък ако не е била разглезена кучка, значи трябва да се е намирала в по-особено душевно състояние, за да се държи така непривично. Има жив свидетел, че Лула е молила някого по телефона да дойде в апартамента ѝ след един часа през нощта, за да се видят. Носела е също така едно синьо листче, преди да влезе във „Вашти“, което никой не признава да е виждал. Какво е направила с него? Защо е писала на задната седалка на колата преди срещата си с Рошел?
– Може да е било... – започна Уордъл.
– Не е било шибан списък за пазар – изстена Страйк и удари с длан по бюрото. – Никой не пише предсмъртно писмо осем часа предварително и не отива на танци след това. Писала е завещание, не разбирате ли? Отнесла го е във „Вашти“, та Рошел да стане свидетел по него.
– Измишльотини! – възкликна Карвър, но Страйк го игнорира и продължи към Уордъл.
– Това отговаря на думите ѝ пред Киара Портър, че ще остави всичко на брат си, нали така? Току-що го е узаконила. Тази мисъл я е занимавала.
– Защо ѝ е било внезапно да прави завещание?
Страйк се поколеба и се облегна назад. Карвър му се ухили.
– Изчерпа ти се фантазията ли?
Страйк изпусна дъха си в дълга въздишка. По-предишната нощ – прекарана в пиянско безсъзнание; миналата – изпълнена с приятни ексцесии; половин сандвич със сирене и туршия за дванайсет часа: чувстваше се празен и изтощен.
– Ако имах непоклатими доказателства, щях да ви ги донеса.
– Шансовете хората със склонност към самоубийство действително да отнемат живота си са много големи, не го ли знаеш? Тази Ракел е страдала от депресия. Имала е лош ден, припомнила си е какво е сторила приятелката ѝ и е изкопирала скока ѝ. Което ни води право към теб, приятел, дето преследваш хората и ги тласкаш...
– ...отвъд ръба, да – довърши Страйк. – Хората постоянно го казват. Много лош вкус при дадените обстоятелства. Ами показанията на Танзи Бестигуи?
– Колко пъти да го повтаряме, Страйк? Доказахме извън всяко съмнение, че няма как да е чула – намеси се Уордъл.