Приземих се малко тежко и трябваше да пробягам доста бързо няколко метра, за да не заора нос в земята. Бях някъде в Аризона, обградена от ниските храсталаци зад изоставен склад. Свих загретите си от полета криле и усетих как се сгъват от двете страни на гръбнака ми. Стегнах качулката на анорака около врата си.
Излязох зад ъгъла на склада и тръгнах към трите момчета на около петнайсет-шестнайсет години. Момичето беше по-малко, някъде на дванайсет.
— Предупредих те да не казваш на никого за проблема ми с Ортиз — викаше й едно от момчетата. — Не е твоя работа. Трябваше да му дам урок.
Момичето прехапа устни в смесица от страх и яд.
— И затова ли го преби? Изглежда все едно го е блъснала кола. Не ти е направил нищо — каза тя.
Аз си помислих:
— Много му знаеше устата. Самото му съществуване, това, че диша въздуха ми… — рече момчето, а приятелите му се захилиха гадно.
Боже, що за отрепки. Но бяха
Толкова ми беше
Отдалечих се от сградата. Момичето ме видя и в очите й просветна изненада. Това беше достатъчно — момчетата се обърнаха и погледнаха зад себе си.
— Е, Ела, какво ще кажеш в своя защита? — рече тарторът им с насмешка. — Има ли причина да не дам урок и на теб?
— Три момчета срещу едно момиче. Равностойно, няма що — казах аз и се приближих.
Едва сдържах гнева си. Кръвта ми направо кипете.
— Млъквай,
— Няма как — отвърнах и застанах до момичето на име Ела. — Всъщност, като се замисля, май е по-добре да сритам тъпите ви задници!
Те избухнаха в смях. Втора грешка.
Както всички в ятото, благодарение на чудото на генното инженерство, съм доста по-силна дори от възрастен човек. А и Джеб ни беше научил на самоотбрана — знаех да се бия. Нищо, че до вчера не ми се беше налагало да го правя. Само да можех да измъкна Ела оттук…
— Хванете това дрънкало — нареди тарторът и другите двама се насочиха към мен.
Което беше третата грешка. Бам! Свършени сте.
Действах бързо, светкавично, мълниеносно. Без предупреждение изритах нещастника в средата високо в гърдите. Удар, който просто би изкарал въздуха на Зъба, но този младеж тук май се сдоби със спукано ребро. Чух пукването, а той се закашля, изгледа ме ужасено и падна назад.
Останалите двама се спуснаха към мен. Завъртях се и измъкнах пушката от ръцете на единия. Хванах я за дулото и с широка дъга я забих в слепоочието му. Фрас! Той залитна замаян настрани, а по лицето му потече струя яркочервена кръв.
Мернах Ела — все още стоеше на мястото си уплашена. Дано не от мен.
— Бягай! — извиках й. — Махай се оттук!
След миг колебание тя се обърна и побягна. По дирите й се вдигна малко облаче червеникав прах.
Третият проклетник сграбчи ръката ми. Освободих я, завъртях се и го ударих. Целех брадата, но го ударих в носа. Потръпнах, защото усетих как хрущялът се чупи. Опа! Времето сякаш забави ход за секунда, след което от носа му рукна кръв. Божичко! Хората бяха крехки като яйчена черупка.
Тримата биячи не приличаха на нищо. И въпреки това се изправиха на крака с изкривени от ярост и унижение лица. Единият вдигна пушката и я зареди, като едва мърдаше дясната си ръка.
— Ще се разкайваш за това — заплаши ме той, изплю кървава храчка и се насочи към мен.
— Съмнявам се — отговорих, обърнах се и се втурнах към дърветата с всички сили.
22
Разбира се, ако бях полетяла, щях да се стопя в небето на мига. Но не можех да позволя тези нещастници да видят крилете ми, а и без това след секунди вече бях в гората.
Спуснах се сред храсталаците, като блъсках клоните по пътя си, изпълнена с облекчение, че не съм боса. Нямах представа накъде отивам.
Зад гърба си чувах двама от смешниците. Викаха и сипеха ругатни и закани. Стана ми забавно, но нямаше време за смях. Разстоянието помежду ни нарастваше постоянно.
И изведнъж наоколо проехтя силен гръм и кората на дървото до главата ми се пръсна. Скапана
Мислите ли онова, което мисля, че мислите?
Чудите ли се дали съм забелязала приликите между тази нелепа ситуация и кошмара ми? Е,
В следващия миг се чу нов гърмеж и почти веднага остра болка проряза лявото ми рамо. Изстенах и видях как на ръкава ми избива кръв. Идиотът му с идиот, беше успял да ме улучи!