Братството на камъка

Мишката притича бързо, докато Дру носеше храната към масата. Хляб и вода, отново ден за пости. Стомахът му закъркори. Той видя, че Стюарт се мъчи да се изкатери по расото му и с въздишка на престорена досада отчупи парченце хляб и го подаде. После седна на пейката, наведе глава и сключи ръце за молитва.

Знаеш ли, Стюарт, помисли си Дру, след като свърши молитвата, ти започваш да ставаш лаком. Трябваше да те накарам да чакаш, докато свърша молитвата. Малко религия няма да ти навреди. Какво мислиш за това, а?

Той погледна към мишката на пода. И замръзна. Тя лежеше неподвижно на една страна, без да мърда.

Дру я загледа изненадан. Сърцето му се сви. Стреснат, той едва си пое дъх, затвори за миг очи, а после се наведе, за да я докосне. Мишката не помръдна.

Дру лекичко я побутна. Почувства меката козинка под пръстите си, но реакция не последва. Гърлото му пресъхна. Преглътна мъчително и взе Стюарт в ръка. Мишката лежеше на дланта му. Почти не тежеше, но това, което Дру усещаше в ръката си бе тежестта на мъртво тяло.

Стомахът му се сви. Объркан, той тръсна глава. Само преди минута Малкия Стюарт подскачаше около него, за да получи своя дял от храната. А сега… Не знаеше много за мишките, но смътно си спомняше, беше чел някъде, че не живеят дълго. Година или две.

Но това се отнасяше за тези, които живеят на полето, изложени на всякакви опасности, на болести и студ. А тук, в килията? Той се опита да убеди сам себе си, че макар и на топло и с осигурена храна, Малкия Стюарт все някога трябваше да умре. Нямаше как да научи колко стар е бил, когато се появи за първи път миналата есен.

Не трябва да съм изненадан, помисли си Дру. Като го хранех така редовно, сигурно съм удължил живота му… Ако не беше умрял днес, то…

Утре.

Той прехапа устни, като остави малкото телце отново на пода. Почувства се виновен, защото му стана мъчно. Картузианците бяха длъжни да изоставят всички чувства, които ги свързват със света. Само Бог бе от значение. Само Той съществуваше. Мишката бе едно изкушение, на което трябваше да се съпротивлява. Сега Бог го наказа, като му даде урок. Той не трябва да се привързва към смъртни създания.

Смърт.

Дру потръпна. Не, в нищо не съм съгрешил. Мишлето бе една малка радост за мен. Щастлив съм, че го обичах и се грижех за него.

Очите му се замъглиха, като погледна към вече бездиханния си малък приятел. Обзеха го ужасни мисли. Какво да направи с телцето? Сигурно не можеше да го даде на брата-домакин, нито да го изхвърли на боклука. Мишлето заслужаваше повече. Едно достойно погребение.

Но къде? С насълзени очи той погледна към прозореца. Залезът беше угаснал и в градината беше притъмняло.

Един кедров храст растеше в ъгъла до стената на малкото дворче. Да, помисли си Дру. Ще погребе Стюарт под него. Кедърът оставаше зелен през цялата година. Дори през зимата неговата зеленина щеше да му напомня за малкия му приятел. Гърлото му бе сухо. Болеше го, когато преглъщаше. Той посегна към чашата с вода, вдигна я до устните си и хвърли поглед към парчето хляб.

И изведнъж спря. По гръбнака му полазиха тръпки.

Загледа втренчено парчето хляб на пода. Залъкът, който бе отчупил на Стюарт. Бавно и много внимателно, без да разлее капка вода, Дру остави чашата обратно на масата. Инстинктивно избърса ръцете си в расото.

Не. Не може да бъде!

Но ако не си въобразява?

Подозрението го изпълни със срам. Нима след тези шест години отшелничество, у него все още бяха живи навиците от предишния му живот? Нима обучението му е било толкова ефективно? Нима инстинктите му се съпротивляваха на промяната?

Нека да предположим. Ей така, само за опит. Какъв вид би могла да бъде? Дали убива при външен контакт?

Целият изтръпнал, той погледна ръцете си. Беше докосвал мишката. И хляба. Само преди минута. Но мишката умря мигновено. Само за краткото време, когато беше затворил очи, за да си каже молитвата. Ако е отрова и убива при допир, досега трябваше да съм мъртъв, дори с моите килограми.

Той въздъхна.

Добре тогава, необходимо е разследване.

Явно е, че е силна отрова. Убива почти моментално.

Да предположим, че е отрова. Само да предположим. В края на краищата, напълно възможно е Малкия Стюарт да е умрял от естествена смърт.

Но какво би направил преди шест години?