Братството на розата

— Сър, за полет 211 има място в туристическата класа. Излита след петнадесет минути. Ако побързаме, ще се качите на борда. Името ви?

Крис й каза фалшивото име от паспорта си. Плати в брой, когато тя запита за кредитната му карта. Избягваше да оставя следи от документи, доколкото му бе възможно.

— Някакъв багаж?

— Само ръчен.

— Ще се обадя на бордовия разпоредител и ще го помоля да задържи полета. Приятно пътуване, сър.

— Благодаря ви.

Въпреки че се усмихваше, когато забърза през аерогарата, мускулите му се стегнаха. Внимателно се взираше в тълпата дали някой го наблюдава. Стигна до детектора на метали. Полицай от въздушните части го провери, но Крис бе изхвърлил Маузера си в един канал в Банкок. Знаеше, че ще го хванат, ако се опита да внесе пистолет на борда на самолета. Можеше да го сложи в куфар и да се погрижи да бъде натоварен в долната част на самолета. Този багаж не се проверяваше. Но не можеше да рискува да чака да му го върнат. Трябваше да е в движение. Грабна неголямата си чанта, след като тя премина през сканиращата машина и се спусна по коридора към изхода за качване.

Една стюардеса гледаше през отворената врата на самолета, докато той тичаше в тунела за пасажери. Стъпките му отекваха.

— Благодаря, че ме изчакахте — каза й той.

— Няма защо. И без това закъсняват с доставката на храна на борда.

Тя взе билета му.

Той отмина покрай пътниците от първа класа и се упъти през вратата към местата в дъното. Няколко бяха празни. Бордовият разпоредител го бе запитал дали иска място за пушач или за непушач. Крис не пушеше, но отделението за пушачи бе в задната част и той бе избрал най-отдалеченото място в дъното. Налагаше се да наблюдава колкото може повече пътници, пътеката между редовете и особено вратата.

Мястото му беше между възпълен мъж и застаряваща жена, близо до тоалетната. Промуши се покрай мъжа и седна по средата, като се усмихна на жената. Намести стегнатата си чанта под предната седалка. Постави колана си, придаде си отегчен вид и се загледа в пътеката.

Трябваше да очаква най-лошото — дупчицата от иглата в тялото на Маленов е била открита и е в действие всеобщо споразумение срещу него. Въпреки това намеренията му оставаха непроменени. Да намери зъболекар. Не можеше да отиде при този, който свещеникът му беше препоръчал. Адресът беше в Гватемала. Но свещеникът сигурно бе казал на агентите на КГБ накъде се е запътил. Те на свой ред са изпратили радиограма на хората си в Гватемала да го търсят. Трябваше да избере друга страна, която познава добре, където би могъл да изчезне и да използва собствената си находчивост, за да намери зъболекар, заслужаващ доверие. Мексико му се понрави. Но като заминаваше от Банкок и после от Сингапур, не бе имал възможност да хване полет толкова скоро, колкото му бе необходимо. Самолетът за Хонолулу се приземи с четирдесет минути закъснение. Бе пропуснал следващия полет за Мексико Сити и бе принуден да чака за този. В началото се надяваше на дванадесет часова преднина, но вече минаваха шестнадесет часа откакто бе убил руснака.

Чакаше напрегнато. В Банкок щеше да е вечер, но на осем хиляди мили на изток, в Хонолулу, бе сутрин. Докато слушаше свистенето на климатичната инсталация на кабината, слънцето блестеше през прозореца и го караше да се поти. Усещаше през корпуса вибрациите на машините, които се въртяха на празен ход. Блъсна се някакъв капак под него. Вероятно и последният багаж беше натоварен. През прозореца видя как двете товарни коли се отдалечаваха.

Вгледа се в пътеката. Стюардесата затвори пътническата врата и се протегна, за да спусне заключващия лост. След минута реактивният самолет щеше да се плъзне по пистата.

Той въздъхна и се отпусна. Внезапно стомахът му се сви. Настръхна. Стюардесата отвори вратата. Влязоха двама мъже. Докато тя заключваше, те тръгнаха по пътеката.

Разгледа ги внимателно. В средата на двайсетте. Мускулести, дори жилави. Ризите и панталоните им в убити цветове. Изглеждаха твърдо решени да не поглеждат другите пътници. Концентрираха се първо в билетите си, после в номерата и означенията на местата. Те се разделиха на десет реда един от друг пред Крис.

Той бе изчакал възможно най-дълго преди да купи билета си. Надяваше се да се качи последен на борда на самолета. От най-задните места бе наблюдавал дали някой ще се качи след него.