Беззвездната корона

Отлично знаеше, че Лира има нрав не по-малко огнен и избухлив от всяка горлива смес. Ако решеше, че са ѝ попречили да стигне до мишената си — да намери Райф — лесно можеше да си я представи как си отмъщава. Но действията на Лира винаги имаха двояка цел. Освен да даде отдушник на чувството си на безсилие, тя се опитваше и да го изкара от скривалището му. Това бе добре пресметнат ход. Дори Райф да загинеше в огъня, тя вероятно знаеше, че винаги може да прерови пепелта на сградата за съкровище, което не гори.

Той поклати глава, затвори вратата на каретата и погледна бронзовата жена. После удари по предната стена, за да даде знак на кочияша да тръгва към Въздушен пристан.

Изплющя камшик и каретата потегли рязко.

Райф се облегна в седалката си с усмивка. „Най-после я надхитрих.“ Представи си как пръстът му катурва царя ѝ на игралната дъска… а после нови взривове разтърсиха каретата. Конете зацвилиха от ужас и колата се разлюля бясно и уплашените коне препуснаха в див галоп. Каретата подскачаше и трополеше зад гърмящите им копита.

— Какво става? — извика Пратик.

Райф надникна през прозорчето, после погледна и от другата страна. Навсякъде изригваха пламъци, задушаващ дим се издигаше към тъмните небеса. Пред очите му пожарът плъзваше и обхващаше цялата мръсотия на Котела. Райф зяпна невярващо това унищожение. Знаеше кой е подготвил тази огнена стихия — и знаеше колко много е подценявал Лира.

Тя явно не се задоволяваше да изгори само един бардак, за да го изкара на открито.

„Готова е да разруши целия Котел.“

Кочияшът крещеше и плющеше с камшика, но понитата му не се нуждаеха от окуражаване, за да бягат от дима и огъня. Каретата подскачаше, накланяше се на две колела, за да вземе острите завои. Нови гърмежи обаче продължаваха да ги следват.

Улиците вече бяха пълни с гъст дим, в който се носеха сияещи искрици. Каретата профуча покрай някакъв горящ магазин, чиито керемиди пукаха от горещината.

Навсякъде тичаха ужасени хора. Неколцина се опитаха да се покатерят на каретата, но кочияшът ги зашиба с камшика — не смееше да позволи някакъв допълнителен товар да го забави. Няколко друсвания и писъци подсказаха, че някои нещастници са стъпкани или прегазени.

Райф се беше присвил до спътниците си. Трябваше да разчита на познанията на кочияша за Котела, за да ги измъкне навреме. Когато каретата най-сетне излезе от най-гъстия дим, се видя, че улицата отпред е пълна с паникьосана тълпа, която тичаше към редица мъже с ризници и брони, въоръжени с мечове и брадви. Те проверяваха всеки минаващ.

Райф наруга жената, стояща зад всичко това. Лира винаги бе хладнокръвно хитра. Той знаеше, че огньовете ѝ не са били разположени случайно, а са запалени на стратегически места, за да насочат оцелелите към завардените от стражата изходи.

„Като този например.“

Помъчи се да измисли какво да прави. Страхуваше се, че маскировката им няма да издържи на внимателен оглед. Едно простичко повдигане на някой от воалите им щеше да разкрие измамата отдолу. Освен това не можеше да знае със сигурност дали Лира е забелязала стоящия до него Пратик в главния коридор на затвора.

Но нямаше друг избор. Огньовете зад него бушуваха, а ветрокорабите скоро щяха да излетят от Въздушен пристан. И което беше най-лошо, бронзовата жена бе станала още по-апатична. Нямаха време да търсят друг изход от Котела.

Кочияшът се приведе, видя главата на Райф, надничаща през прозореца, и извика:

— Какво да правя?

— Давай напред — нареди Райф. — Ако се наложи, разчиствай си път с камшика. Ще ти дам още една жълтица, ако стигнем навреме до Въздушен пристан.

— Ясно! — възкликна кочияшът и викна на конете: — Дий!

Райф се намести на седалката си, а каретата отново се втурна напред. Той хвърли поглед към Шая, която не бе помръднала въпреки цялото друсане и лашкане. Сложи ръка върху нейната, търсейки някаква топлина. Но откри само обезпокояващ студ. Огледа внимателно лицето ѝ, но не забеляза никакво сияние в очите ѝ зад мрежестия воал.

Стисна неподатливата ръка.

„Дръж се, Шая.“

Отпред камшикът на кочияша плющеше. Хората ругаеха и викаха, плюеха по каретата, гневни юмруци удряха по стените ѝ.

Пратик се премести по средата на седалката си срещу Райф.

— И сега какво ще правим?

— Аз ще си седя кротко тук. — Той посочи към редицата мъже отпред, без съмнение хора на Лира във взета назаем броня или други добре платени биячи. — Ти, от друга страна, получаваш първия си шанс да изобразиш имри.

Пратик преглътна притеснено и приглади наметалото си с ръце.

След малко каретата забави ход и кочияшът спря пред редицата стражи.

— Айде, излизайте! — викна нечий груб глас.

Райф кимна на Пратик да се подчини. Окованият се плъзна по седалката към вратата и след два опита успя да я отвори. Моментално пред него се изпречи бабанка с гръден кош като буре, с ръждясала ризница и с брадва на рамото.

Пъхна бичата си глава с явно много пъти чупен нос в каретата и изсумтя:

— К’во имаме тук?

Пратик се отдръпна, трепна, после се наведе напред.