Беззвездната корона

На Райф му бе трудно да преглътне жестоките практики на клашианците. Тяхната страна се управляваше от една-единствена кралска каста, известна като имри, което на техния език означаваше „божествен“, възглавявана от Имри-Ка, бог-императора на Клаш. Само хората от неговата кръвна линия можеха да си показват лицата на открито в онези земи. Всички други нисши касти — които наброяваха стотици — трябваше да останат забулени от главата до петите, защото се смяташе, че са прекалено недостойни, за да ги види Небесният отец. Това включваше и Окованите, които бяха обучени в Бад’и Чаа, Дома на мъдростта.

Докато в северната Корона имаше няколко училища, Бад’и Чаа си оставаше единственото учебно заведение в Клаш. Говореше се, че Домът на мъдростта бил град сам по себе си. Също така човек нямаше право на избор дали да го посещава. Събираха се млади момчета и момичета от цялата страна, от всички касти, освен имрите. Докато халендийските училища обезкуражаваха срещите и брачните съюзи и изискваха непорочност. Домът на мъдростта я налагаше предварително, като скопяваше първокласниците си. Най-лошото бе, че онези, които не успееха да преминат в по-горен клас, не бяха връщани у дома, а ги екзекутираха и телата им бяха изгаряха на кладите на върха на училището, едновременно като предупреждение към по-долните нива и като жертвоприношение към боговете от клашианския пантеон, които бяха далеч по-кръвожадни от северните.

Когато стигнаха до стълбището, извеждащо от тъмниците, Райф потърси следи от тези години на ужас върху лицето на Пратик, но изражението на мъжа бе спокойно, сякаш бе приел жестокостите за част от живота. Но пък, от друга страна, младежът все пак бе минал през онова училище, спечелвайки си желязната яка по алхимия. Други Оковани носеха сребърната яка на религията и историята. След завършването оцелелите биваха обвързвани по двойки — един с желязо и един със сребро — към някой от имрите. Окованите служеха като съветници на господарите си. А понякога и като средство за наслада, така се говореше. На обществени места нашийникът на Окования бе свързан с глезените на неговия господар чрез церемониални вериги. Колкото по-високо бе нечие положение сред имрите, толкова повече двойки Оковани имаше вързани към себе си. Говореше се, че Имри-Ка имал шейсет и шест Оковани, или трийсет и три двойки — същия брой като на боговете в пантеона им. Когато вървял, водел след себе си цял керван.

Райф се опита да си представи такава гледка, докато се изкачваше по последните стъпала от прохладните дълбини на тъмницата обратно към задухата на деня. Въздухът се изпълни с противната миризма на горящо масло. Минаха покрай няколко надзиратели, слизащи надолу да поемат смяната си, но освен някое сумтене или кимане, никой не обръщаше внимание на другите.

Като стигнаха горе, Райф изсъска на Пратик:

— Дръж се плътно зад гърба ми. Очите долу.

Пред тях главният коридор гъмжеше от надзиратели, шетащи насам-натам, някои водеха оковани затворници. Няколко момчета с червени шапки тичаха през тълпата, разнасяйки съобщения между кулите.

„Идеално.“

Райф поведе Пратик право към гъмжилото. Вляха се в потока от надзиратели, които си тръгваха след работа. Не след дълго пред тях се появиха шиповете на портикула. Всичко вървеше добре, докато в тълпата отпред не настъпи някаква суетня. До тях долетяха смаяни гласове.

Райф се отмести встрани, за да види причината за суматохата.

Изстена, когато зърна позната фигура в сива роба и примка от сребристи плитки около шията. Изповедник Рит се качваше по стълбите към затвора. Рядката гледка на такъв свят човек, особено пък влизащ в затвор, бе накарала всички да спрат. Морето от момчета и надзиратели се разделяше пред Изповедника, колкото от уважение, толкова и от страх.

И най-лошото бе, че този вододел се насочваше право към Райф.

Той подкара Пратик назад, като ругаеше под нос.

„Боговете сигурно ме мразят.“

Хвана Окования за ръка и го обърна настрани. „Какво прави Рит тук?“ Отговорът се появи право пред тях, когато двама надзиратели бяха разблъскани наляво и надясно. Две познати фигури излязоха напред — същите двама, които бяха пратили Райф в мините на Варовиково.

На една крачка от него архишериф Лаач размаха ръка за поздрав към вратата на затвора.

— Насам, Изповедник Рит!

Шерифът, явно сляп за всичко около себе си, дори не бе забелязал Райф. За съжаление същото не можеше да се каже за спътницата му. Малко неща убягваха от вниманието на Лира хи Марч, господарка на гилдията на крадците. За миг лицето ѝ замръзна в шок — после устните ѝ се стиснаха в тънка линия и в очите ѝ заблестя мрачно веселие, докато се взираше в него.

Райф изстена.

„Боговете определено ме мразят.“

19.

Светът се сви около Райф, докато той търсеше начин да избяга.

В този напрегнат момент Лира срещна погледа му. Пръстите ѝ докоснаха китката ѝ, където ръкавът ѝ скриваше браслет със затъкнати в него метателни ножове. Веднъж я бе видял как прикова три плъха — към стена, греда и бъчва — с един замах на ръката. При това дори не си бе направила труда да погледне към гризачите.