Божият гняв

— Гонт е разтревожен. Не може да свика парламента, защото Камарата на общините е настроена враждебно. Но довечера дава голямо пиршество в Гилдхол[2] и аз трябва да присъствам — Кранстън си пое дълбоко дъх. — Регентът се надява да помири враждуващите фракции в гилдиите. Сприятели се с видните търговци на Лондон и техните предводители Томас Фицрой, Филип Съдбъри, Алегзандър Бремър, Хюго Маршъл, Кристофър Гудман и Джеймс Дени. Ще отпразнуват новото си приятелство с изобилие от храна, вино и фалшива доброжелателност.

Той се покашля, за да прочисти гърлото си.

— Добри ми монахо, един от най-способните помощници на Гонт, лорд Адам Клифорд, преговаря с тях от името на господаря си. Всяка гилдия е поставила голямо кюлче злато в ковчеже, което се пази в параклиса на Лондонската община като гаранция за добра воля и подкрепа на регента — Кранстън пресуши чашата си и стана. — И аз, скъпи братко, трябва да бъда там, за да присъствам на този фарс.

Ателстан го погледна тревожно.

— Значи ще има мир, сър Джон?

— Мир! — Кранстън се наведе към него. — Добри ми монахо — прошепна той дрезгаво, — кажи на енориашите си да внимават. Гонт смята да свика войските си и вярвай ми, лондонските улици скоро ще бъдат залети с кръв, гъста и червена като сока, който изтича от пресите за грозде.

Ателстан остави чашата си и се изправи.

— Наистина ли мислиш така, сър Джон?

— Знам го! Както ти казах, в момента Гонт се среща с нашите видни търговци в общината. Младият крал, заедно с учителя си сър Никълъс Хъси, е бил на литургия, отслужена в параклиса на общината тази сутрин. Следобед Гонт се е съветвал с шерифа сър Джерард Маунтджой за мерки срещу заговора на селяните, както и срещу онези в града, които подкрепят каузата им — Кранстън избърса белите си мустаци и брада. — И заради греховете си — въздъхна той, изпускайки облак винени пари — трябва да присъствам на този пир, където Гонт ще забавлява новите си съюзници. — коронерът изпухтя.

— Сякаш си нямам достатъчно проблеми.

— Какви, сър Джон?

— Освен смъртта на Оливър, регентът и съветниците са бесни, че някой краде останките на екзекутираните предатели от Лондонския мост и други места. Все пак, добри ми братко, какъв е смисълът да екзекутираш хора, ако не можеш да покажеш отсечените им окървавени крайници като предупреждение към бъдещите предатели? — Той хвана монаха под ръка и двамата излязоха от кръчмата. — В моя трактат за управлението на този град…

Той премлясна, а Ателстан затвори очи и се помоли за търпение. Големият труд на Кранстън за управлението на Лондон беше почти завършен и той никога не пропускаше възможност да просвети някого за теориите си как в столицата трябва да бъдат налагани закон и ред.

— В трактата си ще посъветвам да се избягва тази практика. Престъпниците трябва да бъдат екзекутирани в затвора и Короната трябва да забрани тези варварски обичаи. В древен Шумер… — Кранстън задърпа противящия се Ателстан през Чийпсайд. — В древен Шумер… — повтори коронерът.

— Сър Джон! Брат Ателстан!

Двамата се обърнаха. Пратеник с потно лице, облечен в ливреята на градския съвет, се беше облегнал на една празна сергия и се опитваше да си поеме дъх.

— Какво има, човече?

— Сър Джон, трябва да дойдеш бързо. И ти, братко. Регентът… Негово величество кралят…

— Какво има? — рязко попита Кранстън.

— Убийство, сър Джон. Сър Джерард Маунтджой, шерифът, е бил убит в Гилдхол.

ГЛАВА 2

Когато Кранстън и Ателстан отидоха в общината, те я намериха странно притихнала. Въоръжени мъже стояха в коридорите, пазеха входовете и изходите към различните дворове. Пратеникът ги поведе през тях, клатейки мълчаливо глава в отговор на въпросите на Кранстън. Заведе ги в градината, една от най-привлекателните части на комплекса от сгради — в нея имаше лехи с билки, фонтан и канал, дървени и каменни пейки, градинска беседка и тучни зелени морави. Група мъже стояха около фонтана и разговаряха помежду си. Когато Кранстън и Ателстан се появиха, те млъкнаха и се обърнаха.

— Сър Джон, чакахме те.

— Ваше височество — отвърна Кранстън, взрян в загорялото, обрамчено с брада лице на регента Джон Гонт, херцог Ланкастър, — дойдохме веднага, щом пратеникът ни намери.

Коронерът бързо се огледа, докато Гонт представяше останалите. Разпозна всички: сър Кристофър Гудман, кметът, червендалест и с изпъкнали очи, после бляскаво пременените водачи на гилдиите: Томас Фицрой от гилдията на търговците на риба, който винаги напомняше на Кранстън на шаран с нацупените си устни и изцъклени очи; Филип Съдбъри от гилдията на железарите — червендалест и червенокос, заклет пияница; Алегзандър Бремър от гилдията на търговците на платове, слаб, неприятен и сребролюбив; Хюго Маршъл от гилдията на търговците на подправки, с глава, плешива като яйце, и подпухналия сър Джеймс Дени от гилдията на галантеристите, облечен като дворцово конте с впити панталони и жакет с подплънки, отворен на врата.