Баудолино

— Не ме обичаше. Недоверчив беше към всички; ревнуваше от брат си, който бе на път да му отнеме императорската корона, и разбира се, ревнуваше от мен, макар да не бях от тяхната кръв, заради привързаността, която ми засвидетелстваше баща му. Може би още като малък е бил смутен от начина, по който гледах майка му или по който тя гледаше мен. Ядосваше се на властта, която получих, след като предадох Градала на баща му, и винаги показваше недоверието си към тази история. Когато се заговоряше за похода към Индиите, го чувах да мърмори, че пак сме щели да си приказваме, когато му дойдело времето. Имаше чувството, че всички го изпреварват. Затова и в Кония прояви голяма смелост, макар този ден да беше с треска. Единствено когато баща му го похвали за подвига му, и то пред всички свои барони, видях в очите му да блясва искрица радост. За първи път в живота му, според мен. Отидох да го поздравя и наистина се радвах на подвига му, но той ми благодари разсеяно.

— Ти приличаш на мен, Баудолино. И аз пишех и пиша хрониките на моята империя, като се спирам повече върху дребните зависти, ревности и омрази, които разтърсват семействата на могъщите и водят до големите обществени събития. Императорите също са човешки същества и историята е и история на техните слабости. Но продължавай нататък.

— След като завладяхме Кония, Фридрих веднага изпрати посланици при Левон Арменски с искане да му помогне да прекоси неговите територии. Имаше сключен договор, самите те го бяха предложили. Но Левон не беше изпратил още никого да ни посрещне. Може би се боеше, че може да свърши като султана на Кония. Така че ние тръгнахме напред, без да знаем дали ще получим помощ, и Ардзроуни ни водеше, заявявайки, че пратениците на неговия владетел със сигурност ще се появят. Един юнски ден завихме на юг и като преминахме Ларанда, поехме по склоновете на Таврус и най-сетне видяхме гробище с кръстове. Намирахме се в Киликия, на християнска земя. Веднага бяхме приети от арменския владетел на Сибилия и по-нататък, близо до една проклета река, чието име бих искал да забравя, се срещнахме с пратениците, които идваха от името на Левон. Щом се появиха, Арздроуни ни заяви, че било по-добре те да не го виждат, и изчезна. Срещнахме се с двама благородници, Констант и Балдуин Камардейски. Никога не бях виждал пратеници с по-неясни послания. Единият обяви като предстояща тържествената поява на Левон и на католикоса Григорий; другият шикалкавеше, че макар да имал най-силно желание да подпомогне императора, арменският владетел не можел да покаже на Саладин, че отваря път на неговите врагове, и следователно трябвало да действа изключително предпазливо.

След заминаването на посланиците Ардзроуни се появил отново и дръпнал настрани Зосим, който после отишъл при Баудолино и заедно с него се изправили пред Фридрих.

— Ардзроуни казва, че бил далече от мисълта да предаде своя господар, но подозирал, че за Левон щяло да е щастие, ако спреш тук.

— В какъв смисъл? — запитал Фридрих. — Да не би да иска да ми предложи вино и девойки, за да забравя, че целта ми е Йерусалим?

— Вино може би, но примесено с отрова. Каза да си спомниш за писмото на царица Сибила — отвърнал Зосим.

— Откъде знае за това писмо?

— Слуховете са бързи. Ако Левон спре твоя ход, ще направи голяма услуга на Саладин и Саладин може да му помогне да осъществи желанието си да стане султан на Кония, тъй като Килидж и синовете му бяха позорно победени.

— А защо Ардзроуни се е загрижил толкова за моя живот, че чак предава своя господар?

— Единствен нашият Господ Бог Иисус Христос е дал живота си от любов към човечеството. Семето на хората, родени в грях, е подобно на животинското семе: и кравата даже ти дава мляко само ако ти й дадеш сено. Какво учи това свято правило? Че Ардзроуни не би се отказал да заеме един ден мястото на Левон. Той е уважаван от много арменци, а Левон не е. И следователно, ако спечели признанието на свещения римски император, той, Ардзроуни, би могъл един ден да се опре на по-могъщия от своите приятели. Ето защо предлага да вървим до неговия замък Даджиг, все по брега на тази река, и да изчакаме твоите хора тук наоколо. Докато чакаме да разберем какво в действителност ще ни предложи Левон, ти ще можеш да живееш у него, Ардзроуни, защитен от всякакви опасности. И препоръчва най-вече да си много внимателен с храната и пиенето, които някой от съотечествениците му би могъл да ти предложи.

— Дявол ги взел — изревал Фридрих, — вече цяла година непрекъснато попадам от едно змийско гнездо в друго! Моите прекрасни германски князе са като невинни агънца в сравнение с тези хора тук и знаеш ли какво ще ти кажа? Дори свръхневерните миланчани, които ми създадоха толкова главоболия, ме нападаха открито, а не се опитваха да ми теглят ножа, докато спя! И какво ще правим?

Синът Фридрих го посъветвал да приеме поканата. По-добре било да се пази от един ясен противник, отколкото от множество незнайни врагове.