Баудолино

След като напуснали шатрата на аптекаря, Киот намерил един великолепен шал, а Борон дълго-дълго разглеждал стоките и накрая тръснал глава и измърморил, че за приближени на един император, който притежавал Градала, всички богатства на света били фъшкии, камо ли тези боклуци наоколо.

Открили Бойди от Александрия, който бил станал вече част от тяхната група. Бил полудял по един пръстен, вероятно златен (продавачът му го бил отстъпил със сълзи на очи, защото принадлежал на майка му), с вградено късче магическо вещество, което само близнато възстановявало ранен човек, а понякога съживявало мъртъвци. Бил го купил, защото, както казал, щом щял да рискува кожата си под стените на Йерусалим, добре било да вземе предпазни мерки.

Зосим се прехласнал пред един печат, който носел буквата 2, тоест неговия инициал, и който се продавал заедно с плочка червен восък. Буквата била така разядена, че нямало да остави никакъв отпечатък върху восъка, но това било безспорно свидетелство, че предметът е старинен. Естествено, тъй като бил пленник, Зосим нямал пари, но Соломон се трогнал и му купил печата. В този момент, блъскани от тълпата, те забелязали, че са изгубили Поета, но го открили да се пазари за един меч, който според търговеца произхождал от завладяването на Йерусалим. Но когато Поета потърсил кесията си, забелязал, че Зосим бил имал право и че той, със своите светлосини очи на завеян алеман, бил привлякъл крадците като мухи. Баудолино го съжалил и му подарил меча.

На следния ден в лагера се появил богато облечен мъж с тържествени обноски, придружен от двама слуги, и поискал да се види със Зосим. Монахът разменил няколко приказки с него, после отишъл при Баудолино и му казал, че това бил Махитар Ардзроуни, високопоставен арменски благородник, натоварен с тайна мисия от владетеля им Левон.

— Ардзроуни ли? — каза Никита. — Знам за него. Идвал е няколко пъти в Константинопол още по времето на Андроник. Разбирам, че се е срещнал с твоя Зосим, защото се славеше с това, че практикува магическите науки. Един мой приятел от Селимврия, Господ знае дали ще го намерим там, му е гостувал в неговия замък в Даджиг…

— И ние бяхме там, както ще чуеш, и то за наше нещастие. Това, че беше приятел на Зосим, беше за мен твърде неблагоприятен знак, но аз съобщих за него на Фридрих, който пожела да го види. Този Ардзроуни се оказа твърде пестелив по отношение на пълномощията си. Бил изпратен, но не бил изпратен от Левон, или по-точно, дори да бил изпратен, не трябвало да го казва. Бил пристигнал със задачата да преведе императорската армия през територията на турците до Армения. Говореше с императора на приемлив латински, но когато не желаеше да уточнява нещата, се преструваше, че не намира подходящата дума. Фридрих казваше, че като всички арменци, не заслужавал доверие, но понеже му изнасяше да има човек, който да познава местата, през които щяхме да минем, реши да го присъедини към армията, като ми нареди все пак да го държа под око. Трябва да призная, че по време на похода той се държа безупречно и даваше сведения, които всеки път се оказваха достоверни.

24. Баудолино в замъка на Ардзроуни

През март 1190 година армията навлязла в Азия през Витиния, достигнала Лаодицея и се насочила към териториите на селджукските турци. Старият султан на Кония твърдял, че е съюзник на Фридрих, но неговите синове го лишили от власт и нападнали християнската армия. Или може би самият Килидж си бил променил намеренията, това така и не станало ясно. Сблъсъци, леки нападения, истински битки се редували и Фридрих напредвал като победител, но войската му била оредяла от студа, глада и набезите на туркмените, които се появявали изневиделица, нападали по крилата и бързо се измъквали, тъй като познавали добре пътищата и укритията.

Докато прекосявали с мъка изгаряните от слънцето пустинни територии, войниците били принудени да пият собствената си пикоч или кръвта на конете. Когато стигнали пред Кония, армията на кръстоносците се състояла от най-много хиляда конници.

И въпреки това се получила чудесна обсада и младият Фридрих Швабски, макар и болен, се сражавал добре — повел сам атаката срещу града.

— Твърде хладно говориш за младия Фридрих.