Беззвездната корона

Той огледа земята, носеща се към тях. Видя групичка каменни къщи в основата на скалите. Друг облак синкав дим разцъфтя от долната страна на мъгливата пелена, само за да бъде отвят от преминаването им. За миг му се стори, че зърна някаква фигура да потъва в едно от скалните жилища, но можеше да е само игра на сенките, докато катерът падаше.

Водачът бутна друга ръчка и огнепламовите горелки се включиха под тях, опърляйки тревистите могили долу. Под кила им се закълби дим и катерът рязко спря и увисна само на две педи над земята.

— Всички вън! — ревна Торин.

Кърмовият люк се отвори с трясък. Краят му се удари в земята достатъчно силно, за да подскочи. Джинът изскочи навън пръв, следван от рицарите. Неколцина останаха вътре и вдигнаха заредени арбалети към процепите в корпуса на съда.

Микен пусна примката и тръгна след излизащите от катера.

Торин го спря с ръка като желязна порта.

— Остани до мен, докато не добием някаква представа какво ни очаква.

Микен се наежи от такава предпазливост. Кръвта му се бе разгоряла. Пръстите му стискаха дръжката на меча. Трябваше да вложи всичките си сили, за да кимне.

Торин прецени положението навън само за миг и се насочи към рампата.

— Стой зад мен.

Микен го последва обезсърчен. Как можеше светлият принц на кралството да блесне, като се крие зад нечий гръб?

Но все пак се подчини.

Засега.

Задъхан, Канти се криеше с другите в една от каменните къщи, сгушени край скалите. Беше приклекнал до тесен като процеп прозорец. Лира стоеше до друг вляво от него, откъм зейналата врата. Пратик бе до нея. В дъното на малката стая кетра’кайският разузнавач вече бе закрил лампата си с кожено покривало. Джейс стоеше до Сеирл, хванал брадвата си с две ръце.

— Май някой е видял сигнала ти — изсъска Лира.

Канти се намръщи. Беше излязъл преди малко да изстреля вторите две избухващи стрели. Тъкмо бе пуснал втората, когато огромна сянка се появи над мъглите. Като не знаеше дали се приближава приятел или враг, Канти хукна да се скрие. Едва бе влязъл през вратата, когато зад него се разнесе свистене, придружено от рев и дим на огнепламови горелки.

Сега гледаше как рицарите се изсипват от катера, предвождани от един чудовищен Трошач в желязна броня.

Канти огледа кораба им.

Ловният катер приличаше на малка акула, застанала до каменен риф. Беше тесен и заострен, с балон, оформен за по-голяма скорост. Около кила му туфи суха трева горяха и тлееха, обгръщайки кораба в димна пелена. Все пак Канти лесно можеше да види редиците процепи по корпуса, откъдето вече стърчаха върховете на избухливи стрели. Дори острият нос на кораба бе всъщност върхът на гигантско стоманено копие, изстрелвано от балиста, скрита в едно отделение под вътрешната палуба.

Джейс се промъкна през стаята, за да надзърне над рамото на Канти.

— Може би трябва да се оттеглим в тунелите. Аз ги претърсих, докато чакахме. Не стигат много надълбоко, но се преплитат и образуват малък лабиринт.

— Не още — прошепна Канти.

Искаше да прецени заплахата по-добре.

„Освен това мразя тъмното.“

Огледа войниците, събиращи се отпред. Освен гигантския Трошач преброи петнайсет рицари. Вероятно вътре имаше още няколко. Легионерите се разгърнаха, надигнали лъковете и мечовете си. Неколцина се обърнаха към гората, но останалите насочиха вниманието си към къщите.

— Не можем да се отбраняваме тук — каза Лира и той я изгледа косо. Тя си играеше с един стоманен нож за хвърляне. Накрая насочи върха му назад към ниския праг, водещ към пещерите. — Трябва да намерим някаква теснина там отзад. Място, където да ограничим броя им, така че да можем да се защитаваме.

Канти хвърли поглед през рамо.

„Тя е права.“

Пратик изказа предпазливо възражение:

— Това ще ни спечели съвсем малко време. Те без съмнение ще ни изкарат с огън от всяка дупка, ако се изнервят прекалено.

Канти направи гримаса.

„Той също е прав.“

Но нямаха кой знае какъв избор. Той понечи да се извърне от прозореца, когато проблясък на ярко сребро привлече вниманието му обратно. От катера излезе грамаден вирлианец, следван от по-дребна фигура в ярка броня. Шлемът ѝ отразяваше дори нищожната светлина под мъглите.

Канти се вцепени.

„Микен…“

— Трябва да вървим — обади се Лира.

Канти стисна по-здраво лъка. Гледаше как брат му се приближава към редицата рицари, обърнати към къщите.

— Вие вървете — прошепна той на другите. — Намерете къде да се скриете.

Джейс направи крачка назад.

— А ти какво…?

— Ще кажа здрасти на брат си.

Изправи се и пристъпи към вратата.

Лира се обърна пак към прозореца си и изруга.

— Какво се надяваш да постигнеш, Канти? Ще те надупчат със стрели още преди да си направил и три крачки.

— Надявам се, че не — каза той. — Но така или иначе, едно такова отвличане на вниманието може да ви даде малкото допълнително време, за което говореше Пратик.

Канти обаче имаше и друга причина.