Братството на камъка

И тя тръгна, дърпайки въжето през скобата. Той си представи грациозната лекота, с която слизаше. Арлийн винаги бе обичала свободното падане. Тя бе поела опасната част от слизането — да намери твърдо място в тази крехка скала. Но всичко, което трябваше да направи, бе да се задържи на издатината, докато отвърже въжето от примката.

Арлийн освободи краищата му и дръпна единия, като изтегли другия през скобата на върха на скалата. Смени въжетата и продължи да слиза.

Загрижен за нея, той се наведе, докосна въжето и усети, че то започна да се движи. Добре. Отпусна се за малко. Забила е скоба. Скоро, още по-надолу, щеше да забие и третата. Когато стигне дъното, за да не я засегне някой камък, който може да се откърти при неговото слизане, и той щеше да тръгне надолу.

Пет минути. Толкова време му трябваше. Дру се запита какво ли правят преследвачите. Би трябвало вече да са станали подозрителни. Бяха професионалисти. Значи имат ултрачервен детектор за наблюдение и са я видели. Те ще тръгнат да я търсят. Ако не успея да сляза бързо долу…

Той спря да брои, опипа въжето си, обърна се с гръб и се спусна в тъмнината.

Дру стъпи върху една голямата издатина на скалата. Залитна настрани, опитвайки се да запази равновесие и тогава чу как нещо пропуква под краката му. Замръзна на място в тъмнината.

Най-сетне достигна дъното. Стената на съседната скала зад Рога беше съвсем близо и сянката й правеше тъмнината още по-дълбока. Нищо не се виждаше. Почувства се дезориентиран, несигурен. Къде ли беше Арлийн?

Тихо изщракване с пръсти му подсказа къде е тя. Отляво. Близо до другата скала. Стремейки се да вдига колкото се може по-малко шум, той тръгна натам.

Помисли си, че и друг би могъл да изщрака с пръсти. Възможно беше преследвачите им да са заобиколили Рога, предполагайки че Арлийн ще слезе точно от тази страна и да я изчакват тук.

По-точно мен, а не нея, помисли си той. Опита се да види нещо в тъмнината. Отново чу изщракване с пръсти. Извади маузера си, мускулите му се напрегнаха.

В този миг един вик разкъса тишината. Невероятно, но идваше отгоре. Дру почувства полъх на въздух — пак някъде отгоре — и се хвърли назад, когато нещо голямо профуча покрай него и падна върху камъните. Чу се звук като от пъпеш, ударен върху асфалта. Някаква топла течност опръска лицето му.

Учудването му премина в ужас. Но после бе заменен от деловитост. Той добре знаеше какво всъщност бе това, което падна от скалата, но трябваше да разбере дали е Арлийн.

Неочаквано усети Арлийн до себе си. Разпозна формите й, мириса й. Тогава кой…?

Той отново пристъпи напред, като държеше в едната си ръка маузера, а другата бе протегнал напред. Пръстите му напипаха кървава коса, разкъсана плът, топла и мокра. Прокара ръката си по тялото. Беше мъж. Дрехите бяха кални, скъсани, нямаше копчета, вместо колан носеше връв. Да, маскировъчните дрехи на пияницата. Или на някой, който се представя за пияница. Единия от мъжете, които следяха Арлийн.

Но как е станало това?

Когато Арлийн клекна до него, той се опита да намери някакво обяснение. Вероятно преследвачите са станали нетърпеливи. Подозирайки, че тя ще се опита да слезе от Рога през нощта, те са се разделили. Пияницата е трябвало да намери път нагоре. А неговият партньор — добре облеченият мъж със слушалките, сигурно чака от другата страна, в случай че Арлийн реши да използва по-лесния път назад.

Така, значи ето какво е станало. Пияницата, скрит на върха на отвесната скала в тъмнината, сигурно е чул скърцането на обувките му по камъните, когато той стигна дъното. Ако се е навел близо до ръба, вероятно е загубил равновесие и е паднал. Нещо много лесно през нощта.

Но това обяснение го разтревожи. Един професионалист не би могъл да направи подобна грешка. Зад него Арлийн отмести ръцете си от трупа и бавно стана. Той знаеше, че тя също се опитва да възстанови ситуацията, да си я обясни по някакъв начин. Нямаше нужда, а и не биха посмели да рискуват да обсъждат какво е станало. Другият от преследвачите беше някъде наоколо. Може би върху скалата. Може би и двамата се бяха покатерили, считайки че скалата зад Рога е най-вероятното място, където Арлийн ще опита да се скрие.

Прекалено много възможни варианти. Прекалено много несигурност.

Но той знаеше едно със сигурност. Викът на падащия пияница бе предупредил другия. Ако добре облеченият бе в гората в основата на скалата, той можеше да реши да дойде насам и да провери какво става.

От друга страна, един професионалист не би тръгнал по посока на вика — дори ако викът е на партньора му. Защото сигурно ще влезе в някой капан.

Арлийн докосна рамото му, сигурно изпитваше същата нужда от близост, както и той. Те прекосиха тясното място и спряха в основата на скалата зад Рога. Някъде зад тях трупът издаде последна въздишка, налягането изхвърли кръв и газове от тялото.