Библиотеката на Въглен връх

— Върви си. Леля ти Мери ще те прибере, мисля. Ще направим така, че и майка ти да е умряла заедно с баща ти в катастрофата. Ти си пострадал тежко. През цялото това време си лежал в болница. Нищичко не помниш… нали?

— Какво? — Стийв изглеждаше объркан. — Аз…

— Тръгвай! — А после додаде на пелапи: — Трябва да те пратя в изгнание, та ти да станеш главнята в нейното сърце. Нищо истинско не може тъй съвършено да се запази в паметта, а за да оцелее, на нея ще й е нужно нещо съвършено. Тя ще се топли на спомена за теб, когато няма нищо друго, и това ще я крепи.

Разтъркал шия, Стийв пое по пътя към входа на Гарисън Оукс. Там се спря, погледна през рамо и махна на Карълайн. По лицето му тя забеляза истински копнеж.

И също му махна.

А после, без нищичко да каже, Стийв излезе от Гарисън Оукс, обратно в Америка. Карълайн, осемгодишна, погледна Бащата и каза:

— Не можеше ли да остане? Той е най-добрият ми приятел!

— Съжалявам — отвърна Бащата. — Наистина ужасно съжалявам. Но трябва да е точно така и никак иначе. — А после запали главнята в сърцето й: — Но може би някой ден ще го видиш отново.

Карълайн, с бузи, обляни от сълзи, кимна с жар.

Щом Стийв си отиде, Бащата избърса сълзите й. Пусна онези, които все още имаха дом, да си отидат и да си вземат играчки или дрехи, каквото си поискат, но само толкова, колкото можеха да донесат за едно ходене. Дейвид се върна с куфар. Майкъл струпа дрехите си в една червена количка и я затегли надолу по улицата.

Къщата на Карълайн се беше изпарила и тя нямаше никакъв багаж за стягане. Всичко, което й бе останало на света, бяха дрехите на гърба й и книгата „Черният красавец“, дадена й от Стийв. Тя тръгна с Бащата към задния двор.

— Много ми се иска да побързат — отбеляза Бащата, докато оглеждаше улицата дали някое от децата вече се връща. — Не разполагам с цялото време на света. Скоро ще стане време за вечеря, а тепърва трябва и да накажа президента Ле Мей.

— Да накажеш президента? Защо?

— Ами, тази бомба я прати той. Не смяташ ли, че за това заслужава наказание?

— О, да! — Сети се за мама и татко и устната й се разтрепери. — Как ще го накажеш?

— Като за начало, той вече няма да е президент.

— Наистина ли можеш да го направиш?

— О, да, мога. Наистина.

— Как?

— Ами… По-късно ще ти обясня. Засега нека само да кажем, че миналото коленичи пред мен.

— Това е безсмислица.

Бащата сви рамене.

— Може и да е. Обаче е вярно. Кажи ми, с кого според теб да го заменя? Картър? Морис Удал? Джери Браун?

— Кой е най-добрият? Татко казва, че президентът Ле Мей е лош човек.

Бащата се замисли.

— Като че Картър.

— Тогава него сложи за президент.

— Значи ще е Картър! Искаш ли да гледаш как променям миналото?

Карълайн каза, че иска. Смяташе да попита и дали това е всичко, дали единственото наказание на Ле Мей за това, че уби майка й и татко й, ще бъде това, че вече няма да е президент, но така и не успя. „Обаче като познавам Бащата, съмнявам се да му се е разминало само с това.“ Щом отвори уста да попита, Дейвид се върна, помъкнал куфар почти колкото него. Бащата го похвали, че е як малчуган. Дейвид се ухили.

Когато всички дойдоха, Бащата ги изведе покрай къщата пред главния вход и отвори вратата към Библиотеката. Откъм поляната къщата си изглеждаше нормално, но щом вратата се открехна, пространството вътре сякаш надвисна застрашително над тях. Там беше много тъмно.

— Влизайте, какво чакате? — подкани ги Бащата. — Време е да започнете обучението си.

Един по един, те влязоха вътре — първо Дейвид, после Маргарет, Майкъл и Ричард, Джейкъб, Фелиша, Дженифър и Лиса, Питър, Алисия и Рейчъл. Карълайн изчака до последно. Дори и тогава на прага се поколеба.

— Не се бой. Всичко накрая ще се нареди. Ела. Ще го направим заедно, нали? — Бащата с усмивка протегна ръка надолу към нея.

И все пак тя се колебаеше.

— Идвай с мен! — каза той и й помаха нетърпеливо с ръка да не го задържа.

След проточило се изчакване Карълайн се хвана за пръстите му. Бяха дебели и груби. Хвана се неохотно, ала по своя воля, в края на краищата. И двамата прекрачиха заедно прага.

— Пристъпи сред мрака с мен, дете. — И тогава и единствено тогава Бащата я погледна с истинска обич. — Ще направя от тебе бог.

Глава 14 Втората луна

I

Входът на аптеката беше на ониксовия етаж на Библиотеката, между каталозите на лечението и милостта. Карълайн рядко слизаше нататък. И сигурно за добро — беше загубила много мъртъвци в нощта, когато проецира Библиотеката в обикновеното пространство и нямаше кой да върши домакинската работа. Бяха минали вече към два месеца, откакто някой беше чистил тук, и лавиците на Дженифър бяха покрити с паяжини. В праха след Карълайн оставаха следи от стъпки.