Братството на розата

Не беше сложно. Изведнъж Сол се бе спрял на единствената логична тактика. Като гледаше напред, той си представяше различни варианти и гадаеше кога ще има най-добра възможност да осъществи плана си. В първия подходящ момент той започна да действа. На открито, на верандата, в присъствието на Дон и на многобройна охрана, Елиът почти извън дома, кой би предположил, че той ще създаде неприятност толкова скоро? Разбира се, не Дон и охраната. Тяхната увереност бе неговото предимство.

В момента, в който пазачите се съвзеха и се втурнаха към залостената врата, Сол вече тичаше през фоайето. Нямаше гости в полезрението, но неколцина служители от персонала замръзнаха с отворени от изненада уста. От лявата страна Сол забеляза с крайчеца на окото си как администраторът се втурва към телефона. Зад себе си той чуваше приглушеното чукане на охраната, която се опитваше да проникне през вратата. Изтича към трапезарията край стълбището, като усети раздвижване от дясната си страна. Един от охраната, чувайки виковете, бе излязъл от ресторанта. Виждайки Сол, той разбра ситуацията и извади пистолет.

Рев от изстрели се разнесе от стените на фоайето. Куршуми прелитаха към колоната на стълбището, разпръсквайки отломки. Но Сол вече бе достигнал до коридора, където бе защитен. Като се впусна стремглаво, той се завъртя към вратата в края на нишата, зад стълбището. Дръпна бравата точно когато един пазач от другата страна посегна към дръжката. Мъжът трябва да е чул изстрелите и е побързал да провери какво става. Но той не беше готов за удара, който Сол му нанесе с основата на дланта си, като го блъсна направо в гръдния кош. Когато мъжът изстена и се строполи, Сол измъкна едно Узи от ръката му и се завъртя, за да обстрелва коридора зад него. Пазачът, който беше там, притича фронтално, за да се прикрие.

Сол не изчака. Нямаше време. Той прескочи поваления мъж. След това слезе надолу по къс участък от стълби. Издърпа един висок до тавана метален шкаф, пълен с хавлии, сапуни и тоалетни хартии, поставени на полици. Той се сгромолясаха зад него, всичко се разхвърча и барикадира тесния коридор.

Объркана прислужница се появи на отворената врата отляво. Тя бързо разбра какво става и се върна изплашена назад. Сол отново се завъртя с Узито и започна да стреля предупредително по един от преследващата го охрана. Спусна се назад.

Когато пристигна в почивния дом, той автоматично се подчини на едно от правилата на Елиът и разузна ловната територия, запозна се с разположението. Сега, като излезе навън, се озова пред бетонно стълбище. Той прескачаше по три стъпала наведнъж и устремно се втурна напред.

Сиви и мрачни облаци бяха надвиснали ниско. Голи местности се ширнаха пред него. Обвитата в мъгла мотописта бе от дясната му страна, а хеликоптерът отляво.

Когато ситен дъжд овлажни бузите му, хладен за разлика от горещата му пот, той знаеше точно къде да отиде и какво да направи.

Останал без въздух, олюлявайки се безумно по пътя към вилата, Дон крещеше на хората от охраната пред себе си.

— Проклета работа! — изпухтя той. — Разпръснете се! Догонете го!

Той спря. Дишаше тежко и бършеше потта от лицето си.

— Към хеликоптера! Мотопистата!

Хората му се подчиниха.

Дон още веднъж се втурна, като с мъка поемаше въздух, напрягайки силите си. Заобиколи от задната страна с вдигнат пистолет.

— Къде е? — викаше той.

— Излезе от тази врата! — тихо каза бодигардът, навеждайки се под бетонното стълбище.

— Наведи се преди да те е застрелял!

— Не е въоръжен!

— Грабна едно Узи от Рей.

— Гризман ли стреля преди малко?

Нещо изсвистя покрай Дон и той потръпна.

— Мислех, че е… Господи!

Той се спусна към ливадата и още повече затрепери от влажната трева и дъждецът, който мокреше карираните му панталони и вишнево яке.

— Къде, по дяволите, е той?

По старомоден начин един от охраната насочваше пистолета си към различни части на ливадата.

Дон се бореше с парализиращия го страх и се обърна към бодигарда, който се спускаше по циментовите стълби.

— Предавателят ти! Дай ми го!

Без да отмества погледа си от околността, бодигардът измъкна радиото от колана си и му го подаде.

Дон натисна бутона за предаване на съобщения. С грачещ глас той каза:

— Тук е управителят. Мотописта. Проверка.

Той пусна бутона. Радиото изпука.

— Няма следа от него — докладва някакъв глас. — Продължаваме да търсим.

— Пистата на хеликоптера — избърбори Дон в радиото.

— Отрицателен — каза друг глас. — Установяваме периметър около птицата. С толкова оръжие, насочено към него, той ще е луд да се опита да направи каквото и да било.

Дон се сепна, когато зад него се отвори врата. Друг бодигард се измъкваше.

— Оставих Рей — каза той. — Има лекар при него.

На Дон му трябваше една минута преди да разбере казаното. Отново тръпки полазиха гръбнака му.

— Искаш да кажеш, че той е жив?

— Гризман го е ударил в гърдите. Счупил е няколко ребра. Лекарят каза, че Рей ще оживее.

— Не разбирам. Гризман е твърде добър, за да направи такава грешка. Не мога да повярвам, че не е улучил.

— Може да не било грешка.

— Смяташ, че умишлено не го е убил?