Ангелиада

— Тогава защо сме в режим на свободен полет? — настоя Телторст. — Относителната ни скорост спрямо катапулта — той хвърли бърз поглед към пулта на Леши — е над две хиляди километра в час. Трябва да забавяме — трябва да забавяме през цялото време! — Той обвинително сръга с пръст тактическия дисплей. — Сега сме прекалено близко. Вероятно не можем да убием достатъчно скорост.

— Не можем — съгласи се Леши. — А и нямам подобно намерение.

— Нима? — ледено отбеляза Телторст. — Мога ли да запитам в такъв случай какви точно са вашите намерения? Да помахаме на станцията, докато профучаваме покрай нея ли?

Леши посочи тактическия дисплей.

— Космическият лайнер има ПВП до катапулта деветнадесет минути. При стандартен курс на ускорение и забавяне щяхме да пристигнем приблизително десет минути след него.

— Емпирейците вече знаят, че сме тук, комодор — рязко каза Телторст. — Пратиха куриерски кораб в системата, не помните ли?

— Всъщност цели два — поправи го Леши. — Вторият куриер попадна в мрежата преди около осем часа, докато вие спяхте.

Очите на Телторст се присвиха.

— Защо не ми е било съобщено?

— Не беше необходимо — каза Леши. — „Баланики“ го залови без никакви проблеми — също като първия. Капитан Хорвак в момента разпитва екипажа. Ако беше научил нещо, щеше да ми изпрати съобщение.

— А вие, разбира се, да го препратите на мен?

— Разбира се. — Леши сви устни. — Не се безпокойте, вторият кораб също е заловен, без да му бъдат нанесени повреди — не се стърпя да добави той.

Известно време Телторст просто го гледаше.

— Да подминем засега този въпрос, комодор. Вие трябва да ме държите изцяло — изцяло — в течение за всички аспекти на тази операция. Но засега ще оставим този въпрос — той отново сръга тактическия дисплей. — Онона, което няма да подминем, е, че цялата тази гоненица е разхищение от самото начало. Разхищение на време и на гориво, каквото не можем да си позволим. Не струва и пукнат грош, ако този лайнер се измъкне. А сега се оказва, че дори не възнамерявате да спечелите този пукнат грош.

— Тъкмо напротив. Може и да има голямо значение. А лайнерът няма да се измъкне.

— Нима? — Телторст погледна основния дисплей, който сега изобразяваше носещия се към кърмата им катапулт. — Тогава по-добре се пригответе да им помахате още по-усърдно. Защото след няколко минути за първи и последен път ще го видите отблизо.

— Запознат съм със сроковете, благодаря — каза Леши. — СтаТО?

— Всичко е на линия, господин комодор — бодро докладва Камбъл. — Дългите тръби са готови за изстрелване.

— Дългите тръби? — повтори Телторст с изражение, сякаш някой току-що го е ударил през лицето. — Ще хабите ядрени ракети срещу един космически лайнер?

— Едва ли — леко се подсмихна Леши. — Ядрените ракети не са единствените неща на един боен кораб, които могат да се изстрелват през дългите тръби.

На лицето на Телторст вече бе изписано пълно объркване.

— За какво става дума, по дяволите?

— Просто гледайте — посъветва го Леши. Таймерът отброи до нула. — Изтребители — старт!

Изстрелващите електромагнити се активираха и от тръбите по дължината на кораба се разнесе глух рев, който по-скоро можеше да се усети, отколкото да се чуе. Леши мислено си представи изтребителите, понесли се по магнитната вълна, да се ускоряват през сърцевината на „Комитаджи“ до убийствените десет g и да излитат от носа на кораба с две хиляди и сто километра в час.

Всъщност излетяха със скорост двадесет и едно-сто спрямо „Комитаджи“. И тъй като „Комитаджи“ летеше със същата скорост назад, изтребителите увиснаха неподвижно между катапулта и приближаващия космически лайнер.

— Пълно спиране — нареди Леши. — Изтребители?

— Заемат позиции за прехващане — докладва командващият изтребителите офицер, докато двигателите на „Комитаджи“ разтърсваха командната зала.

— Лазерите на катапулта откриват огън — извести Камбъл с известно презрение. — Приличат на лазери за елементарна метеоритна защита. Жалка гледка.

— Но са достатъчно мощни, за да нанесат щети — не пропусна да се намеси Телторст. — Изтребителите също не са евтини.

— Наредете на изтребителите да вземат всички възможни предпазни мерки — каза Леши. Майната му на Телторст и вездесъщите му пари. Не искаше да губи първокласни пилоти. — Имаме достатъчно време да се справим със защитата на катапулта, след като спрем и се върнем до станцията.

— И после? — предизвикателно попита Телторст.

Леши се усмихна.

— После мога и да ви дам печалбата си от един пукнат грош.

— Изключихме всички мрежи с изключение на тази. — Генерал Ахмед посочи едно петънце на тактическия дисплей. — Така ще се наложи да защитаваме само една входна точка. Разрушителите ни са разгърнати по съответния начин — той кимна към зелените триъгълници, висящи над всеки от четирите катапултиращи кораба — зедно с поддържащи кораби и изтребители. Стандартна тройна защита, способна да устои достатъчно дълго, за да успеем да изхвърлим всеки нашественик.

— А ловните мрежи на Сераф и Централата? — попита Пирбазари.

— Свързани са само помежду си — отговори Ахмед. — Изобщо не влизат в сметките.