Братството на розата

— Не мога да чакам толкова дълго. Руснакът си отива утре.

— Искам да получа важна информация от свещеника.

— Тогава побързай. При това което правя, приятелството ни няма да бъде пропуснато. След всички тези години съвпадението от нашата среща ще изглежда подозрително. Съдба, приятелю. Не ти спасих живота толкова отдавна, за да го загубиш заради мен сега. Махни се оттук. Моля те.

Заваля по-силно.

Нещо събуди Крис. Той лежеше в тъмната стая, присвил очи срещу светещия циферблат на часовника си. Три и половина. Озадачен, той остана неподвижен и се концентрира. Бурята беше отминала. По стряхата се процеждаха случайни капки вода. Лунна светлина проникваше през отворения прозорец. Той усещаше тежката миризма на реката и наторената почва в градината отдолу. Заслуша се в песните на пробуждащите се птички.

За момент си помисли, че се е събудил само по навик. През шестте години в манастира беше свикнал да използва часовете преди зазоряване за медитация. Както и да е, беше нормално скоро да се събуди.

Но тогава се загледа в светлината, която се процеждаше в процепа под вратата. Премина сянка. Който и да беше, той знаеше как да ходи като животно, пренасяйки тежестта на тялото си върху външната част на стъпалата. Представи си котка, тихо дебнеща жертвата си.

„Може би прислужник, охраняващ коридора. Или Чан. Или пък някой, който следи Чан. Или пък него, заради приятелството му с Чан“ — помисли си Крис.

Той сграбчи Маузера до себе си, отметна чаршафите и скочи в тъмното зад прикритието на стола. Беше гол. Тестисите му се свиха. Притаи дъх и зачака предпазливо, целейки се във вратата.

Отвън се чу шум, наподобяващ удар с юмрук във възглавница. Дори и заглушен, личеше, че е доста силен.

Някой изстена, нещо се строполи на пода.

Крис излезе иззад прикритието си и запълзя към стената до вратата. Долепи ухо до стената и чу как хлопва резе при отварянето на една врата в коридора.

Разтревожен глас каза на руски:

— Какво си направил?

— Той идваше в твоята стая. Виждаш ли жицата? Искаше да те удуши. Нямах друг избор. Трябваше да го убия — Крис чу отговора на стария свещеник, също на руски.

Крис отвори вратата. Ако останеше в стаята си, отецът можеше да се чуди, защо шума не го е събудил. Без това подозрителен, свещеникът можеше да реши, че и Крис е замесен по някакъв начин в това.

Крис сви очи срещу светлината в коридора.

Свещеникът се обърна към звука е насочен пистолет, руски Токарев със заглушител.

Крис замръзна. Вдигна ръце с Маузера високо над главата си.

— Гласовете ви ме събудиха — вдигна рамене той. — Виждам, че това не е моя работа.

Крис изчака свещеникът да го пусне, пристъпи назад към стаята си и затвори вратата.

Вторачи се в тъмното. Пред другата врата беше видял мъж. Около шестдесет и пет годишен. Блед и съсухрен. Тъмни кръгове под очите. Чорлава коса. Нервни тикове. Носеше копринена пижама, цялата в петна от пот. Йосиф Маленов. Не го беше срещал, но беше виждал негови снимки и знаеше, че Маленов е пристрастен към наркотиците.

На пода, между отеца и Маленов, Крис видя тялото на Чан. Черепът му беше пръснат от 7.62 милиметров куршум на руски пистолет. Подът беше почернял от кръв и урина. Нямаше място по тялото му, от което би могло да се разбере дали Чан е жив.

Крис кипна. Някакви други сенки спряха светлината, идваща изпод вратата му. Разпозна шум от разгъване на одеяло. Чу мъже, повече от двама. Тихи, но не толкова, колкото би могъл да бъде Чан. Те вдигнаха тялото, завиха го и то отнесоха. Крис почувства парливата миризма на сандалово дърво, а после и миризмата на борова смола. Някой сигурно беше запалил тамян и поръсил със стърготини пода, за да попият петната.

Крис пристъпи внимателно към прозореца, без да се показва от него. Птиците излетяха от дървото, подплашени от неканените гости. Силуетите на двама прислужници ориенталци се откроиха на лунната светлина. Те излязоха от дома на свещеника, натоварени с нещо тежко, завито в одеяло. Водеше ги трети прислужник, който осветяваше пътеката между кръстовете в гробището и растенията в градината.

Те се спуснаха надолу към реката — или за да нахранят крокодилите с Чан, или за да го прекарат с лодка до джунглата.

„Приятел“ — помисли си Крис. Сърцето му се сви.

Стисна здраво Маузера.

Отец Джанин се прекръсти. Коленичил пред олтара в църквата, той казваше всекидневната си молитва. Отецът се загледа в обредните свещи, които запали, обгърнат от аромата на пчелен восък и тамян. Те блещукаха в тъмнината.

5.00 сутринта. Църквата тънеше в тишина.

Свято убежище.