Баудолино

За да избегне жестокостите и грабежите на предишните походи, императорът не разрешил да бъде последван от сганта на безимотните, които сто години по-рано били пролели толкова кръв в Йерусалим. Всичко трябвало да бъде направено по правилата, от хора, които знаели как се води война, а не от негодници, които тръгвали с извинението, че ще си спечелят Рая, а се прибирали по домовете си с парцалите на някой евреин, заклан по пътя. Фридрих приемал само тези, които можели да се издържат сами в продължение на две години, а бедните войници получили по три сребърни марки, за да се хранят по време на пътуването. Щом искаш да освобождаваш Йерусалим, трябва да си платиш за това.

Много италианци се присъединили към начинанието, тук били кремонците с епископа Сикардо, хората от Бреша, веронците, начело с кардинал Аделардо, и дори неколцина александрийци, между които старите приятели на Баудолино — Бойди, Кутика, Куарниенто, Прасето, Алерамо Скакабароци, по прякор Мулето, Коландрино, братът на Коландрина, всъщност негов шурей, един от синовете на Троти, и освен това Поци, Гилини, Ланцавекия, Пери, Инвицияти, Гамбарини и Чермели, всички на свои разноски или на разноски на града.

Заминаването било тържествено. Поели по течението на Дунав чак до Виена; после в Братислава през юни Фридрих се срещнал с краля на Унгария. След това навлезли в гъстите български гори. През юли се срещнали със сръбския жупан, който поискал да се съюзят срещу Византия.

— Мисля, че тази среща — каза Баудолино — разтревожи василевса Исак. Страх го беше, че армията ще иска да завладее Константинопол.

— И не е грешал.

— Грешал е с петнайсет години. По онова време Фридрих наистина искаше да стигне в Йерусалим.

— Но ние не бяхме спокойни.

— Разбирам ви. Една огромна чужда войска се готви да премине през вашата територия и вие естествено се безпокоите. И ни направихте труден живота. Пристигнахме в Сердика и не намерихме обещаните провизии. При Филипополис се сблъскахме с вашите войски, които после си плюха на петите, както се случваше при всеки сблъсък през онези месеци.

— По това време аз бях губернатор на Филипополис. От двора на василевса получавахме противоречиви нареждания. Веднъж ни заповяда да изградим висок зид около града и да изкопаем ров, за да устоим на вашите нападения, но щом изпълнихме нареждането, пристигна ново — да разрушим всичко, за да не послужело после като убежище за вас.

— Препречвахте планинските пътища, като струпвахте отсечени дървета. Нападахте нашите хора, когато се отдалечаваха да търсят храна.

— А вие плячкосвахте нашите земи.

— Защото не давахте обещаните припаси. Вашите хора ни спускаха от стените на града кошници с храна, но замесваха хляба с хоросан и с отровни вещества. Точно по време на пътуването императорът получи писмо от Сибила, бившата царица на Йерусалим, която го предупреждаваше, че за да спре напредването на християните, Саладин бил изпратил на византийския император голямо количество заразено зърно и едно гърне с толкова отровно вино, че един от робите на Исак, принуден да го помирише, издъхнал на място.

— Измислици.

— Но когато Фридрих изпрати посланици в Константинопол, вашият василевс ги накара да стоят прави и после ги хвърли в затвора.

— Но след това бяха върнати на Фридрих.

— А когато влязохме във Филипополис, го намерихме опразнен, защото всички бяха избягали. И теб те нямаше.

— Мой дълг беше да избегна плена.

— Така да е. Но вашият василевс смени тона, след като влязохме във Филипополис. Защото се срещнахме с арменската общност.

— Арменците ви смятаха за свои братя. Те са разколници като вас, не почитат светите образи, използват безквасен хляб.

— Те са добри християни. Някои от тях веднага заговориха от името на техния господар Левон и ни осигуриха преминаване и подкрепа през тяхната страна. Но че нещата не са толкова прости, разбрахме в Адрианополис, когато пристигнаха и пратениците на селджукския султан на Кония Килидж Арслан, който се обявяваше за господар не само на турците и сирийците, но също и на арменците. Кой командваше и къде?

— Килидж се опитваше да ограничи надмощието на Саладин и искаше да завладее християнското царство на арменците и следователно се надяваше, че армията на Фридрих ще може да му помогне. Арменците пък вярваха, че Фридрих ще укроти намеренията на Килидж. Нашият Исак, който помнеше поражението, нанесено ни от селджуците при Мириоцефал, се надяваше, че Фридрих ще се сблъска с Килидж, но нямаше да е недоволен и ако се получеше някой и друг сблъсък с арменците, които създаваха доста главоболия на нашата империя. Ето защо, когато научи, че и селджуците, и арменците осигуряват на Фридрих преминаването през техните земи, разбра, че трябва не да пречи на неговия поход, а напротив, да го подпомогне, като му позволи да мине през Пропонтида. Изпращаше го срещу нашите врагове и го отдалечаваше от нас.