Библиотеката на Въглен връх

— Бащата е по-важна личност, отколкото дава да се разбере. Той… възкачва на трона царе, един вид. Има влиятелни приятели.

Това, реши Стийв, може и също да е вярно. Несъмнено президентът бе подскочил, когато дъщерята на този мъж каза „Жаба!“.

— И влиятелни врагове?

Тя кимна.

— Да. Някои от тях може и да искат да проучат онова, което държеше в къщата. Книги

„Книги? Счетоводни ли? Значи е… какво? Мафиотски счетоводител? Тип «Майър Лански»1?“

— За какви хора си говорим? Ако става дума за наркокартели, мисля, че предпочитам да си поема…

Карълайн прихна насмешливо.

— Смешно ли е?

— Опитвам се да си представя Бащата забъркан в сделка с дрога. Не. Не е това.

— Тогава кой е?

— Наистина не ми се позволява да го кажа. — Тя му изпрати ледена усмивка.

— Така — въздъхна Стийв. — Значи смяташ, че един от тези врагове на татко ти се е промъкнал вътре и е задействал твоята система за защита по периметъра?

— Възможно е. Някой трябва да я е сложил там. Когато онази сутрин излязох, на верандата нямаше нищо. Сигурна съм. В действителност знаем само, че Бащата го няма, откакто се е задействала системата за защита по периметъра. — Тя извади смачкано „Марлборо“ от пакета, драсна дървена клечка в лакирания нокът на палеца си и я запали. Пламъкът затрепка, когато го поднесе до цигарата си, и усили почти недоловимото й треперене.

— Може би той я е задействал. Не ти ли е минавало през ума?

Тя се намръщи.

— Мислимо е. Изобщо не мога да си представя защо му е да го прави, но… може би. Ако е така, бихме искали да отидем при него и най-любезно да го запитаме защо. Принципно трябва да проникнем в Библиотеката и да се огледаме. Там също има и справочни материали, които може да влязат в работа. Ако можеш да ни помогнеш за това, твърдо ти гарантирам, че ще си тръгнеш цял и невредим, богат и освободен от всякакви престъпни бъркотии.

— Да се престорим засега, че ти вярвам. Друго?

Тя се наведе и дръпна ципа на мешката. Вътре лежеше пистолет в калъф.

— Това може да ти потрябва.

— Я!

— Проблем ли има?

— Не. Всъщност по някакъв шантав начин ме уверява. Досега всичко това звучеше твърде хубаво, за да е истина. По кого може да стрелям, как мислиш?

— Пак ще ти кажа, сигурно по никого. Но както казах, Бащата е влиятелен човек. Той има… телохранители. Възможно е — няма вероятност, но е възможно — те да те видят, докато бягаш, и да го възприемат като заплаха. В този случай — сви рамене тя, — по-добре да си го имаш и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва, а да го нямаш.

Той погледна калъфа. Пистолетът беше деветмилиметров полуавтоматичен „Хеклер и Кох“.

— Три пълнителя? Това са много куршуми!

— Може да си некадърен стрелец.

— Случайно съм. Което значи, че не горя от ентусиазъм да вляза в престрелка с професионални бодигардове.

Тя отвори уста, подвоуми се и я затвори.

— Какво?

Тя поклати глава.

— Какво, Карълайн?

— Ако се стигне до… открит конфликт със стражите… ти няма да си сам.

— Нима? И кой ще ми помага, ако смея да попитам?

— Приятели на брат ми. Много са умели, уверявам те. Ако се стигне дотам, те могат да те защитят, и ще го направят. Ще си в безопасност.

— Не се и съмнявам, че са много добри. — „И адски шантави сигурно.“ — Нещо против да огледам пистолета?

Тя бутна мешката към другия край на масата. Той извади пистолета от калъфа и го огледа. Пъхна един пълнител, щракна предпазителя и се прицели в нея.

— Ами ако просто те застрелям и пребарам парите?

Тя му се усмихна лъчезарно.

— Тогава ще се отърва от тоя кошмар сигурно. И брат ми Дейвид ще те убие. И сигурно няма да бърза да те довърши. И вместо тебе ще намерим някой друг да свърши работата.

Не изглеждаше изнервена ни най-малко. Шумът от секс от задната стая секна. Малко по-късно онази грамада Дейвид надникна иззад ъгъла, усмихна се на Стийв и каза нещо на Карълайн на онзи техен език, подобен на птиче чуруликане. И тя му отвърна на същия език.

В отговор Стийв му се усмихна успокоително до уши.

— Само да попитам. — Той свали пистолета. Дейвид го позагледа, после награби още една сладка и пак си отиде. — Друго има ли?

— Не… Не.

— Какво?

— Аз само… Само ми се искаше да имам някаква връзка с тебе, докато си навън. Докато бягаш. Но не мога да се сетя за нищо, което можем да… — Гласът й заглъхна. — Какво?

Стийв я гледаше втренчено. Мислеше си: „Тази жена е… не точно луда… нещо друго?“.

Но на глас каза:

— Не си ли чувала за мобилни телефони?

— А… — възкликна тя и кимна с широко отворени очи, а все по-натренираното око на Стийв забеляза, че го баламосва яко. — Да бе, да. Много пъти.

Част II Анатомия на лъвовете

Глава 7 Гарисън Оукс

I

На другата сутрин, около десет часа̀, Стийв нагази тичешком сред буренака покрай Шосе 78, забави крачка и спря. Пределно ясно си спомняше полицейските си снимки, излъчени по Си Ен Ен, и се престори на крайно заинтересован от нещо в гората, докато приближаващата кола отмина. Беше хладна, сива утрин, тъкмо да потичаш.