Братството на камъка

Два ъгъла по-надолу Дру попипа портфейла си и веднага разбра, че не е неговия. Направо изруга.

Както предния път, Томи стоеше облегнат на стената на една къща на края на третия ъгъл и показваше портфейла на Дру.

Следващият следобед след училище Дру опита отново. Резултатите бяха същите.

И следващият следобед. И по-следващият.

Но всеки път Томи Втори даваше по още един, допълнителен съвет на Дру.

— За да избегнеш атаката, трябва да я предизвикаш. Трябва да станеш невидим.

— Лесно ти е на теб. Ти си азиатец. Просто се сливаш с тях.

— Не е вярно. За вас, американците, всички азиатци изглеждат еднакви. Но за китайците или непалците вие пък сте еднакви. Напротив, аз привличам вниманието им.

Дру беше объркан.

— Така ли? Ти не си невидим за тях?

— Движа се с ритъма на улицата. Не гледам в ничии очи. Не се задържам по-дълго време на едно място. Сливам се с тях.

— Така ли? — запита Дру и се опита да се свие, като прие такава гротескна поза, че Томи се разсмя.

— Не. Господи боже, не. Какви странни идеи имаш! Имам предвид, че отхвърлям всички странични мисли. Все едно — той потърси думите — че ме няма.

Дру поклати глава.

— Ще се научиш, има време. Но още нещо. Ти никога, ама никога не бива да се разсейваш. Не трябва да позволяваш на нищо да отклонява вниманието ти. Не само сега, докато се упражняваме. Изобщо. Навсякъде.

Това момче твърди че е на четиринадесет, помисли си Дру. Но това едва ли е така. Само защото е нисък, си мисли, че може да лъже. Сигурно е на двадесет. Да се сливам с тълпата. Да ставам невидим. Никой и нищо да не ме разсейват. Дру опита отново.

И отново. Докато веднъж, един следобед, когато стигна до Томи, подпрян на една стена, той посегна към джоба си, очаквайки поредния провал и откри собствения си портфейл.

— Ти ме остави да спечеля.

Томи поклати глава.

— Никога не оставям някой да спечели. Ти просто направи това, на което те учих. Не реагира на просяка, който искаше пари. Дори не погледна към папагалите, които се продаваха на онази сергия. Отгоре на всичко не прояви никакъв интерес към зеленчуците, които прекатури, просто ги прескочи и дори не погледна чушките под краката си. Беше невъзможно да се приближа незабелязано до теб.

Сърцето на Дру биеше гордо.

— Значи аз…

— Направи го веднъж. Но веднъж не е завинаги. Искаш ли да опитаме пак?

Следващият път Дру отново намери собствения си портфейл. Но Томи изобщо не го поздрави. Младият, но мъдър непалец изглежда смяташе това за нещо съвсем естествено.

— Сега минаваме към по-трудното.

— Какво? — Настроението на Дру мигновено спадна.

— Ти вече доказа, че не мога да задигна портфейла ти. Можещ ли обаче да вземеш моя?

— Ами да опитаме.

Дру се вмъкна в тълпата, огледа се в търсене на шанса си, промъкна се. Томи хвана ръката му.

— Знаех всяка секунда къде си. Ти не беше невидим. Опитай пак.

И „Нека тълпата да те погълне“.

И „Отхвърли всичко, което може да те разсейва“.

И „Нищо не трябва да отвлича вниманието ти.“

„Трябва да го направиш, за да оцелееш.“

Три дни по-късно Дру стоеше облегнат на стената на „Бар и грил“-а. Томи видя позата му и очите му заблестяха с разбиране. Той бръкна за портфейла си, но извади другия.

— Когато един портокал ме удари по рамото ли? — запита Томи Втори.

— Платих на едно хлапе да те замери.

— Много глупаво от моя страна, обърнах се натам. Защото бях сигурен, че не си ти.

— А аз бях зад тебе.

— Чудесно! — разсмя се Томи. — Ама че гот, голям майтап!

— Само че не забрави ли нещо?

Томи Втори погледна учудено. Изведнъж разбра и сви рамене.

— О да, разбира се.

И без каквато и да е неприязън извади един долар и го даде на Дру.

Защото този път Дру се бе хванал на бас.

И така, вървейки по Дванадесета улица, Дру си мислеше за Томи. Не беше го виждал след като обучението приключи, но Томи и неговите уроци останаха завинаги в паметта му.

„Смеси се с тълпата на улицата. Освободи съзнанието си. Стани невидим. Концентрирай се.“ Дру се подчиняваше на тихия, възпитан, с британски акцент глас и знаеше, че всичко ще бъде наред. Той премина първата пресечка, прекоси улицата и продължи.

Но Дру нямаше намерение да стига по-далеч от средата на втората пресечка. Тактиката му изискваше търпение, изключително внимание, използване на няколко подхода от различни посоки и постепенно стесняване на периметъра. След като стигна средата, доволен, че не привлече ничие внимание, той прекоси улицата и се върна назад, по пътя, по който беше дошъл. На първата пресечка тръгна на юг, зави по Десета улица, която бе успоредна на сградата с кафявите плочки, след това продължи на север, за да излезе отново на Дванадесета. Сега отново бе на три преки от целта, но този път от обратната страна. Сля се с ритъма на улицата, изследвайки всяка подробност пред себе си, и започна да разузнава. Когато достигна средата на втората пресечка, Дру отново прекоси улицата и се върна.