Антихристът

Само си беше внушавала, че е забравила момента, в който всичко започна.

Тогава не беше като днес. Още не можеше да идва кой — с когото си поиска и да прави, каквото иска. Ти носеше отговорност. Задачата ти беше да пазиш къщата чиста. Двамата бяха много млади.

На нея и трябваха парите, всеки пфениг и беше нужен. Двамата бяха много млади. Твърде млади. Той може би на двадесет, а тя най-много на шестнайсет и нечистата съвест и притеснението бяха изписани върху лицата им. Не биваше да ги пуска. Бяха деца, на които мястото им не беше тук. Но парите и трябваха. И в този момент започна всичко. Дреболия, малка дреболия. Но и стъпка в погрешната посока. А тя беше последвана от други, и от други.

Паякът отново направи няколко незабележими подскока към нея. Когато Шарлоте отмести погледа си от него, видя второ насекомо, по-различно и малко по-голямо, с друг цвят, което бавно навлизаше в полезрението и. Не можеше да помръдне главата си, но беше сигурна, че не са само тези двата паяка. С ъгълчетата на очите си долавяше движение, а нещо докосна здравия и крак.

Тогава ти сама се предаде, продължи паякът. Извърши грях. Към всичко, в което вярваше. Убиваш, нас, но имаш предвид себе си.

— Не е вярно! — простена Шарлоте. Продължаваше да и се струва абсурдно, че лежи на пода в дома си и разговаря с паяк не по голям от нокът. В същото време обаче много добре разбираше, че разговаря със себе си, с онази част, която през последните двадесет години беше държала затворена в най-дълбоката тъмница на душата си. Беше си повярвала, че е изхвърлила ключа от тази тъмница, но вратата сама се беше отворила.

— Не е вярно! — повтори тя. — Просто се грижа за чистотата, това е. Не мога да понасям насекоми и мръсотия. Всичко останало не ме засяга.

Зад двата паяка се появи трето насекомо. Не беше по-голямо, но изглеждаше съвсем различно: с много крака, с пипала и с цвят на потъмнял бакър. Хлебарка.

Лъжеш, обади се отново паякът. Засяга те. Знаеш какво вършат в стаите. Представяш си го във всяка секунда, във всеки миг. Знаеш какво правят хомосексуалистите, перверзните, изневеряващите. Знаеш го и страдаш от това. Много, много те засяга. Защото не го понасяш. Мръсотията и мръсната пяна, насекомите, срещу които се бориш — от това живееш.

Към първата хлебарка се присъедини втора, после трета, после изведнъж станаха толкова много, че Шарлоте не можеше да ги преброи. Насекомите се приближаваха, строени във войнишка колона, и най-сетне спряха; армия малки бронирани чудовища, които заеха позиция пред нея в очакване на сигнала за атака.

Уби хиляди от нас, но не постигна чистотата, която искаше. Унищожи живот, за да бетонираш лъжа. Но даже и в това не успя.

Казваше истината. Ако в живота и имаше неща, в които някога бе вярвала, то това бяха стойности като чест, благоприличие, нрави и морал. Стойности, които днес като че ли не са съвсем на мода, и може би с право, но за нея бяха важни. Наистина не я засягаше какво правят другите, кой с кого, кога и как, но много я засягаше, когато го правеха под нейния покрив. Беше превърнала дома си в нещо, което я отвращаваше най-много на света. И не само беше го допуснала да се случи, но и бе печелила от него.

Навсякъде около нея вече се чуваха шумолящи звуци като от пуканки, падащи на пода в съседната стая. Лекото докосване по крака и вече не беше единственото. Усещаше как неизброими крачета пълзят по тялото и, пипала опипват кожата и гладкият хитин се трие в роклята и. Сякаш цялата стая беше оживяла. Всички бяха дошли. Странно, но не изпита ужас, когато осъзна какво става. Може би, защото някъде дълбоко в себе си знаеше, че ставащото е недействително. Паяците, хлебарките, дървениците, бръмбарите и бълхите не бяха истински. Трябва да се събуди от този кошмар! Не бива да се остави да я победят! Всеки трябва сам за себе си да решава какво прави и никой няма правото да се намесва в това решение. Ако битката и срещу мръсотията и насекомите е била единствено битка със самата себе си, това си е нейна работа. И тя щеше да продължи да води тази битка, още утре, веднага, щом се изправи на крака. Но първо трябва да излезе оттук.

— Съжалявам… съжалявам наистина — излъга тя. — Ще изкупя греха си.

О, да, отвърна паякът с въздишка, в която имаше и дълбока тъга, и някаква твърдост. Ще го направиш.

Насекомото подскочи и се приземи върху лицето на Шарлоте, а малко след него същото направиха и останалите. Твърде късно Шарлоте осъзна, че се е заблудила. Ставащото не беше халюцинация. Тварите бяха истински и бяха дошли да и потърсят сметка за онова, което им бе сторила. Пълзяха в косата и, в ушите, в устата и в носа, подскачаха върху кожата, минаваха през дрехите, хапейки, щипейки, драскайки. Някои от ухапванията бяха наистина болезнени, но повечето не можеха сериозно да я наранят. Усещаше сякаш триене на фина шкурка по кожата си, което в първия момент не беше неприятно, нито пък болезнено.

Но само в първия момент. Двадесет години бяха дълго време. Беше унищожила много невинни живота, а сега те се бяха върнали. Всички, без изключение.

4.