Братството на розата

Коридорът беше тих. Почука на вратата на руснака.

Зад нея се чу напрегнат глас:

— Какво?

— Трябва да се махате оттук — отговори Крис на руски. — Китаецът има подкрепление.

Чу бързото превъртане на ключалката. Вратата се отвори. Видя Маленов, потен, с пистолет в ръка, толкова дрогиран, че очите му се бяха изцъклили.

Той не успя да види плътта между палеца на Крис и първия му пръст насочени към него. Те обхванаха ларинкса му и притиснаха гласните струни.

Руснакът изхриптя и падна назад.

Крис влезе и затвори вратата. Маленов лежеше на пода, неспособен да говори, борейки се отчаяно за въздух. Тялото му се мяташе, краката настрани, а ръцете се извъртаха към гърдите.

Крис напълни спринцовката от ампулата. Свали долнището на пижамата на руснака и инжектира 155 мг. калиев хлорид в най-крайната вена на пениса на руснака. Калият ще отиде в мозъка, а хлорът в отделителната система и по този начин електролитите в организма ще се деполяризират, а резултатът ще е силен удар.

Лицето на руснака вече беше синьо, после посивя и накрая стана жълто.

Крис прибра спринцовката и ампулата. Премести тялото срещу един стол, така че вратът на руснака беше на една линия със страничната облегалка на стола. После бутна стола върху него, така че да изглежда сякаш се е наранил.

„За Чан“ — мислеше си Крис.

Взе чантата си и излезе.

Нямаше никой по коридора. Заключи стаята на руснака, тръгна надолу по стълбите, после през верандата на къщата, към гробището.

Знаеше, че ако излезе направо на улицата, веднага след него ще тръгне някой от другите разузнавания, затова се насочи надолу към реката. Лъхна го вонята. Намери една лодка, която изглеждаше по-здрава от останалите. Отблъсна се от брега без да обръща внимание на зейналите усти на крокодилите.

Два часа по-късно свещеникът след многократно чукане на вратата на руснака даде заповед на слугата си да я разбие. Те предпазливо влязоха и видяха тялото, проснато под преобърнатия стол. Свещеникът ахна. Той беше отговорен пред шефовете за гостите си като пазител на убежището. Можеше да оправдае убийството на китаеца, но сега и руснакът беше мъртъв. Твърде много неща се случиха наведнъж.

„Ако зависи от КГБ, аз пропадам…“

Ужасен, свещеникът оглеждаше тялото и се молеше смъртта да е естествена. Не намери следи от насилие, с изключение на натъртвания по врата, които можеха да бъдат обяснени с падането на стола.

Той премисли набързо. Маленов дойде тук обезумял и объркан, нуждаещ се от почивка. Молеше се наркотиците да подействат на изблиците му на ярост и на свръхнапрежението. Беше почти мъртъв. Възможно е допълнителната преумора в комбинация с наркотиците да са предизвикали сърдечен удар.

Но сега и американецът изчезна.

Твърде много неща се случиха.

Свещеникът се втурна към телефона. Обади се на местната служба на КГБ. Банкокският шеф на отдела се свърза със своя началник. Необяснимата смърт в сигурното убежище на Абелар, окачествена като случайна, изискваше незабавно разследване.

Един час след като свещеникът откри трупа, съветски товарен самолет ИЛ–18 излетя от Ханой, Северен Виетнам, като се бореше с насрещния вятър, за да стигне до Тайланд за по-малко от два часа. Следственият отдел на КГБ, заедно с екип от лекари-специалисти, изучаваха положението на тялото и правеха снимки. Качиха го в товарния самолет и го откараха в Ханой. Подпомагани сега от попътния вятър, те се върнаха обратно за деветдесет минути.

Аутопсията продължи седем часа. Въпреки че сърцето на руснака не е било спряло, той е получил мозъчен кръвоизлив. Причина за смъртта: удар. Но защо? Няма емболия. Кръвната проба показа наличие на Дилантин, а също така и на опиатите, към които е бил пристрастен Маленов. Липсват други необичайни химикали. След микроскопични наблюдения съдебният лекар откри дупка от игла в крайната вена на пениса на руснака. Въпреки че не можеше да го докаже, той подозираше убийство. Беше виждал хиляди такива случаи преди. Натриев хлорид. Разпадането на химикала на двете му съставни части можеше да предизвика удар. Тялото обикновено съдържа калий и хлор, така уликите остават скрити. Той веднага докладва своите подозрения.

Час след това шефът на отдела на КГБ в Банкок беше изпратен до църквата на Муун. Той подробно разпита свещеника. Свещеникът призна, че американец, приятел на китаеца, е живял там.

— Името му и подробности за него? — попита шефът.

Старият свещеник изплашено отговори.

— Какво искаше американецът?

Свещеникът пак му каза.

— Къде живее зъболекарят?

Когато началникът чу отговора, изгледа изпитателно свещеника:

— Толкова далече? Нашият съдебен лекар в Ханой е установил, че смъртта е настъпила в шест часа сутринта. Това е било преди петнайсет часа. Защо не ни съобщихте за американеца веднага?

Свещеникът си наля още една чаша с бренди и я изпи на един дъх. Капчици пот се стичаха по бакенбардите му:

— Защото се страхувах. Тази сутрин не бях сигурен, че американецът е замесен. Ако го бях убил, за да предотвратя престъплението, сега трябваше да отговарям за това пред ЦРУ. Освен това нямах никакви доказателства срещу него.