Братството на камъка

— Знам — той погледна тъмния път. — Никога не съм мислил, че ще се притеснявам, ако не съм следен.

— Ами да опитаме още веднъж. След следващия остър завой, отбий отново от пътя и изчакай.

Нямаше никаква кола. Объркан, той побърза да я настигне.

— В такъв случай ме следвай по-отблизо. Ще използвам черни пътища.

— За къде?

— Ти го каза. Трябва да намерим място, което да е достатъчно сигурно и където да отговориш на въпросите ми. И да ми кажеш какво общо има всичко това с Джейк.

Силно разтревожени, те погледнаха зад себе си. Какво се беше случило в гората, дявол го взел!

— Трябва да намерим Джейк — каза настойчиво Арлийн.

Насочиха се към южната част на Пенсилвания. Спряха в един мотел. До всяко бунгало имаше място за паркиране. Пред сънливия администратор те се регистрираха като господин и госпожа Робърт Дейвис и поискаха най-далечното бунгало. „Така че сутрешното движение да не ни пречи!“ Откриха че в три сутринта всички околни заведения са затворени. Трябваше да се задоволят с остатъка от храната, която носеше Арлийн, и малко сирене и бисквити от автомата във фоайето на мотела.

Паркираха колата на Арлийн пред бунгалото, но вляво от мотоциклета, така че да не се вижда от улицата. Затвориха вратата зад себе си, пуснаха завесите и чак тогава запалиха лампите.

Изведнъж Арлийн се строполи на леглото с разперени встрани ръце. На фона на белите чаршафи тя изглеждаше така, сякаш правеше фигури в снега. Арлийн затвори очи и се разсмя.

— Точно както преди, а! Напомня ми времето, когато бяхме в Мексико сити! Ти и аз, и…

Тя отвори очи.

— И Джейк — довърши Дру.

Тя се намръщи.

— Време е.

Той не отговори.

— Ти обеща.

— Да, точно така…

— Ти каза, че си бил в манастир. Ти каза, че преди шест години Джейк те бил убил. Какво значи всичко това? — Гласът й стана суров. — Кажи ми.

Дру знаеше, че ще дойде този миг. Докато караше насам непрекъснато си задаваше ужасния въпрос: Какво се беше случило в онази проклета гора? Защо не ни последваха? Беше мислил за разговора с Арлийн, но все още не беше готов.

— Страхувам се, че ще ни отнеме време.

— Ами тогава побързай, не го губи. Започвай — тя стоеше права. Беше свалила якето си и сега разкопчаваше дебелата си вълнена риза.

Този интимен жест го изненада, макар че тя явно не мислеше за това. Държеше се сякаш все още бяха любовници. Дру отново почувства прилив на любов към нея. Една горчива носталгия към предишния им начин на живот.

— Докато разказваш… — тя отвори вратата на банята, — ще си пусна един душ — Тя се обърна към него с разкопчана риза. — Хайде, Дру, разказвай.

Дру седеше объркан. Подсъзнанието му не позволяваше всички погребани копнежи и желания да изплуват. Той гледаше втренчено в пода.

Когато отново вдигна очи, Арлийн бе изчезнала. Откъм банята се чу как тя дръпна завесата и пусна водата. Едва тогава Дру влезе. Виждаше движенията на голото й тяло иззад жълтата полупрозрачна завеса. Дрехите й, изцапани от катеренето, бяха сложени под мивката. Банята се пълнеше с пара.

— Дру?

— Тук съм. Опитвам се да реша откъде да започна — той прехапа устни, затвори капака на тоалетната чиния и седна.

— Но ти каза, че преди шест години…

— Не. Всичко започна много преди това. Ако не знаеш какво е станало преди, няма да разбереш това, което се случи след това — той гледаше парата, която изпълваше малката баня. Въпреки близостта им, никога преди не бе й говорил за това. Спомените бяха толкова потискащи.

— Япония — каза тихо той.

— Какво? Не те чух. Този душ.

— Япония — повтори по-високо Дру.

Парата ставаше все по-гъста. За миг той си помисли, че потъва в нея.

ЧАСТ ПЕТА Посещението

Греховете на миналото

Япония, 1960.

На 10 юни, преди планираното посещение на американския президент Дуайт Айзенхауер, една ревяща тълпа от 10 хиляди антиамерикански настроени японски демонстранти щурмува летището на Токио, за да протестира срещу новия японо-американски договор за защита, който означаваше продължаване на присъствието на американските военни бази, и още по-лошо — като се вземат предвид атомните бомби, които САЩ пуснаха върху Хирошима и Нагасаки — разполагане на ядрено оръжие на японска земя. Тълпата обкръжи лимузината, с която американците предвиждаха да стигнат до посолството, като предупреждение за още по-големи безредици, ако американският президент пристигне в Япония. Протестиращите се държаха така предизвикателно, че един хеликоптер на американските военноморски сили бе принуден да кацне сред тях и да отведе официалните лица на безопасно място.

Шест дни по-късно японското правителство поиска отлагане на посещението на Айзенхауер. Масовите демонстрации продължиха.

Токио, една седмица по-късно.