Баудолино

— Бедният ми баща. Не зная дали е подозирал, че става оръдие в ръцете на една паплач еднакво кръстобелязани врагове. А може би го е разбирал, но се е надявал, че ще може да ги победи всичките. Това, което знам, е, че в сключването на евентуален съюз с едно християнско царство, арменското, което се намира отвъд Византия, Фридрих с трепет виждаше стъпка към осъществяването на своята крайна цел. Представяше си (и аз заедно с него), че арменците ще могат да му открият пътя към царството на отец Йоан… Във всеки случай, както казваш ти, след преговорите със селджуците и арменците вашият Исак отстъпи. И точно в Галиполи, в Калиуполис, те видях, когато ти ни съобщаваше от името на своя василевс, че ни даваш кораби.

— Не ни беше лесно да вземем това решение — каза Никита. — Василевсът рискуваше да влезе в голямо противоречие със Саладин. Наложи се да му изпрати посланици, които да му обяснят причините за това наше отстъпление. Като истински владетел Саладин веднага разбра положението и не ни се разсърди. Повтарям ти, от турците ние изобщо няма защо да се боим. Нашият проблем сте били винаги вие, разколниците.

Разговорът заплашваше да се изостри, но Никита и Баудолино си казаха, че не бива да се увлекат в обвинения кой е бил крив и кой прав в едни вече отдавна минали събития. Може би Исак е бил прав — всеки вожд на християнски поклонници, който минавал през Византия, винаги бивал съблазнен да спре там, където имало толкова прекрасни неща за завладяване, вместо да се излага на риск под стените на Йерусалим. Но Фридрих наистина искал да продължи похода си.

Пристигнали в Галиполи и макар той да не бил Константинопол, армията била очарована от този жив, празничен град, от пристанището му, пълно с галери и платноходи, готови да поемат коне, рицари и припаси. Не било работа за един ден и нашите приятели нямали с какво да запълнят времето си. Още в началото на пътуването Баудолино бил решил да използва Зосим за нещо полезно и сега го накарал да преподава гръцки на неговите другари.

— По местата, където ще ходим — казал, — никой не знае латински, а да не говорим за немския, провансалския или моя роден език. С гръцкия винаги има надежда да се оправим.

И по този начин, между посещенията в бардаците и четенето на текстове от бащите на Източната църква, очакването не им тежало.

На пристанището имало огромен пазар и един ден те решили да отидат там, привлечени от далечните светлинки и миризмата на подправки. Зосим, когото били освободили от веригата, за да им служи за водач (но под зоркото наблюдение на Борон, който нито за миг не го изпускал от поглед), ги предупредил:

— Вие, латинските и алеманските варвари, не познавате правилата на нашата ромейска цивилизация. Трябва да знаете, че в нашите пазари отначало вие не желаете да купите нищо, защото ви искат много, и ако платите веднага, не че ще ви вземат за балами, защото вече знаят, че сте такива, но ще се почувстват зле те самите, защото радостта на търговеца е в пазарлъка. Затова вие предлагате две пари, когато ви искат десет, те слизат на седем, вие давате три и те ще слязат на пет, вие настоявате на три, докато накрая те отстъпят, като се вайкат и кълнат, че цялата им рода ще умре от глад. В този момент вие купувате, но трябва да знаете, че стоката е струвала една пара.

— Тогава защо трябва да купуваме? — запитал Поета.

— Защото и те имат право да живеят, а три пари за нещо, което струва една, е честна сделка. Но трябва да ви предупредя и за още нещо: не само търговците имат право да живеят, но и крадците, и те, понеже не могат да се обират един друг, ще се опитат да оберат вас. Ако им попречите, то си е ваше право, но ако те успеят, не трябва да се оплаквате. Затова ви съветвам да носите в кесиите си малко пари — толкова, колкото сте решили да похарчите, и нищо повече.

Поучени от този тъй добре запознат с местните нрави водач, нашите приятели се гмурнали в морето от хора, които вонели на чесън, както всички ромеи. Баудолино си купил две красиво изработени арабски ками, които се затъквали от двете страни на пояса и се измъквали бързо, с кръстосани ръце. Абдул си намерил прозрачна кутийка, съдържаща кичур коси (не се знаело чии са, но било ясно за кого си мислел купувачът). Соломон извикал високо останалите, когато открил шатрата на един персиец, който продавал вълшебни отвари. Този продавач на еликсири им показал издуто шишенце, което по думите му съдържало извънредно могъщ цяр, който, ако се взимал на малки дози, подсилвал жизнените сокове, но ако се изпиел наведнъж, бързо причинявал смърт. После извадил друго подобно шишенце, което обаче съдържало най-мощно лекарство, способно да обезсили действието на която и да била отрова. Соломон, който като всички юдеи се занимавал и с медицинско изкуство, купил противоотровата. И понеже принадлежал към хората, които познавали много добре ромеите, успял да плати за нея една пара вместо исканите десет, но се ядосвал, че е платил поне двойно повече от действителната й цена.