Читаем Баудолино полностью

Ардзроуни отворил с труд прозореца, който бил снабден с множество резенца и заключалки.

— Вижте колко е високо. А зад двора са стените, където вече бдят вашите хора.

И наистина, виждали се външните стени, горният коридор, по който на интервали преминавали стражите, и — на един изстрел с арбалет — върху подставка, укрепена между зъберите на стената, две големи силно вдлъбнати метални чинии. Фридрих попитал какво представляват.

— Това са архимедови огледала, с които древният учен е потопил римските кораби, обсадили Сиракуза — отговорил Ардзроуни. — Всяко обикновено огледало улавя и връща успоредни светлинните лъчи, които падат върху неговата повърхност, и поради това отразява предметите. Но ако огледалото не е плоско, а изкривено по подходящ начин, както учи геометрията, царицата на науките, лъчите не се отразяват успоредно, а се съсредоточават всички пред огледалото в една точка, определена от степента на неговото изкривяване. Ако насочиш огледалото така, че да улавя лъчите на слънцето в момента на най-силния му блясък, и направиш тъй, че да се съберат всички заедно в същата далечна точка, съсредоточаването на толкова лъчи в тази определена точка поражда горене и можеш да запалиш дърво, такелажа на кораб, бойна машина или трънаците около враговете си. Огледалата са две, защото едното е така изгънато, че да поразява надалече, другото опожарява близките неща. И така с тези два извънредно прости уреда мога да защитя замъка си по-добре, отколкото ако имах хиляда стрелци.

Фридрих казал, че Ардзроуни би трябвало да го научи да действа с това тайно оръжие, защото с него стените на Йерусалим щели да рухнат по-бързо от йерихонските, не от звука на тръбите, а от лъчите на слънцето. Ардзроуни отвърнал, че е на услугите на императора. След това затворил прозореца и добавил:

— Оттук стаята не се проветрява, но въздух влиза от други процепи. Макар че е лято, тъй като стените са дебели, през нощта може да ти стане студено. Вместо да палим камината, която пуши неприятно, съветвам те да се завиеш с тези кожи върху леглото. Прости ми грубостта, но Господ Бог ни е създал с тяло: зад тази вратичка в това килерче, виждаш сам, седалката не е много царствена, но всичко, което твоето тяло пожелае да изхвърли, ще падне в една щерна в подземието, без да овони помещението. В стаята се влиза само през вратата, през която току-що минахме. Зад нея, след като я залостиш отвътре, ще останат твоите придворни, които ще трябва да спят на тези пейки, но ще осигуряват спокойствието ти.

Гостите забелязали над камината един кръгъл барелеф — глава на Медуза с виещи се като змии коси, жумяща и разтворила месести устни, зад които тъмнеела бездънна празнина. („Като онази Медуза, която видяхме с теб, господин Никита, в подземния резервоар.“) Заинтригуван, Фридрих попитал какво е това.

Ардзроуни обяснил, че е ухо на Дионисий.

— Това е една от моите магии. В Константинопол се намират още стари камъни от този вид, трябваше само да пробием дупка в устата. Под нас има една стая, в която обикновено стоят войниците от малкия ми гарнизон, но докато ти, императоре, живееш тук, тя ще бъде опразнена. Всичко, което се говори долу, излиза от тази уста така ясно, сякаш говорещият е застанал зад главата. По този начин, когато искам, мога да чуя какво си говорят моите хора.

— Да можех да зная какво си говорят моите братовчеди — казал Фридрих. — Ардзроуни, ти си ценен човек. И за това ще си говорим. Сега да решим какво ще правим утре. Сутринта искам да се изкъпя в реката.

— Ще можеш да слезеш до нея пеша или на кон — казал Ардзроуни, — и то без да прекосяваш двора, през който влязохме. Зад вратата на оръжейната има стълбичка, която води към по-малкия двор. През него излизаш направо на главната пътека.

— Баудолино — казал Фридрих, — разпореди се да подготвят няколко коня в това дворче за утре сутрин.

— Татко мой — отвърнал Баудолино, — прекрасно зная колко обичаш да се хвърляш в най-бурни води. Но сега си уморен от пътя и от всички изпитания, които преживя. Не познаваш водите на тази река, която ми се струва пълна с въртопи. Защо искаш да се излагаш на опасност?

— Защото не съм толкова стар, колкото мислиш, синко, и защото, ако не беше толкова късно, щях веднага да отида на реката, толкова се чувствам потънал в прах. Ако императорът вони, то трябва да е само от маслото на миропомазването… Нареди да приготвят конете.

— Както казва Еклисиаст — обадил се плахо раби Соломон, — никога не плавай срещу течението на реката.

— А кой е казал, че ще плавам срещу течението — засмял се Фридрих. — Ще плавам по него.

— Не е необходимо човек да се мие прекалено често — казал Ардзроуни, — и то трябва да става само под ръководството на опитен лекар, но тук ти си господарят. По-скоро, понеже е още рано, за мен би било чест, макар и незаслужена, да те разведа из моя замък.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза