Беззвездната корона

Намръщи се и последва другите, които вече се бяха отдалечили. Като ги настигна, чу тревожното им шепнене и тихото ромолене на вода. Бяха стигнали до малка рекичка с каменисти брегове, от двете страни на която се редяха жълти върби.

Джейс беше клекнал и пълнеше един мях.

Фрел се обърна към Канти и попита разтревожено:

— Има ли нещо?

— Аз поне не забелязах. Копелето е потайно, признавам му го. — Посочи през реката. — Може би като минем от другата страна, ще можем…

Джейс извика, отскочи от реката и тупна по задник. Мехът, който пълнеше, се понесе по течението.

Никс пристъпи към него.

— Какво стана?

— Стойте далеч — предупреди ги Джейс. — Нещо скочи към мен и се опита да ме захапе за ръката, но вместо това докопа меха и ми го издърпа.

Посочи поклащащия се мях, който потръпваше и се въртеше в течението, сякаш нападан изотдолу.

„Явно във водата има нещо.“

Канти се опита да проникне с поглед през огледалната повърхност на реката. Докато се протягаше да види, зад тях се чу силно кършене на храсти.

Той се завъртя.

„Най-после идва.“

Ако се съдеше по шума, звярът беше едър и идваше право към тях. Лъкът и малките му стрели нямаше да са достатъчни. Той грабна копието, което Джейс бе оставил край реката, и викна на другите:

— Назад!

Той самият мина отпред и се опита да прецени откъде ще дойде атаката. Заби дръжката на копието в земята и я подпря с крак, като наклони заострения връх към гората.

Едва бе успял да го закрепи, когато пред очите им изскочи гигантски глиган. Втурна се към тях, привел бивни към земята, от устните му хвърчеше пяна.

Канти вложи цялата си тежест, за да удържи копието, като се надяваше, че ще може да прониже животното и да отскочи навреме встрани. Стегна се в очакване на сблъсъка… само че глиганът в последния момент кривна. Канти се дръпна от пътя му, докато той профучаваше покрай тях. Звярът се хвърли през завесата от върбови клонки и скочи в реката.

Канти се изправи, когато животното изплува на повърхността и зарита към отсрещния бряг. Сърцето още туптеше лудо в гърлото му. Той се обърна пак към гората. Нещо бе подплашило този глиган, нещо достатъчно опасно, та глиганът да се откаже да закача групата им.

Сякаш в потвърждение на това откъм мъгливата гора долетя тихо сумтящо ръмжене.

Канти усети как топките му се свиха.

„Не…“

Познаваше този звук. Бре’бран му го бе имитирал много отдавна. Ловецът беше предупредил Канти, че ако някога чуе подобен звук, го чака смърт.

Другите зад него ахнаха. Той се обърна, но всички те гледаха към реката. От водите се разнесе ужасен рев. Глиганът се мяташе по средата на течението в пяна от бели пръски. Канти се вгледа по-внимателно и видя сред кипналата вода да проблясват сребърни перки. Само след миг водата почервеня. Тялото на глигана се завъртя, разкривайки крака, оглозгани до кокал, и десетки създания, които скачаха и гризяха мускулите и сухожилията. Глиганът потъна, повлечен жив към разпенените дълбини.

Канти знаеше какво пирува в тези води. Бре’бран го бе предупредил и за тази опасност. Загледа как изоставеният мях се премята в течението. Нещо скочи върху него. Приличаше на лъскава черна жаба с ярки пурпурни ивици по хълбоците. Беше два пъти по-голяма от юмруците на Канти и изглеждаше, че цялата ѝ задна част се състои от крака, с изключение на дълга опашка с перка, увиснала във водата отзад. Големи изпъкнали очи се взираха в тях, сякаш ги предизвикваха.

— Стойте далеч от водата! — извика Канти.

Сграбчи Никс и я дръпна назад, което накара Джейс и Фрел също да отстъпят.

Създанието скочи и тупна тежко на брега. Устата му зейна, разкривайки паст, пълна с остри зъби, които зеленееха от отрова.

— Какво е това? — попита Никс.

— Пиранта. — Канти кимна към разпенената кървава вода. — Месоядни са. С отровна захапка.

Никс и другите отстъпиха — не че това щеше да им помогне. Пирантите не бяха ограничени само до реката. Още от създанията изпълзяха на сушата и се насочиха с подскоци и гърчене към тях. Изпълниха брега, трупайки се едни върху други.

Фрел погледна към Канти.

Зад тях сумтенето прозвуча отново.

Канти трепна, изведнъж разбрал. Бре’бран го беше предупредил за хищническата природа на този горски ловец, как никога не бива да подценяваш ума му, как той превръщал самата гора в свои челюсти.

Канти се обърна към мъгливата поляна, осъзнавайки истината.

„Той ни е подкарал насам, за да ни хване в капан пред тази смъртоносна река.“

От горските дебри най-после засияха две очи, огнени и свирепи. И това извика в ума му последното предупреждение на Бре’бран.

„Ако видиш очите на тигър от Предела, вече си мъртъв.“

36.

Никс стоеше зад рамото на Канти, докато звярът пристъпваше към тях. Тъмната кожа на принца бе потъмняла още повече, устните му бяха стиснати. Хватката му върху копието се стегна. Тя усети излъчващия се от него гняв, но той изглеждаше насочен по-скоро навътре, към самия него, отколкото към звяра, който вървеше през гората към тях. Те бяха приклещени тук и нямаха друг избор, освен да се бият.