Братството на розата

Надолу по улицата Крис се спря между бамбуковите сергии, където търговци на дребно се надвикваха един друг и размахваха странни хвърчила, копринени шалчета и статуетки от тиково дърво. Той подмина един напорист продавач, който му предлагаше парче печена маймуна. Загледа се в какафонията от забързани велосипеди и мотопеди към една тясна и висока двуетажна църква, оплетена в лози, между Ориенталския хотел и мисията. Оттам видя жилището на пастора, което представляваше двуетажна паянтова постройка, залепена за гърба на църквата. Под нея беше гробището и зеленчуковата градина, която се спускаше надолу към калната, гъмжаща от крокодили река. В далечината оризовите плантации се сливаха с джунглата. Крис обаче най-много се интересуваше от високия шест метра прозорец от цветно стъкло, който се намираше под покрива на църквата. Той знаеше, че преди години едно парче от него се беше счупило по време на буря. Тъй като тази енория в Сауанг Каниуат, стария град на Банкок, беше бедна, счупеното стъкло, наподобяващо полумесец, бе заменено с парче поцинкована стомана. Блестящият под покрива полумесец остана като символ: Църквата на Муун1.

Крис също знаеше, че по искане на КГБ църквата е превърната през 1959 година в едно от светите убежища на Абелар. Използваха я служители на всички разузнавания, независимо от тяхната политика. Той изчака да намалее движението и пресече улицата. Реши, че агенти на различни разузнавателни служби наблюдават от съседните сгради. Те не го интересуваха. В църквата и около нея той имаше гарантиран имунитет.

Отвори входната дървена врата и тръгна по мократа чакълена пътека към църквата. Шумът от улицата се чуваше приглушено. Свали ризата си от потното тяло. Беше 95 градуса по Фаренхайт2, задушаваща влага. Въпреки че дъждовете не бяха типични за този месец, черни купести облаци се зададоха откъм джунглата.

Той се изкачи по небоядисаните скърцащи стълби и почука на вратата. Отвори му прислужник ориенталец. Крис го запита на тайландски дали може да види свещеника. Измина една минута. Старият свещеник се появи и започна да го оглежда.

Крис каза нещо, което фонетично звучеше така: „Йе ба“

На тайландски това е ругатня за голяма или мръсна маймуна. Също означаваше и партизанин. Беше достатъчно да каже това, за да намери убежище тук.

Свещеникът се отдръпна назад и кимна.

Крис влезе мигайки, докато очите му свикнат със сенките в преддверието. Миришеше на пипер.

— Вие говорите?

— Английски — отговори Крис.

— Познати ли са ви правилата тук?

— Да, бил съм тук и преди.

— Не си спомням.

— През 1965.

— Все още не мога…

— Изглеждах по друг начин тогава. Лицето ми беше премазано.

— Спукан апендикс? Фрактура на гръбнака? — колебливо попита свещеникът.

Крис кимна.

— Вече си спомням — каза старецът. — Вашата служба заслужава комплименти. Хирурзите ви са способни.

Крис изчака.

— Но вероятно не сте тук, за да си припомняте старите времена. Моята стая е по-удобна за разговори — довърши свещеникът, обърна се наляво и влезе в стаята.

Крис го последва. Беше чел досието му и знаеше, че отец Габриел Джанин е на седемдесет и две години. Белите му наболи бакенбарди си отиваха с щръкналата му ниско остригана коса. Изпит, прегърбен, с много бръчки, той носеше кални платнени обувки и избелели панталони под безформеното, придобило цвят на плесен бяло расо. Възрастта и немарливият му външен вид заблуждаваха. От 1929 до 1934 година е бил член на Френския чуждестранен легион. Отегчен от препятствията, които срещал и преживял, той се присъединил към Цистерианския орден в Сито през 1935. Четири години по-късно напуснал ордена, а по време на войната бил обучаван за мисионерски пастор. След това бил прехвърлен в Сайгон. През 1954 година отново бил преместен, този път в Банкок. През 1959 бил принуден от КГБ да се грижи за това международно сигурно убежище, заради предпочитанията си към млади тайландки. Крис беше убеден, че за да защити гостите си, свещеникът би убил.

Стаичката му беше тясна, разхвърляна и вмирисана. Свещеникът затвори вратата.

— Искате ли нещо освежително? Чай или нещо друго?

Крис отказа.

Свещеникът вдигна рамене. Седна, а бюрото му остана като преграда между тях. Птичка пееше в зеленчуковата градина.

— С какво мога да ви помогна?

— Отче — гласът на Крис притихна, сякаш започваше изповед, — искам да ми кажете името на зъболекар, който би извадил няколко зъба без да се разприказва след това.

Отец Джанин изглеждаше притеснен.

— Има ли нещо?

— Вашата добра организация не би трябвало да има нужда от такава информация — отговори отецът. — Имате си зъболекари.

— Трябва ми името на вашия.

Свещеникът се наведе напред и се намръщи.

— Защо ви интересува това? Защо сте тук? Извинете ме, че съм толкова директен. Да не би този зъболекар да е навредил на някой или провалил прикритието на някой? Да не би да правите услуга на някого?

— Никакви услуги — увери го Крис. — Моите шефове се тревожат от изтичане на информация от нашата мрежа. Понякога трябва да излизаме извън нашите източници.

Отец Джанин се замисли. Той кимна и продължи да се мръщи.