Баудолино

— Прав е, татко мой — съгласил се Баудолино. — Ти ще се подслониш в този замък, а аз и моите приятели ще ти бъдем като ограда, тъй че никой да не може да се приближи до теб, нито денем, нито нощем, без да мине през нашите тела. Ще вкусваме преди теб всичко, което ти предлагат. Не казвай нищо, не съм мъченик. Всички ще знаят, че ние ще пием и ядем преди теб и никой няма да сметне за разумно да отрови някой от нас, защото после твоят гняв ще се стовари върху всеки един от обитателите на тази крепост. Твоите хора имат нужда от почивка, Киликия е населена с хора християни, султанът на Кония вече няма сили да превали планините и да те нападне отново, Саладин е твърде далеч, тук околността е цялата в скали и ровове, които осигуряват чудесна естествена защита, струва ми се, че тази земя е подходяща за укрепване на силите на всички ни.

След цял ден ход към Селевкия навлезли в една теснина, през която можели да минат само като следват плътно реката. Изведнъж проходът се разширил и реката вече течала бавно и дълго под лек наклон, за да се ускори по-късно и после да навлезе в следващо ждрело. На неголямо разстояние от брега като огромна гъба се извисявала кула с неправилни очертания, която изпъквала пред очите на идващия от изток, докато слънцето залязвало зад нея, така че на пръв поглед не можело да се каже дали е дело на човек, или на природата. Едва с приближаването си пътникът различавал огромното струпване на канари и крепостта, кацнала върху него, която властвала над равнината и над венеца от околните планини.

— Тука, господарю — казал Ардзроуни, — можеш да установиш войската си на лагер и те съветвам да го направиш ей там, край реката, където има място за палатките и вода за хората и животните. Замъкът ми не е голям и моят съвет е да дойдеш горе само с шепа верни хора.

Фридрих наредил на сина си да остане с войската и да се погрижи за лагера. Решил да вземе със себе си само десетина души и групата на Баудолино и неговите приятели. Синът се опитал да възрази, като казал, че искал да бъде близо до баща си, на не повече от миля разстояние. И този път проявил недоверие към Баудолино и неговите приятели, но императорът останал непоклатим.

— Ще спя в този замък — казал той. — Утре сутрин ще се изкъпя в реката, а за да направя това, нямам нужда от вас. Ще я преплувам, за да ви пожелая добро утро.

Синът отвърнал, макар и с неохота, че волята на баща му била за него закон.

Фридрих се отделил от войската с десетимата си воини, следвали го Баудолино, Поета, Киот, Борон, Абдул, Соломон и Бойди, който водел окования Зосим. Всички се чудели как човек може да се изкачи до този замък, но като заобиколили канарите, открили, че откъм запад отвесният склон бил по-полегат, достатъчно, за да се изкопаят и покрият с каменна настилка стъпалата на една пътека, по която можели да преминат един до друг само два коня. Всички, които искали да се изкачат по нея с враждебни намерения, трябвало да се движат по пътеката бавно, така че двамина стрелци от зъберите на замъка можели да изтребят всички нападатели двама по двама.

В края на стръмнината се откривал широк портал, който въвеждал във вътрешния двор. Покрай портала пътеката отбивала встрани, следвайки отблизо стената, като се стеснявала и водела край ръба на пропастта до една друга, по-малка врата в северната част на замъка. И свършвала там, до бездната.

Влезли в двора, сред който се издигал истинският замък, чиито стени били настръхнали от зъбери, пазени на свой ред откъм зидовете, отделящи двора от пропастта. Фридрих разположил своите хора по външните зъбери, за да наблюдават отвисоко пътеката. Ардзроуни сякаш нямал други хора, освен неколцина телохранители, които пазели вратите и коридорите.

— Нямам нужда от войска тук — казал той с горделива усмивка. — Аз съм недосегаем. И това тук, ще видиш, свещени императоре, не е военно укрепление, а убежище, където се занимавам със своите научни изследвания върху въздуха, огъня, земята и водата. Ела, ще ти покажа къде можеш да отседнеш по начин, достоен за теб.

Изкачили се по едно стълбище и след втория завой се озовали в обширна оръжейна зала с няколко скамейки, украсена с рицарски доспехи и оръжия по стените. Ардзроуни отворил една дървена врата, обкована с желязо, и ги въвел в разкошно обзаведена стая. В нея имало легло с балдахин, скрин от тъмно дърво със златни купи и свещници, над който се извисявало нещо като бюфет, и една голяма камина, приготвена за запалване, с цепеници и късове от нещо, подобно на въглища, но намазани с някакво вещество, служещо навярно за подхранване на огъня, и всичко това добре подредено върху сухи съчки и покрито с уханни клонки.

— Това е най-добрата стая, с която разполагам — казал Ардзроуни, — и за мен е чест да ти я предложа. Не те съветвам да отваряш този прозорец. Гледа на изток и утре сутрин слънцето може да ти досади. През цветните му стъкла обаче, чудо на венецианското изкуство, светлината се процежда меко.

— Никой ли не може да се вмъкне през него? — запитал Поета.