Библиотеката на Въглен връх

Напъна се да го отвори и сухожилията по врата й изпъкнаха, но успя да го повдигне едва на няма и педя нагоре. Карълайн дойде да помага. Двете успяха да го вдигнат заедно над повратната точка. Дебелият бронзов капак издрънча, щом се чукна в гърба на бика.

— Сигурна ли си, че искаш точно това?

— О, да! — В гласа й звучеше нетърпение.

Карълайн се обърна към Ъруин на английски:

— Ще й помогнеш ли да влезе?

— Какво?

— Това влиза в ритуала.

— Ъхъ. — Ъруин се втренчи подозрително в Карълайн, после и в Маргарет. Маргарет кимна и се залюля на пети. Ъруин коленичи, сключи длани и й ги подложи за опора. Маргарет вдигна мръсния си бос крак и се разколеба.

— Ето — каза тя и подаде запалката си на Карълайн. — За тебе е.

Карълайн дори не искаше да я докосне.

— Спокойно, аз си имам.

— Вземи я.

— Сериозно, аз…

— Вземи я. Рано или късно ще ти потрябва. — Маргарет се усмихна. Зъбите й бяха черни. — Сега и ти си като мен.

„Давайте да приключваме с това.“

Тя пое запалката с два пръста, докосвайки я едва-едва.

Маргарет се изкатери и влезе в бика.

— Не разбирам — каза Стийв.

— И аз не разбирам. Никак. Но това е, което тя иска.

Очите на Маргарет сияеха, огромни и бели на фона на чернилката вътре — бе възбудена, ала не смееше да храни твърде големи надежди.

— Тя не е била винаги такава — каза Карълайн. — Като бяхме малки, тя… Тя си имаше огромна кукленска къща. Играехме си с нея понякога. — Тя въздъхна. — Някой от вас ще ми помогне ли за капака?

— Какво правиш? — попита Ъруин, ала беше наясно. Той бе американец, а не тъпак.

— На теб на какво ти прилича? Помогни ми.

— Ъъъ, не. Не мога да ти го позволя — заяви Ъруин.

Карълайн изпухтя вбесено. „Може би Стийв ще помогне? Не. Бутни! Ти можеш!“

— Искаш да я утрепеш, добре. Собственоръчно ще я застрелям. Но не можеш да я изгориш. Не може с човек да се постъпва така. — Ъруин я гледаше сърдито. — На умна мадама като тебе това трябва да й е ясно.

— Подкрепям Ъруин — обади се Стийв.

Карълайн се намръщи и почука с нокът по зъбите си.

— Щом вие двамата не искате да се месите, добре. Не ви обвинявам. Помогнете ми с капака и ще се видим на изхода.

— Не мога да ти го позволя — заинати се Ъруин.

Карълайн се обърна към него и заговори внимателно, все едно обясняваше нещо на малко дете:

— Ъруин… Ние не преговаряме. Тук няма позволявам, не позволявам. Ще ми помогнеш ли, или не?

Ъруин не помръдна.

Карълайн завъртя очи и се обърна към бика. Напъна се и забута капака. Ръцете й трепереха от напрежение. Не успя да го вдигне над повратната точка — силите я предадоха. Капакът отскочи обратно нагоре с оглушително дрънчене, което отекна над Гарисън Оукс като гонг. Долу в квартала се заотваряха врати. Чу как един от мъртъвците се провиква:

— Ей, кучета, тука! Излезте от тоя боклук! — Но гласът му звучеше тревожно.

Зад гърба й нещо тихо щракна — Ъруин вдигна предпазителя на пистолета.

— Не мога да ти го позволя — повтори той.

До слуха й достигна глухо, басово боботене — все още беше далече, но бързо се приближаваше.

— Свали пистолета, Ъруин.

— Мисля да ти откажа — отвърна Ъруин.

Нага вдигна очи към небето и изрева. Долу в квартала кучетата бяха наизлезли заедно с мъртъвците. Щом чуха рева на Нага, две-три се разлаяха. Един мъртвец се провикна:

— Мааац, пис-пис-пис!

Внезапно нощта се обля в светлина и екна от шум. Иззад извивката на хребета се показа нисколетящ хеликоптер. Прожекторът му светеше в нажежено бяло. От двете къси, дебели издатини отстрани стърчаха бомби, ракети и дула.

— Какво е това? — изкрещя Карълайн с цяло гърло, за да надвика шума от перките.

— АХ-64 — отвърна Ъруин. — Боен хеликоптер „Апачи“.

След малко се появи и втори хеликоптер. Двете машини надвиснаха над поляната на бика с пламтящи прожектори. Във въздуха се разхвърчаха борови иглички, пръст, листа, вейки. Светлината режеше очите.

Маргарет надникна от бика да види какво става. Каза нещо на Карълайн толкова тихо, че тя не успя да го чуе, и пак се шмугна вътре.

— Какво правят те? — попита Стийв.

От високоговорителите на единия хеликоптер екна глас:

— ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА. ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА И СЕ ДРЪПНЕТЕ ОТ КУЧЕТО.

Нага изрева отново. Стийв я потупа по рамото.

— Тя не е куче!

Нага отърка рамене в кръста на Стийв и размаха благодарно опашка. Карълайн се усмихна. „Те наистина се разбират добре.“

— Сигур мен търсят. — Ъруин свали пистолета и махна на пилотите, а после кресна така, че надвика бръмченето на перките: — Това е оръдие М-230! Трийсетмилиметрови снаряди! — И показа дължината с пръсти. — Видях как един такъв улучи мъж в гърдите. Само краката му останаха.

— Кажи им да се махнат — обади се Карълайн.

— Не мога. Нямам радиопредавател. Пък те и без туй нема да ме слушат.

— Сигурен ли си, че искаш да стане така? Стийв докосна Ъруин по рамото.

— Ъруин, според мен наистина трябва да… Ъруин поклати глава.

— Нищо не мога да направя.

— Е, добре. — Карълайн се обърна към селището и изговори, без да се обръща към никого: — Орлат ке талатти.

— Какво? — кресна Стийв.

— Проецирай и защитавай.

VI

Отначало нищо не последва.