Беззвездната корона

Пратик само го гледаше.

Райф, също като голяма част от жителите на Наковалнята, бе чул за арестуването на много клашиански търговци, доведени тук да бъдат разпитани като шпиони, което вероятно бе вярно за повечето. Освен че бе главен миньорски център, Наковалнята бе дала началото на двайсетина големи алхимични рода, някои датиращи отпреди векове, които се занимаваха с проектиране на тайнствени машини и други механизми. И все пак Южен Клаш далеч изпреварваше жалките усилия на Наковалнята в тази област. Райф знаеше, че има поне толкова, ако не и повече халендийски търговци, които играят едновременно ролята на шпиони, когато пътуват на юг, опитвайки се да откраднат знания от клашианците. Всъщност в Наковалнята бе добре известно, че търговията с тайни е не по-малко важна от доставките на камъни и сол. Пари се търкаляха от север на юг и обратно. От време на време някой бе плясван през ръцете, ако прекали, но в крайна сметка за всички бе изгодно да си затварят очите за такива нелегални занятия.

Досега.

Архишериф Лаач бе събрал клашианските търговци по една проста причина: за да задържи Райф в Наковалнята. Лаач не можеше да рискува да загуби откраднатия от него бронзов трофей, особено след като злобният Изповедник Рит го стискаше за врата. Също като Райф, архишерифът знаеше, че северната Корона няма да даде убежище на двамата бегълци. Единствената им надежда бе да си намерят транспорт на юг. За да предотврати това, Лаач бе затворил всички, които биха могли да сключат подобна сделка — както за да ги разпита, така и за да ги държи далеч от Райф.

Ето защо, останал без друг избор, Райф бе дошъл в затвора лично, за да изложи предложението си. Дори Лаач — който преливаше от високо самомнение — никога не би заподозрял подобен опит.

„Или поне се надявам.“

Пратик най-сетне заговори.

— А ти кой си? — Едната му вежда се повдигна. — Подозирам, че си нещо повече от прост надзирател.

Райф се замисли как е най-добре да отговори. Знаеше, че всеки опит да измами Окован вероятно ще бъде неуспешен. Говореше се, че тези мъже и жени разчитат истината в душите на хората само с поглед. Затова той избра откровеността.

— Райф хи Албар.

Единственият признак, че името му е познато, бе свалянето на повдигнатата вежда на Окования.

— Рискуваш много, но опасявам се, с малка изгода. Господарят ми не може да ти е от полза.

— Не съм дошъл за господаря ти.

Райф знаеше, че самите търговци се охраняват много по-строго горе в кулите на затвора. Това не важеше за техните Оковани, които повечето хора смятаха за обикновени роби. Те почти не заслужаваха внимание; затова бяха хвърлени в слабо охраняваните тъмници долу — което идеално устройваше Райф.

Той вдигна тежката връзка железни ключове, която бе задигнал от караулното на затвора.

— Дойдох да те освободя.

Пратик присви очи и най-после пристъпи по-наблизо.

— На каква цена?

— Да ми помогнеш да избягам от Наковалнята с един от вашите ветрокораби.

Затворникът поклати глава.

— Невъзможно. Освен това, дори да не се развикам и да те изоблича сега, рано или късно ще ме пуснат на свобода. Не могат да задържат господаря ми задълго, не и без да нанесат още по-голяма обида на нашия император. Така че, както виждаш, цената ти е прекалено висока.

— Знам. Но това не е всичко, с което съм дошъл да се пазаря. — Този път беше ред на Райф да повдигне вежда. — Ти знаеш какво съм откраднал.

Мъжът сви рамене.

— Какво се говори, че си откраднал.

— Това не са празни приказки, уверявам те. — Остави Окования да прочете истината по лицето му. — Ще те заведа при нея и ако не си доволен, можеш да ме предадеш на архишерифа. Но няма да останеш разочарован. Клаш ще иска това, което имам, особено след като бойните барабани вече бият в далечината и армиите се събират край границата. Пък и кой знае? Такъв трофей може би ще спечели не само моята свобода — а и твоята.

Очите на Пратик се присвиха още повече. Затворникът вдигна ръка и опипа желязната халка, запоена около шията му. Впери очи в Райф.

— Покажи ми.

Райф се ухили. Бяха му нужни няколко опита, докато пъхне в ключалката правилния ключ, но накрая отвори вратата и подхвърли един вързоп на голия мъж.

— Обличай се, бързо.

Пратик се подчини и навлече комплекта надзирателски одежди, досущ като неговите. Райф ги бе откраднал от същото караулно, където имаше само един дебел надзирател, хъркащ върху очуканата маса.

Той посочи към качулката на късото наметало.

— Вдигни я хубаво и си дръж главата наведена. От сега нататък ме остави аз да говоря.

Пратик кимна и дръпна качулката над наболото си теме.

Райф го огледа за последен път и тръгнаха. Райф искаше да се махне оттук преди следващата камбана, за да се изгубят сред надзирателите, прибиращи се вкъщи.

Чудеше се дали Пратик ще го предаде, но Окованите бяха известни с това, че държат на думата си, не непременно от чувство за чест, а защото всякаква склонност към лъжи отдавна бе избита от тях с пръчката и камшика.