Божията формула

Арестантът, зашеметен, задържа погледа си на Ариана.

— Значи всичко е било само театър…

— Всичко — повтори Каземи. — Нима си въобразявахте, че толкова лесно можете да ни се изплъзнете? — Усмихна се със сарказъм. — Избягахте, защото ние искахме да избягате. Разбрахте ли?

Томаш смаяно гледаше ту единия, ту другия иранец.

— Но… с каква цел? Защо е всичко това?

Полковникът въздъхна.

— Как защо? — попита с презрение той. — Защото бързахме, разбира се. Защото искахме да ни отведете до тайната, без да губим излишно време. — Настани се по-удобно на табуретката. — Бъдете сигурен, че щяхте да пропеете като канарче, ако ви бяхме откарали в Затвор 59.

— Но защо не ме задържахте?

— Защото не сме глупави. Когато ви заловихме в Министерството на науката да крадете ръкопис, свързан с ядрената ни програма, беше ясно за всички, че не сте го направили, защото така ви е хрумнало. Направили сте го за ЦРУ или за някоя друга американска служба. А ако сте обвързан с ЦРУ, никога няма да си признаете това. — Сви рамене. — Тоест, щяхте да признаете, но щеше да отнеме месеци. А ние не разполагаме с месеци.

— И тогава?

— И тогава доктор Пахраван ни предложи решение на въпроса. Оставяме ви да избягате, а после ви следваме по петите. Сега разбрахте ли?

Томаш отново изгледа Ариана.

— Значи всичко е било само инсценировка.

— Холивуд — каза Каземи, — при това първокласен. Държахме ви под наблюдение. Само трябваше да ви проследим и да видим къде ще ни отведете.

— Но какво ви е накарало да мислите, че ще продължа издирването си? Все пак ръкописът беше в Техеран.

Полковникът се разсмя.

— Драги ми професоре, не ме разбрахте добре. Ясно е, че нямаше да се върнете за документа. Вие щяхте да се насочите към изследванията на професор Сиза.

— А! — възкликна Томаш. — Професор Сиза. Какво сте му направили?

Каземи се прокашля.

— Ами… случи се малък инцидент.

— Какво значи малък инцидент?

— Професор Сиза беше наш гост в Техеран.

— Гост ли? Нима имате навика да нахълтвате като бандити в дома на поканените от вас хора и да обръщате кабинетите им с главата надолу?

Офицерът се усмихна.

— Да кажем, че професор Сиза имаше нужда да бъде… хм… убеден, за да реши да ни посети.

— И какво му се случи?

— Ами, може би е по-добре да започнем отначало — каза Каземи. — Миналата година един от нашите учени, който работи в централата в Натанц, се завърна от конференция на физиците в Париж с много интересна информация. Каза ни, че е дочул разговор между физици, в който един от тях споделил, че притежава неизвестен за науката ръкопис, който съдържал формула за небивала експлозия, и почти приключил изследванията, потвърждаващи откритията, изложени в документа. Нашият човек ни даде името на учения, който пазел тайния ръкопис. Някой си професор Аугущо Сиза от Университета в Коимбра.

— Значи така сте разбрани за съществуването на Божията формула?

— Да. След като узнахме за това, планирахме операция, която трябваше да ни осигури въпросния таен документ. Както знаете, същата година ни беше оказан силен международен натиск заради нашата ядрена програма със завоалирани и открити заплахи за сурови санкции. Предвид това, правителството реши да ускори изследванията, за да направи нашата позиция… хм… неуязвима.

— Искате да развиете производството на ядрени оръжия.

— Разбира се. Ако постигнем целта си, никой не би се осмелил да ни нападне, нали? Вижте Северна Корея. — Вдигна вежди, за да подчертае мисълта си. — Затова решихме да предприемем стъпки в тази насока. С помощта на наши ливански приятели отидохме до Коимбра, намерихме професор Сиза, убедихме го да ни покаже къде се намира ръкописът и разбира се, го поканихме да дойде с нас в Техеран. Проведохме добросърдечен разговор, но той склони едва след като носът му пое убедителна доза хлороформ. — Усмихна се, видимо доволен от начина, по който беше представил положението. — Когато пристигнахме в Техеран, веднага се заехме да четем ръкописа на Айнщайн, но някои неща… мм… ни се сториха не съвсем ясни. Наложи се да зададем някои въпроси на професора. Отначало бяхме достатъчно любезни, но той реши да упорства и дума не обели. Заинати се като магаре. Ето защо трябваше да прибегнем до силови мерки.

— Какво сте му направили?

— Изпратихме го в Затвор 59.

— В Затвор 59? С какво обвинение?

Каземи се разсмя.

— Не са необходими обвинения, за да пратим някого в Затвор 59. Спомнете си, че официално Затвор 59 не съществува и че формално погледнато, професор Сиза не е посещавал Иран.

— Ах, да.

— Настанихме го в стая с пет звезди.

— И после?

— Проведохме разпит. Започнахме меко, но той отново отказа да сътрудничи. Правеше се на глупак, за да ни заблуди. И тогава се наложи да вземем по-сериозни мерки.

— Сериозни мерки?

— Да. Но нещата не се развиха добре. Професорът явно е имал сърдечни проблеми, за които не бяхме уведомени навреме.

— Какво се случи?

— Умря.

— Какво?