Библиотеката на Въглен връх

— Хайде, Нага! — Стийв обърна гръб на Карълайн и Ъруин и пое надолу по стълбите. Щом слезе на Шосе 78, той направи няколко крачки към единия от горящите хеликоптери с идеята да потърси оцелели. Но дори и от това разстояние от огньовете лъхаше такава жега, че космите по ръцете му се накъдриха. „От това никой не би оцелял.“ Все пак се приближи още малко — гледката някак извратено го привличаше — и тогава чу бърза поредица от взривове. Бам! Бам-бам-бам!

„Боеприпасите гърмят.“

— Да му се не види!

Обърна се и побягна снишен към табелата на Гарисън Оукс, прикри се зад декоративната каменна колона и подпря гръб на нея. Видя тайфа от хора да снове из квартала, а сред тях и няколко кучета. Явно той не ги интересуваше.

Малко по-късно откъм върха на хълма екна дрънчене на гонг. „Сигурно Карълайн е измислила начин да захлопне капака.“ Обзет от извратено любопитство и като се мъчеше да не трепери, той се изправи и се огледа назад към хълма. Горе също бе пламнал огън, по-малък от пожара около хеликоптерите. Карълайн вървеше към него и силуетът й се очертаваше на фона на жълтите пламъци.

Беше сама.

— Какво направи? — попита я Стийв, щом тя се приближи. — Да не би да…

Тя поклати глава.

— Свърши се. Това е всичко. Ела. — Тя го подмина, без да забави крачка. В квартала беше тъмно. Само след няколко стъпки мракът я погълна.

— Ами Ъруин?

— Не пожела да дойде. Иска да остане с хората си. Идвай, Стийв!

Стийв отправи последен поглед към върха на хълма. Сега третият огън пламтеше весело — истински празничен огън. Сети се за ръката на Маргарет — бледа кожа на фона на черния бронз. Потръпна отново. Мина му през ума, че горящите хеликоптери покрай другото и много успешно биха блокирали движението по пътя. „Никой няма как да мине през тая преграда поне до сутринта — помисли си той. — Сега останахме само двамата.“

Това, в известен смисъл, бе вярно, ала не бяха сами. Мъртъвците бяха наизлезли — десетки, може би стотици, мъже, жени и деца. Бяха облечени в парцалаци отпреди десетилетия — полиестер, древен деним и индийски шарки. Едно хлапе държеше джойстик „Атари“. Кабелът бе провиснал между босите му мръсни ходила. Приличаше на нагризан. Хлапето погледна Стийв и рече:

— Време е за „Трансформърс“.

— И още как! — Стийв притича да настигне Карълайн, благодарен, че до него върви масивната Нага. Карълайн отвързваше връзката за обувки, която привързваше Дейвид за пощенската кутия. Стийв забеляза, че черното кълбо, започнало от очите му, се бе разраснало. Сега бе около две стъпки в диаметър, покриваше цялата му глава и доста голяма част от гърдите.

— Не се страхувай. — Карълайн махна към суетящите се на улицата хора. — Те няма да ни навредят.

— Ами, добре — отвърна Стийв със съмнение.

Огънят зад тях пламтеше весело и излъчваше изненадващо силна светлина. Мъртъвците стояха, вперили очи в нея, и къпеха лица в жълтото й сияние. По бузите на някои се стичаха сълзи. Отпървом се запита кого ли жалят — може би Маргарет? „Тя да не би да им е била Любимият вожд?“ После забеляза и колко много от тях се усмихваха. „Може би това е плач като този по сватбите?“

— Ей, Карълайн? Тези какво се впрягат толкова?

— Заради огъня е. Тука огънят означава нещо. — А…

Имаше и кучета, забеляза Стийв. Дори разпозна няколко от по-раншните. Те като че ли не го помнеха, или пък просто не им пукаше. Мотаеха се свободно сред хората и нямаха нищо общо с домашни любимци. Имаше и други животни — една лисица, нещо, което можеше и да е, американски рис, или може би обикновен, и…

— А стига, бе!

— Какво?

— Това тигър ли е?

— Тигър е. Спокойно. Той няма да ти навреди. Той е един от стражите.

— Чу ли? Спокойно. — Двамата с Нага се спогледаха. — А какво е това до него?

— То е от бъдещето. Недей да се тревожиш, Стийв.

Животни, хора и… други сновяха по улицата и по поляните. Видеха ли Карълайн да се задава, й правеха път, но някои от мъртъвците се пресягаха да я докоснат с пръсти, докато минаваше. Също и говореха, ломотеха си нещо, повтаряха отново и отново една дума — постоянно тихо шушнене на непознат му език.

— Как те наричат постоянно?

— Селани.

— Какво означава това?

— Не съществува добър превод на английски. „Главен библиотекар“ е точният буквален превод, но внушава неправилни конотации. — Тя направи кисела физиономия. — Така наричаха Бащата.

— О…

И най-сетне те стигнаха до Гарисън Драйв 222. Или поне до онова, което бе останало от къщата. „Библиотеката — помисли си Стийв. — Най-сетне и след толкоз мъки!“ А после я огледа критично: каквото и да бе онова, излязло да „проецира и защитава“, то направо беше разказало играта на тая къща. Тухлената фасада все още се крепеше, но май само толкова. Страничните и задната стени се бяха срутили навътре. Зад фалшивата фасада сега имаше само струпани отломки.

— Това ли е тя? — попита Стийв, леко разочарован. И преди да се срути, Библиотеката явно трябва да е била доста незабележителна постройка — тухлена къща с висока фасада и скосен назад покрив с четири колони и някой и друг прозорец.