Беззвездната корона

Обърна се и видя още един човек, изчервен колкото него. Джейс бе закрил интимните си части с ръце, докато горяните завършваха огледа. Инспектирането на едрото му тяло бе отнело по-дълго време, отколкото при другите, най-вече защото голяма част от него бе обрасла в рунтави косми. Канти видя също, че калфата е по-мускулест, отколкото бе подозирал.

„Този е истински мечок.“

— Какво търсят? — попита Джейс.

Един от кетра’каите, който преглеждаше раниците и дрехите им, се обърна рязко към друг и заговори прекалено бързо, за да може Канти да го разбере. Но все пак долови една дума, която бе обща за двата езика.

„Скрийч…“

Горянинът протегна напред едно вълнено вързопче, извадено от робата на Фрел. В него бяха четирите шипа, извадени от шията на Башалия, както и закривеното жило на скрийча. Другите се приближиха да разгледат зловещите трофеи. После всички очи се обърнаха към тях, сурово присвити, и зашариха по голите им тела.

— Мисля, че за това ни проверяваха — каза Канти. — Гледат дали не сме заразени, дали нямаме рани, които могат да подсказват инфекция.

— Може и да си прав — каза Фрел. — Не биха искали онази напаст да плъзне из останалата част на гората им. Вероятно реката е естествена преграда, гъмжаща от пиранти. Само птиците представляват риск. Може би те патрулират покрай реката, нащрек за всякакъв опит на скрийчовете да минат отсам.

Горянинът, който държеше шиповете и жилото, се намръщи срещу тях. Посегна към един костен нож на кръста си.

Канти вдигна ръка.

— Ней. — Поклати глава и сложи длан на голите си гърди. — Ний шел.

Помъчи се да намери правилните думи да обясни. Събра длани, за да образува криле, и ги размаха. Имитира вадене на шипове и посочи към това, което мъжът държеше. Поклати твърдо глава и сложи отново ръка на гърдите си.

— Ний шел — повтори той. „Не е от нас.“

Горянинът свали ръка от ножа си. До него се приближи друг кетра’кай, понесъл дървена купичка, пълна със сив прах.

— Какво е това? — попита Фрел.

Джалик, кестенявият, който бе огледал Канти, сякаш го разбра. Изправи се и посочи от шиповете към купичката, после скръсти ръце във формата на Х.

— Краал — каза и кимна насърчително.

Канти притвори очи.

„О, не…“

— Какво означава това? — попита Джейс.

Канти направи гримаса, отказвайки да отговори, защото знаеше, че никога не би могъл да го изрече на глас, особено пред един конкретен скърбящ член на групата им. Отвори очи и се взря във високите храсти, където старицата и няколко кетра’кайски жени бяха отвели Никс, за да я огледат насаме.

„Тя никога не бива да разбере.“

Помоли се никоя от жените да не е споделила значението на тази конкретна дума с Никс.

„Да бяхме изчакали още половин ден…“

Обърна се към Джалик, който се усмихна окуражително, сякаш ги уверяваше, че скрийчовете не представляват заплаха.

— Краал — повтори той и посочи купичката с праха.

Канти поклати глава, не с неверие, а с отчаяние.

„Краал“ означаваше „лекарство“.

37.

Никс вдигна ръце, докато една от кетра’кайките, Дала, увиваше лента от петниста кожа около голите ѝ гърди. После горянката я пристегна и я върза отзад. Като свърши, я огледа и кимна доволно.

Тъй като проверката на тялото ѝ бе приключила, Никс си обу панталоните и меките ботуши. Кетра’каите бяха затоплили дрехите ѝ на един малък огън. Топлината я успокояваше. Освен това събралите се наоколо жени бяха приветливи, пък макар и малко сдържани.

Тя посегна за наметалото на Джейс, но тежката вълна бе още мокра, затова Никс го остави да се суши край огъня. Огледа се и реши, че е прилично облечена. Чу мъжете да говорят зад храстите. Не знаеше дали са се облекли, но ако се съдеше по това как някои от жените надничаха през клоните и си шепнеха и намигаха, предположи, че са още голи.

Старата кетра’кайка, най-уважаваната от всички, стана от един пън и дойде при Никс. Бе присъствала по време на целия оглед, но без да се приближава. Погледът ѝ не се откъсваше от лицето на момичето. Като стигна до нея, старицата се подпря на бялата си тояга. Цялата ѝ дължина бе украсена с редица перленобели черупки, инкрустирани в дървото. Те бяха оформени като фазите на луната — от тънък полумесец до пълен диск, а после обратно.

Дишането ѝ се учести, като си спомни какво я бе тласнало на това пътешествие. Колкото и красива да бе луната, изобразена на тоягата, видът ѝ бе свързан с твърде много кръвопролитие и душевна мъка. Тя дочу ехо от пискливите крясъци на Башалия, видя баща си как рухва на земята. Представи си надгробната могилка от камъни в гората. Всичко това обвито около една-единствена дума на ужас и предчувствие.

„Лунопад.“

Старицата, изглежда, забеляза внезапната ѝ мъка. Вдигна ръка и сложи топлата си длан — твърда като дървото на тоягата ѝ — върху студената буза на Никс.

— Чух те, дете — прошепна жената.

Никс не я разбра, но объркването я изтегли назад от ръба на отчаянието.

Дала се поклони на старицата, после заговори на Никс.

— Ксан. Доб ван Ксан.

Никс разбра, че Дала ѝ съобщава името на жената.

— Ксан — изпробва го тя шепнешком.

Старицата кимна утвърдително.