Библиотеката на Въглен връх

— Нямам никаква причина да си мисля, че ще го направиш. Ти може и да си спомняш как последния път, когато се съгласих да ти свърша работа, попаднах в пандиза. Онзи ден оня гъз, моят адвокат, каза, цитирам, че съм щял „да отнеса смъртна присъда по бързата процедура“.

Бръчки прорязаха челото на Карълайн. Тя приглади с пръсти косата си назад.

— Много съжалявам. Наистина. Нямаше как да се избегне. Ако направиш това за мен, аз мога да оправя нещата и ще ги оправя. — Тя посегна зад дивана и му подхвърли пълната с пари мешка, която носеше в бара. — Впрочем ей ти парите.

Стийв погледна чантата долу, после пак нея. Това, че така му я метна, подсказваше няколко възможности. Едната беше, че на нея хич не й дреме за цели триста хиляди долара. Другата — наясно е, че Стийв няма да оживее дотолкова дълго, че да ги похарчи. И все пак, помисли си той, не е като да имаш голям избор.

Гледаха новините от около час. Преди изненадващата пресконференция една от големите новини беше неговото „бягство“ от затвора — Стийв смяташе, че „отвличане“ е по-точно казано, но него никой не го питаше. Очевидно броят на загиналите беше към трийсет и нещо. Си Ен Ен размишляваха, че Стийв може да е шефът на някой наркокартел, за чието съществуване не подозираха досега. Фокс смятаха, че сигурно е член на терористична организация. Като че всички бяха съгласни, че е много, ама много опасен. Показваха му физиономията през десетина минути.

Грамадата пак излезе от стаята. Вече не се хилеше. Когато ги подмина, така се опечали, че Стийв очевидно се изнерви. Награби две свещи от масата в трапезарията и пак изчезна, като си мънкаше под носа.

Когато се махна, Стийв се обърна към Карълайн:

— Какво каза той?

— Мм? Кой?

— Пичът с пачката. Постоянно мъкне нещо. Само съм любопитен — какво каза той?

— А… — Тя разсеяно се разрови из паметта си. — Каза: „Просто не мога да достигна до нея. Вече не. Просто не мога“.

— Ха! — Слисан, Стийв се замисли над това. — Да ти хрумва какво иска да каже с…

— Искаш ли сладка? — предложи госпожа Макгиликъти.

Стийв отвори уста да каже „Не, благодаря“, обаче от нея излязоха думите:

— Нали не възразявате да си поискам?

Трите седмици затворническа храна му бяха раздразнили апетита. Освен това сладките бяха толкова вкусни, че направо не беше истина.

Госпожа Макгиликъти му донесе и мляко. Щом приключи, той се обърна към Карълайн:

— Сигурно ти се намира цигара?

— Много ясно. — Тя бръкна в пуловера си и извади пакет „Марлборо“ с пъхнат кибрит в целофанената обвивка. — Сега може ли да внимаваш? Много ти се моля?

— Да, добре. — Докато палеха цигарите, се спогледаха сърдито. — Та, какво точно искаш?

— Колко си мил, че попита. Най-сетне. Причината да те измъкнем от затвора е, че искаме да потичаш малко за здраве.

Стийв примигна и тупна цигарата.

— Я пак?

— Ти нали бягаш? — Смътно си спомни, че е споменал нещо такова, докато разговаряха в бара. — Искаме да побягаш за здраве.

— И само това?

— И да вземеш нещо.

„Ето го!“ — помисли си той.

— Какво е това нещо?

— Не знаем точно. Знаем с много голяма точност къде се намира, но може да изглежда всякак.

— Доообре — рече Стийв. — Но всъщност то ще представлява… какво? Дрога? Силни експлозиви? — Хрумна му ужасна мисъл. — Нали не е някаква ядрена гадория?

Карълайн завъртя очи — „не се прави на идиот!“ — и махна с ръка.

— Не, не. Не, разбира се. Нищо подобно. Това е… как да го кажа? Смятай го за много напредничава система за отбрана по периметъра.

— Искаш да ви донеса противопехотна мина? Не. По-точно не, да го вземат дяволите! Ще рискувам със затвора.

— Не е „противопехотна мина“ — отвърна Карълайн. — Няма нищо общо с противопехотна мина. То представлява нещо като, ъъъ… Нали знаеш какво е гравитационен кладенец? Нещо такова е, само че обратното, и въздейства само върху определени хора.

— Представа си нямам какво може да значи това.

— Хм. Добре, мисли за това ето така: знаеш ли как работи микровълновата печка?

— Не.

— На принципа на микровълните.

— Ей, чакай! Тъкмо се сетих. Знам как работи микровълновата печка, а ти плещиш дивотии.

— Добре де. Не са микровълни. Но как работи това нещо, всъщност няма значение.

— Щом няма значение, защо не ми обясниш?

— Защото е за много напреднали. Ти нямаш подготовката. Довери ми се, моля те!

— Не, еба ти. Значи ти си… какво? Някакъв вид изследовател на оръжията? — Това почти можеше да го повярва. До голяма степен се припокриваше с типа „смахнатия професор“. — Виж, хич няма и да се занимавам с това, докато не ми обясниш какво е това нещо, дето ще го взема.

— Ти няма да…

— Я пробвай.

Тя въздъхна.

— Нарича се „рейссак ейриал“. Същността му е математическа конструкция, самосъотнасяща се тавтология, утвърдена в равнината на разкаянието. Рейссак се задейства, тъй като целта разполага с тригера по причина, че рейссак се задейства. Материалният символ, който ти ще вземеш, е проекцията на рейссак в обикновеното пространство. Схващаш ли?

Стийв се вторачи в нея.

— Ти ли си го измислила?

— Не аз. Аз съм по-скоро лингвист. Може ли сега да продължим по същество?

Стийв направи гримаса.

— Разбира се. — „Технобрътвежите ми пречат.“