Братството на камъка

Обучиха се още как да се прикриват, като се придвижват плавно встрани, без да разтварят краката повече от ширината на ханша си. Винаги бавно, постепенно, като променят центъра на тежестта. Никога назад или напред. И съвсем безшумно.

Научиха къде се намират ключовите точки за нападение по тялото — далака, основата на езика, тестисите, клиновидната кост, горната челюст, адамовата ябълка, синусите, септума, сънната артерия, горната част на ръката, очите. Целеха се в тях със заострените моливи, а след това и с юмруци или лакти.

Обучението ставаше все по-интензивно и те имаха чувството, че Ханк ги подготвя за някакъв изпит в края. Нощ след нощ — вече не можеха да се ориентират колко време беше минало. Все по-често обръщаха поглед към едноетажната постройка в средата на хангара, която сякаш ги очакваше в тъмнината.

Най-сетне, след като бяха демонстрирали успешно уменията си в поразяване на противника в пълен мрак, преминавайки по различни повърхности, които наподобяваха морски пясък, дебел килим, хлъзгав под; след като се бяха научили да се движат безшумно и да прескачат неясно очертаващи се предмети със същата лекота, с която правеха подскоците си в часовете по балет в школата, Ханк им каза: „Време е. Можете да видите какво има ей там.“

Те нетърпеливо го бяха последвали до входа. Ханк отвори вратата, но нито Дру, нито някой друг успя да надникне вътре.

Ханк бе посочил към Джейк. „Петнадесет секунди след като вляза и затворя идваш след мен и също затваряш.“

Джейк бе запитал с недоумение:

— И?

— Никога ли не си играл на криеница? Опитай се да ме намериш. Само че си представи, че съм ти враг. Ако не си достатъчно внимателен и успея да чуя или почувствам къде си, и ако това не е само упражнение, ще се издадеш и сам ще ми помогнеш да те убия. Отсега нататък ще играем така — който пръв изненада другия и го докосне, той е победител. Простичко е, нали?

— Да.

Ханк влезе вътре. Джейк го последва след петнадесет секунди и затвори вратата зад себе си. След тридесет секунди вратата се отвори и Джейк пристъпи прага. Дру забеляза разочарованието, изписано на лицето му.

— Какво стана? — запита някой.

— Не ми е разрешено да говоря за това. Иска всички да се наредят и да влизат един по един.

Дру започна да нервничи. Беше застанал в края на редицата и гледаше как останалите влизаха и излизаха. Никой не се бе забавил повече от Джейк.

Дойде ред на Майк, но и той излезе почти веднага. Дру разбра, че се чувства унижен. Вечният му съперник Майк като че ли го предизвикваше да се справи по-добре.

След него трябваше да влезе Дру.

Той отвори вратата, концентрира се, за да подсили рефлексите си и пристъпи вътре, като нервно затвори вратата. Изведнъж почувства, че нещо го души, като че ли въздухът вътре беше по-тежък и го притиска. Непрогледен мрак. Преди му се струваше, че в хангара е тъмно. Сега разбра какво означава да е тъмно като в рог. Абсолютен мрак, който те притиска отвсякъде. От тишината тъпанчетата му писнаха. Двоумеше се какво да предприеме. Пристъпи напред, опитвайки се да намери Ханк, но се блъсна в някаква маса. Краката й изскърцаха върху бетонния под. Ханк моментално го сграбчи за лакътя.

— Считай, че си мъртъв — прошепна толкова отблизо Ханк, че Дру усети дъха му в ухото си.

На излизане от черната стая, стараейки се да не покаже неудовлетворението си, забеляза доволната физиономия на Майк, нескритата му радост, че Дру не се е справил по-добре от него.

Ханк ги събра и ги накара да направят разбор на случилото се. Повториха упражнението и той отново ги победи. Така постепенно ги запозна с принципите на този вид борба.

— Всички вие твърде много бързахте да ме откриете. Не си оставихте време да свикнете с тишината и мрака. Нетърпението ви изигра лош номер. По-спокойно. Това може да са последните мигове от живота ви. Защо да не си ги удължите? Изживейте ги пълноценно!

Ханк ги учеше как да оглеждат стаята, вместо сляпо да се придвижват напред, как да използват придобитите в хангара умения да нападат и да избягват препятствия.

— Има разлика — каза някой.

— Каква?

— Разполагахме с повече място, а и тъмнината не беше така непроницаема. Освен това вие първи влизате вътре и печелите предимство като се скривате някъде.

— Ама че глупости. Ако преследвате истински враг, така ли ще му се жалвате? В тази игра сами трябва да си осигурите преимущество, за да сте по-добри от противника си. Най-важното в случая, освен умението да атакувате, е да се движите така безшумно, че да не издавате нито звук.

Опитваха отново и отново срещу Ханк, като всеки път се задържаха все по-дълго и по-дълго вътре преди той да ги докосне. Отначало само пет секунди повече, после десет. Макар и кратко като продължителност, все пак това беше голямо постижение в сравнение с началото. Първият път, когато изкара повече от минута вътре, на Дру му се стори, че е бил много по-дълго. Излезе замаян и страшно изтощен.