Читаем Ангелският експеримент полностью

Приземих се малко тежко и трябваше да пробягам доста бързо няколко метра, за да не заора нос в земята. Бях някъде в Аризона, обградена от ниските храсталаци зад изоставен склад. Свих загретите си от полета криле и усетих как се сгъват от двете страни на гръбнака ми. Стегнах качулката на анорака около врата си. Ето. Изглеждам съвсем нормално.

Излязох зад ъгъла на склада и тръгнах към трите момчета на около петнайсет-шестнайсет години. Момичето беше по-малко, някъде на дванайсет.

— Предупредих те да не казваш на никого за проблема ми с Ортиз — викаше й едно от момчетата. — Не е твоя работа. Трябваше да му дам урок.

Момичето прехапа устни в смесица от страх и яд.

— И затова ли го преби? Изглежда все едно го е блъснала кола. Не ти е направил нищо — каза тя.

Аз си помислих: Само така, момиче!

— Много му знаеше устата. Самото му съществуване, това, че диша въздуха ми… — рече момчето, а приятелите му се захилиха гадно.

Боже, що за отрепки. Но бяха въоръжени — единият беше облегнал хлабаво пушка в свивката на ръката си. В Америка всеки има право на оръжие и прочее, и прочее. На каква възраст бяха тези смешници? Техните знаеха ли, че размахват пушки наоколо?

Толкова ми беше писнало по-силните да тормозят по-слабите! Повтаряше се в живота ми, откакто се помнех — буквално, — и явно беше често явление и в обикновения свят. Беше ми втръснало до болка от подобни глупави биячи!

Отдалечих се от сградата. Момичето ме видя и в очите й просветна изненада. Това беше достатъчно — момчетата се обърнаха и погледнаха зад себе си.

Още една глупачка — помислиха си с облекчение. За миг задържаха поглед върху изподраното ми лице и синината под окото, но после забравиха за мен. Първа грешка.

— Е, Ела, какво ще кажеш в своя защита? — рече тарторът им с насмешка. — Има ли причина да не дам урок и на теб?

— Три момчета срещу едно момиче. Равностойно, няма що — казах аз и се приближих.

Едва сдържах гнева си. Кръвта ми направо кипете.

— Млъквай, маце — тросна се едно от момчетата. — По-добре се разкарай, ако имаш капка мозък.

— Няма как — отвърнах и застанах до момичето на име Ела. — Всъщност, като се замисля, май е по-добре да сритам тъпите ви задници!

Те избухнаха в смях. Втора грешка.

Както всички в ятото, благодарение на чудото на генното инженерство, съм доста по-силна дори от възрастен човек. А и Джеб ни беше научил на самоотбрана — знаех да се бия. Нищо, че до вчера не ми се беше налагало да го правя. Само да можех да измъкна Ела оттук…

— Хванете това дрънкало — нареди тарторът и другите двама се насочиха към мен.

Което беше третата грешка. Бам! Свършени сте.

Действах бързо, светкавично, мълниеносно. Без предупреждение изритах нещастника в средата високо в гърдите. Удар, който просто би изкарал въздуха на Зъба, но този младеж тук май се сдоби със спукано ребро. Чух пукването, а той се закашля, изгледа ме ужасено и падна назад.

Останалите двама се спуснаха към мен. Завъртях се и измъкнах пушката от ръцете на единия. Хванах я за дулото и с широка дъга я забих в слепоочието му. Фрас! Той залитна замаян настрани, а по лицето му потече струя яркочервена кръв.

Мернах Ела — все още стоеше на мястото си уплашена. Дано не от мен.

— Бягай! — извиках й. — Махай се оттук!

След миг колебание тя се обърна и побягна. По дирите й се вдигна малко облаче червеникав прах.

Третият проклетник сграбчи ръката ми. Освободих я, завъртях се и го ударих. Целех брадата, но го ударих в носа. Потръпнах, защото усетих как хрущялът се чупи. Опа! Времето сякаш забави ход за секунда, след което от носа му рукна кръв. Божичко! Хората бяха крехки като яйчена черупка.

Тримата биячи не приличаха на нищо. И въпреки това се изправиха на крака с изкривени от ярост и унижение лица. Единият вдигна пушката и я зареди, като едва мърдаше дясната си ръка.

