Беззвездната корона

Микен се усмихна.

„И аз винаги печелех.“

54.

Никс — беше приклекнала под събраните колони на арката в центъра на тъмния площад — чу далечна гръмотевица. Беше с гръб към медната врата и гледаше тежко дишащия Аамон. Макар да бе все така слаба, поне зрението ѝ се връщаше.

Беззвучна мълния проблесна в назъбени линии от една от колоните с кристален връх и се разля по черните облаци, сякаш подхранваше по някакъв начин тъмните небеса.

Варгърът се присви и се огледа, присвил уши.

— И мен ме е страх — прошепна тя.

„Особено от това къде трябва да отида сега.“

Вдигна ръка към носа на варгъра. Аамон спря тежкото си дишане, колкото да я подуши и да я близне, после побутна дланта ѝ, сякаш за да каже: „Какво искаш?“.

Тя си спомни за заповедта, която му бе дал Грейлин. Имитира я, като обхвана с жест пространството непосредствено пред медната врата, а после се хвана за китката с другата ръка.

— Пази — каза твърдо.

Очите на Аамон заблестяха и се присвиха леко — после той се отдалечи на няколко крачки и се обърна навън, с опашка към вратата. Изръмжа предизвикателно към света.

— Добро куче — прошепна тя.

Той махна с опашка, за да покаже, че я е чул.

Никс стана, макар че ѝ бяха нужни два опита при отмалелите ѝ нозе.

Фрел се приближи.

— Достатъчно силна ли си за тези стълби?

— Мисля, че да… — прошепна тя, а после се изправи и добави по-твърдо: — Да.

Хвърли поглед към медната врата. Оттатък прага лампата на разузнавача бе разкрила каменни стълби, виещи се надолу. Всички щяха да слязат по тях с изключение на кетра’каите, които щяха да пазят пътя за отстъпление при нужда, заедно с Аамон.

Ксан обаче щеше да дойде с тях. Тя стоеше до Райф и Шая.

— Ами тогава да вървим — каза Фрел.

След като никой не възрази, минаха през вратата. Шая вървеше отпред, с Райф зад нея. Следваше ги Фрел с лампата на разузнавача в ръка, а Никс и Ксан останаха последни.

Стъпалата — изсечени в черния камък на планинския връх — бяха достатъчно широки, та двама души да вървят един до друг. Никс вървеше до Ксан, която бе също толкова изтощена като нея. Старицата се подпираше тежко на тоягата си.

Слизаха все по-надолу. Подземният мрак сякаш поглъщаше светлината на лампата. Никс си представи как стигат чак до огнената сърцевина на земята. Би се заклела, че дори долавя дъх на сяра.

Отпред бронзовите нозе на Шая кънтяха по стъпалата като биенето на някаква погребална камбана. Никс се стараеше да не изостава, но краката ѝ започнаха да се уморяват. До нея Ксан също забави ход, дишаше хрипливо. Скоро изостанаха от другите. Шая изчезна зад един завой на стълбището, също и Райф. Фрел се забави, осветявайки стълбите с лампата.

„Колко още има?“

Отговорът дойде, когато екотът от стъпките на Шая смени тоналността си — от бронз върху камък на по-острия звън от метал върху метал.

Пред тях засия светлина.

Привлечена от яркото сияние, Никс се разбърза. Дори Ксан не изоставаше от нея. Свиха зад завоя на стълбите и се озоваха в ослепително ярко пространство. Никс премигна срещу блясъка, който имаше цвят на мед.

Райф стоеше на границата на тази светлина, засенчил очите си с ръка.

Пред тях Шая куцукаше по меден под. И отново металът засияваше при всяка нейна стъпка, само че после не угасваше, а следите ѝ ставаха все по-ярки, разстилаха се и се отразяваха в стените.

Никс спря до Фрел и Райф.

Медната стая бе кръгла, с размерите на една четвърт от деветото ниво на Манастира, само че тук нямаше горящи клади. Вместо това по средата на стаята имаше голяма стъклена маса. Стените се извиваха, за да образуват заоблен купол. Никс забеляза, че очертанията на тавана повтарят онези на каменните арки горе.

Райф направи собствено сравнение, докато пристъпваше предпазливо в стаята.

— Прилича на изправено яйце — прошепна. — Намерих Шая на подобно място, само че онова беше десет пъти по-малко. И изглежда, някой се е опитвал да счупи това яйце.

Тя го последва, като внимаваше за големите парчета счупено стъкло по пода, и видя, че е прав. От всички страни по стените се редяха сияещи полици. На тях вместо прашни томове имаше правоъгълни блокове от най-прозрачния кристал. Бяха хиляди и хиляди. За съжаление половината бяха съборени от полиците и лежаха разбити на металния под. Дори централната маса бе разцепена от широка пукнатина.

Щом наближи масата, Шая забави крачка. Вдигна ръка към гърлото си, докато сякаш оглеждаше щетите… а после я подмина с куцукане.

В този момент от масата бликна стълб светлина, който се стрелна към сводестия покрив. Трептеше и пулсираше, сякаш ги предупреждаваше да не се приближават.

Никс засенчи очи от яркостта му.

Стълбът продължи да трепка още няколко мига, а после се сви в идеална сфера от светлина, сияеща над напуканата маса.

Гледката напомни на Никс за газовото сияние на Примамката на лъжеца — феномен, който хората виждаха понякога да се носи в по-тъмните дебри на блатата.

Пред очите им в сферата се появиха цветове: изумрудено и синьо във всякакви оттенъци, потоци от млечнобяло, ивици от по-наситено бронзово и кафяво.