Ангелиада

— Това не ми харесва — поклати глава Форсайт.

Ахмед учтиво вдигна вежди.

— Извинете, господин Върховен сенатор?

— Стандартният подход на сдържане може и да е подходящ срещу отделни мирски военни сондирания — каза Форсайт и посочи схемата. — Но в случая става въпрос за нахлуване. Мирът може и да реши да не играе по вашите правила.

Пирбазари прочисти гърлото си.

— Не става въпрос за игри, сър. Мрежите са единственият път към системата. Ако не успеят да се измъкнат от мрежата навреме, ще бъдат изхвърлени. Нищо не могат да направят.

— Тогава как успяха да се справят с Лорелей? — възрази Форсайт. — Защото те са там, Зар. Куриерът, който изпратихме, не отговаря вече двадесет часа. Колко време е необходимо да се сглоби един скоростен катапулт?

Пирбазари сви устни.

— Десет часа — призна той. — Най-много дванадесет.

— Значи са имали достатъчно време да се огледат и да напишат доклада си. Щом не се обаждат, значи някой им е затворил устата. Имаш ли други кандидати в списъка освен Мира?

— Моите уважения, господин Върховен сенатор — любезно се намеси Ахмед, — но какво повече искате от нас?

— Като за начало, защо не започнете да въоръжавате ловните кораби? — Форсайт извика друг списък. — Имат най-добрата броня в цял Емпирей.

— Но са проектирани за райони с висока радиация, сър, а не за битки — възрази Пирбазари. — Мирските лазери и плазмените оръдия може и да не им направят нищо, но не бих разчитал на същия ефект срещу експлозиви.

— Глупости — отсече Форсайт. — Експлозивите са просто висока енергия в силно ограничено пространство. Всяка нещо, способно да оцелее сред лъченията на Ангелиада, ще се справи с няколко бойни глави. Сложете им малки оръжия на борда и ще разполагаме с още една отбранителна линия.

Ахмед и Пирбазари се спогледаха.

— Сър… — колебливо започна Пирбазари.

— Какво? — рязко се извърна Форсайт, като местеше поглед от единия към другия. — Не ви харесва идеята ди бъдем подготвени ли?

— Не е това, сър — каза Пирбазари. — Просто… просто и двамата сме на мнение, че малко преувеличавате.

Форсайт пое дълбоко дъх и се приготви да изстреля една ехидна забележка, подобно на ракета от силоз.

Но когато погледна отново Ахмед, усети как кръвта му се смразява.

Беше забравил, че би трябвало да носи ангел.

Забележката и безсилният му гняв изчезнаха във внезапния пристъп на паника, когато погледът му се плъзна по медальона около шията на Ахмед. Това беше много лошо подхлъзване. Може би фатално. От носещите ангели политици не се очакваше толкова бързо да започнат да защитават насилието, пък било то и като средство за самозащита. Те бяха кротки, спокойни и уверени — три качества, които Форсайт определено не показваше в този момент. Ако Ахмед заподозреше — ако настоеше Върховният сенатор да предостави медальона си за обстоен преглед — с Форсайт бе свършено. Щеше да последва скандал и отстраняване от поста му, а вероятно и съдебно преследване.

И в разгара на всичко това Мирът щеше да нахлуе с корабите си в Емпирей и да го унищожи.

— Какво искаш да кажеш? — напрегнато попита той.

— Искам да кажа, че знаем каква е мирската гледна точка — отговори Пирбазари. — За тях всичко е или печалба, или загуба. Дори и да успеят по някакъв начин да преодолеят защитата и катапултиращите кораби, надали ще си позволят да опустошат Сераф.

— Което означава, че каквото и да стане, разполагаме с време — добави Ахмед. — Време за преговори и политически маневри. — Погледът му се стрелна към медальона на Форсайт. — Или за битки, ако се наложи.

— Предполагам — промърмори Форсайт, като внимателно наблюдаваше лицето му. Но дори да се беше сетил, лицето на Ахмед не показваше нищо. — Е, тогава ще оставя нещата във ваши ръце.

— Мисля, че това би било най-добре, господин Върховен сенатор — съгласи се Ахмед облекчено. Очевидно дори за генерал от ЕмОт беше трудно да се изправи лице в лице в равностойна битка срещу един Върховен сенатор.

Което означаваше, че Форсайт може би наистина е преувеличил. Не за мирското нападение естествено, а за възможността Ахмед да е заподозрял, че не носи ангел. Умствената нагласа, дело на неговия собствен ангел, би могла дори да работи в полза на Форсайт — да прави подобно подозрение недопустимо.

— Добре, тогава най-добре да ви оставя на мира. — Форсайт се отдалечи от дисплея и протегна ръка на Ахмед. — Незабавно ме уведомете, ако има някакви новини.

— Непременно, господин Върховен сенатор — обеща Ахмед. — Не се безпокойте, сър. Доста по-костелив орех сме, отколкото си мисли Мирът.

„Надявам се да е така — мислеше си Форсайт, докато двамата с Пирбазари напускаха сградата. — Искрено се надявам.“

— Почти свърших. — Джайаси надникна над кутията, която затваряше. — А ти?

— Също — каза Коста и отново провери дали предпазната пяна е обхванала от всички страни чувствителния спектрометър, преди да затвори капака на контейнера. — Просто не вярвам, че успяхме да съберем всичко необходимо.

— Показва какво означава да си прибран човек — насмешливо отбеляза Джайаси, постави кутията върху останалите и се зае с последните закопчалки. — Добре. Готов съм.