— Ще се разкайваш за това — заплаши ме той, изплю кървава храчка и се насочи към мен.

— Съмнявам се — отговорих, обърнах се и се втурнах към дърветата с всички сили.

22

Разбира се, ако бях полетяла, щях да се стопя в небето на мига. Но не можех да позволя тези нещастници да видят крилете ми, а и без това след секунди вече бях в гората.

Спуснах се сред храсталаците, като блъсках клоните по пътя си, изпълнена с облекчение, че не съм боса. Нямах представа накъде отивам.

Зад гърба си чувах двама от смешниците. Викаха и сипеха ругатни и закани. Стана ми забавно, но нямаше време за смях. Разстоянието помежду ни нарастваше постоянно.

И изведнъж наоколо проехтя силен гръм и кората на дървото до главата ми се пръсна. Скапана пушка.

Мислите ли онова, което мисля, че мислите?

Чудите ли се дали съм забелязала приликите между тази нелепа ситуация и кошмара ми? Е, забелязах ги, не съм идиот. Но по въпроса какво значеше това щях да размишлявам по-късно.

В следващия миг се чу нов гърмеж и почти веднага остра болка проряза лявото ми рамо. Изстенах и видях как на ръкава ми избива кръв. Идиотът му с идиот, беше успял да ме улучи!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Заживо в темноте
Заживо в темноте

Продолжение триллера ВНУТРИ УБИЙЦЫ, бестселлера New York Times, Washington Post и Amazon ChartsВсе серийные убийцы вырастают из маленьких ангелочков…Профайлер… Криминальный психолог, буквально по паре незначительных деталей способный воссоздать облик и образ действий самого хитроумного преступника. Эти люди выглядят со стороны как волшебники, как супергерои. Тем более если профайлер – женщина…Николь приходит в себя – и понимает, что находится в полной темноте, в небольшом замкнутом пространстве. Ее локти и колени упираются в шершавые доски. Почти нечем дышать. Все звуки раздаются глухо, словно под землей… Под землей?!ОНА ПОХОРОНЕНА ЗАЖИВО.Николь начинает кричать и биться в своем гробу. От ужаса перехватывает горло, она ничего не соображает, кроме одного – что выхода отсюда у нее нет. И не замечает, что к доскам над ней прикреплена маленькая инфракрасная видеокамера…ИДЕТ ПРЯМАЯ ИНТЕРНЕТ-ТРАНСЛЯЦИЯ.В это же время «гробовое» видео смотрят профайлер ФБР Зои Бентли и специальный агент Тейтум Грей. Рядом с изображением подпись – «Эксперимент №1». Они понимают: объявился новый серийный маньяк-убийца –И ОБЯЗАТЕЛЬНО БУДЕТ ЭКСПЕРИМЕНТ №2…Сергей @ssserdgggМайк Омер остается верен себе: увлекательное расследование, хитроумный серийный маньяк. Новый триллер ничем не уступает по напряжению «Внутри убийцы». Однако последние главы «Заживо в темноте» настолько жуткие, что вы будете в оцепенении нервно перелистывать страницы.Гарик @ultraviolence_gВторая книга из серии "Тайны Зои Бентли" оказалась даже лучше первой части. Новое расследование, новые тайны и новый безжалостный серийный убийца. Впечатляющий детективный триллер, где помимо захватывающего и динамичного сюжета, есть еще очень харизматичные и цепляющие персонажи, за которыми приятно наблюдать. Отличный стиль повествования и приятный юмор, что может быть лучше?Полина @polly.readsОх уж этот Омер! Умеет потрепать нервишки и завлечь так, что невозможно оторваться даже на минуту. Безумно интересное расследование, потрясающее напряжение и интрига в каждой строчке, ну а концовка…Ксения @mal__booksК чему может привести жажда славы? На что готов пойти человек, чтобы его заметили? В сеть попало видео, где девушку заживо хоронят в деревянном ящике, но никто не знает откуда оно появилось. История Убийцы-землекопа пронизывает читателя чувством первородного страха неизвестности и темноты. До последних слов вы не будете чувствовать себя в безопасности.

Майк Омер

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы