Беззвездната корона

Погледите и на двамата се извъртяха натам. Влезе игуменка Гайл, повела лечителя Йорик.

— Бих искала да ви попитам за деня, когато сте намерили Никс като бебе, изоставена в блатата. — Гайл даде знак на бащата на Никс да седне на стола. — Това може да се окаже полезно, за да разберем какво е станало. И дори как да се грижим за нея оттук нататък.

Баща ѝ смъкна шапката си и закима усърдно. Едната му ръка приглади оцапаната му жилетка, сякаш се срамуваше, че го виждат с такава занемарена дреха.

— Разбира се, госпожо игуменко. Ще направя всичко, за да помогна и на вас, и на момичето.

Раздразнение обхвана Никс при смиреното държане на баща ѝ. Нямаше причина той да се кланя, дори да пълзи пред някой от Манастира.

Гайл седна на края на леглото с уморена въздишка. Кимна на бащата на Никс, с когото вече бяха лице в лице.

— Благодаря, търговец Поулдър.

Раменете на баща ѝ се отпуснаха. Никс осъзна, че никога не е виждала игуменката в друга поза, освен на горда властност. Сега държането ѝ бе по-топло, по-скоро подканващо, отколкото заповедно.

Лечителят Йорик дойде при тях, но остана прав, скръстил ръце на мършавите си гърди.

— Какво искате да знаете? — попита баща ѝ.

— Доколкото разбирам, Никс е била бебе на шест месеца, когато сте я намерили.

— Точно така. — Баща ѝ се усмихна и се отпусна, щастлив да разкаже историята, която с радост споделяше с всеки, пожелал да я чуе. Описа отново как бе чул плача на Никс в блатото. — Разбира се, старият Мърморко я чу пръв. Подкара влека кажи-речи право към нея.

— И не видяхте наоколо никой друг? — попита Гайл. — Никаква следа кой я е оставил?

Баща ѝ поклати глава.

— Нито стъпка, нито дори прекършена тръстика. Сякаш бе паднала право от небето върху плаващо легло от блатни плевели.

Гайл хвърли поглед към Йорик, който ѝ кимна, без да каже нищо, и после попита:

— И малката Никс е била сляпа още тогава?

Усмивката на баща ѝ помръкна.

— Така беше. Бедното дете. Очите ѝ бяха забулени и посинели. Не ясни като шлифовани кристали, както са сега. Може би затова са изоставили бебето в блатото. Дълбоко в мочурищата и без това е трудно да свържеш двата края. Но загубата за тях беше печалба за мен.

Никс отново се зачуди кои ли са били истинските ѝ родители. Старата горчивина в нея се усили. Тя не прощаваше толкова лесно като баща си. Прочисти гърло, обзета от желание да отклони разговора от тази деликатна тема, и попита:

— Какво общо имат тези неща с онова, което ми се случи?

Всички погледи се обърнаха към нея. Отговори ѝ игуменката:

— С лечител Йорик смятаме, че не си била родена сляпа.

При тези думи Никс трепна.

— Не помня някога да…

— Може да не го помниш — каза Йорик. — Но явно винаги си притежавала способността да виждаш. Синкавата ципа върху очите ти е скривала света от теб.

— А сега я няма — обади се баща ѝ. — Чудо. Истинска благословия от Майката.

Вниманието на Никс остана съсредоточено върху игуменката.

— Какво мислите, че ми се е случило, за да ме ослепи преди толкова много години?

Гайл премести поглед към Йорик, после обратно.

— Смятаме, че нещо в блатата те е омърсило. Отрова може би. Или облак развален въздух.

Баща ѝ кимна.

— Там има всякакви гадости.

Йорик пристъпи към нея и заговори с изпълнен с интерес глас:

— Или пък може да е реакция на нещо, с което си се сблъскала. Чел съм трактати как прахът в древни стаи може да предизвика слузест катар. Това често се приписва на духове или на присъствието на пленени демони. Но други смятат, че може да има родство с подобно заболяване, което поразява мнозина напролет заради изхвърлянето на цветния прашец при цъфтежа — онова, което в Южен Клаш наричат Розова треска.

Обърканата физиономия на баща ѝ приличаше на нейната.

— Но какво общо има това със слепотата на Никс?

— Обикновено, ако не се окажат смъртоносни, подобни реакции затихват от само себе си — отвърна Йорик. — Но понякога могат да оставят дълготрайни увреждания. — Посочи с тънкия си пръст лицето на Никс. — Като например слепота.

— Но защо сега съм излекувана? — попита Никс.

Игуменката се обърна към нея.

— Смятаме, че при борбата си с отровата тялото ти се е отървало и от тази стара зараза.

— Ако е така, това ни кара да се чудим — добави Йорик — дали настоящето не би могло да ни разкрие миналото.

Тя смръщи вежди.

— Какво имате предвид?

Гайл я потупа по крака през одеялото.

— Както може би подозираш, аз нямам много вяра на блатни вещици, които четат бъдещето в хвърлени кости. Вместо това търся принципи, които се крият пред очите ни. Ако отровата на мирския прилеп те е излекувала, това може би означава, че онова, което те е поразило като бебе, също е свързано някак си с този обитател на блатата.

— Друг прилеп? — Никс се намръщи. Искаше ѝ се да отхвърли подобно твърдение, но си спомни за безграничния ужас, който я обземаше — много по-силен от този на съучениците ѝ — когато над главите им се раздадеше крясък на такова създание.

„Възможно ли е да е вярно?“

Гайл явно се чудеше същото.

— Имаш ли някакъв спомен за подобна среща? Ако тогава си разполагала със зрение, може да си видяла подобно създание.